Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Ноември  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

МАТЕРИАЛИ ЗА ФОЛКЛОРНОТО БОГАТСТВО И ФОЛКЛОРИСТИКАТА В ЛЯСКОВЕЦ

(2)

Тодор Моллов

web

III. ПОКАЗАЛЕЦ И ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ПЕСНИТЕ

1. Обредни песни

Малкото на брой лясковски песни от този дял са лазарски. Липсата на фиксирани категорично коледни песни може да се обясни с историко-демографските условия на късно концентриране на отделните селища, както и на дълго битувалата институционализирана липса на младежки дружини от войнуци. Песните, записвани от Ц. Гинчев ("Добър юнак и сур елен", "Дан войвода и самодива" и др. - Калянджи, П., 1863, с. 65-66 и 25-26) и П. Калянджи ("Свети Георги и сура ламя" - Кар. Пам., с. 212-213) са по-скоро записвани в Бесарабия. Великденската песен за мома, която чрез хитрост се разделя от змей, записана от Ц. Гинчев [Обшт труд, 1868, III, с. 63-64] може би също е от Бесарабия, а отбелязваната като "от Търновско" песен "Мама Иванчо сгоди" [ПСп. БКД, кн. 4, 1871, с. 74-76] няма по-точна локализация. Разгърнатите описания на лясковската сватба от П. Оджаков и Ц. Гинчев (в повестта "Женитба") за съжаление не представят пълноценно местните сватбени песни - дори и да са от Лясковец, текстовете на втория са по-скоро авторски стилизирани с оглед художествените му задачи. Свидетелство за наличие на коледната песен "Раждане на Млада Бога" е схващаната като митична "Св. Мария и Св. Ана" (вж. раздела "Митични песни").

1. Тука сме чули, разбрали. - Чехл., N. 402, ХК // че има мома и момък - момъка да сгодят, момата да оженят... (лазарска).

2. Теляли викат из село. - Чехл., N. 405, ВТ // че турска свалба ще мине, Маринка, плетена като кадъна, ще вземе; така и станало - занесли я през девет села в десето, през гори зелени... (лазарска).

3. Мари како Тодоро. - Чехл., N. 406, ВТ, // що ти никни по дворо - синьо-бяло цветенце, да го берат моми, да го вият на венци - за бъдещи сватби... (лазарска).

2. Митични песни

Песните с митологична тематика в Лясковец, както навсякъде в този район, битуват по хора (най-често обредни - буенец, великденски и др.) и седенки, на нива и на трапеза. Някои балади се схващат като социално-битови песни, а други - като любовни. Част от тия песни, в които митологичното е позаглъхнало и се схващат като социално-битови или семейно-битови, са отнесени от нас в съответния раздел. Принципът на изреждане е хронологичен - според записването им.

1. Чума и Тодорка. - Кар., БНП, N. 8, ПК (=БНТ, 4, с. 317) // Тодорка крее след годежа си, защото снощи на кладенеца чула: "черна ша чума да доде,/ ша мори мало-голямо,/ ша мори годениците/ и момци, се младоженци,/ и за нас ред ша си доде/ и щем с Никола да умрем". Моли да ги заровят в един гроб, да откупят момци-свирци и моми-певици, да ги опеят, а майка й да не плаче и тъжи - нека запита в гора зелена "сухо сухари/ как трай сухар за листи!/ И ти тъй за мен ша траеш..."

2. Дете, претендент за престола. - Кар., БНП, N. 95, ПК // Де се е чуло видяло сред зима по Ивановден гърмеж да гърми - царска дъщеря родила мъжко дете "Иванчо, пъстар Дуганчо", обречено да отърве царството (че му е дядово) и везирството (че му е бащино). Стрина му го ковлади пред царя и го хвърлят в ахъри - атове да го стъпчат. След девет години ги отварят - "Иванчо яде и пие/ на царски божи трапези". Повторно го хвърлят, тоя път в опалена пещ ("хурна") - след девет години виждат, че "Иванчо на стол седеше,/ бяло книже държеше,/ черно си слово пишеше". Едва тогава царят му харизва царството и везирството.

3. Славейче и Тодорка. - Чехл., N. 240, ХМЦ // Тодорка върви и преде памук, славейче от кичеста калина я моли да я вземе - ще й хариже бахча сливова; неще го - зимува далече, в голяма планина, по високите букаци, в големите "куфини"; то настоява - ще летува в малката й градинка, там ще носи пъстри яйца, ще мъти пъстри славеи... (Независимо от популярния митологичен мотив песента се схваща и като символичен любовен диалог, което обяснява и частичните намеси в стилистиката от по-късно време.)

4. Що си, Яно, на ден бяла. - Чехл., N. 243, ХМЦ // на ден бяла и червена, на ден жълта и зелена: либи две либета - Иван е юнак на чердаци, на дюшеци (тогава е бяла-червена); втория е зъмя у горица, у пещера (тогава е жълта-зелена)... (Песента се схваща като любовна.)

5. Никола и Янка. - Чехл., N. 264, ЦБ // Бездетната Янка болярка взема от Бял Дунав бяло камъче, повива го и то се превръща в дете; заради него тя става алчна за богатство - смесва вино с вода и жито с пясък. Бог отвръща благодатта си - детето се превръща отново на камък... (Схваща се като социално-битова; мотивът присъства устойчиво в митологичните балади - "Слънчева женитба" и др.)

6. Либя те, Кара-Калино. - Чехл., N. 352, ЦБ // ала не смее от майка й - омайница, магьосница: омаяла небе и земя, тревата в полето, листата в гората и змиите в грамадите; с бял бодил и уловена змия правила магия за привличане на любовници за дъщеря си...

7. Света Мария и Света Ана. - Чехл., N. 367, ЦБ // в гора в манастир "свита Синая" е Св. Мария с новородения Христос. Скоро той изчезва, а Св.Ана успокоява божата майка - той е "въс Бога": черно писмо пише на бяла книга и играе със златна ябълка... [Песента може би е свидетелство за наличието на коледна традиция, макар промените в имената - ман. Св. Синая, Св. Мария и Христос (вм. Стара Божа майка и Млада бога), намесата на нов персонаж (Св. Ана) и акцента върху "обучението в писане" да са по-скоро от влиянието на близкия Петропавловски манастир и по всяка вероятност са късни].

8. На Бога града градяхме. - Чехл., N. 368, ЦБ // Иванчо, отхранен до 18 години, е взет от "чумата и съмудивата" - от гроба упреква майка си за дългите й жалби; той идва, за да вземе материал (кересте) за градеж на Бога от мъртви души - лелин Иванчо и стринин Николчо; те са за ключалки, останалите са момци и моми, старци и деца, както и цар и царица...

9. Цар и Славка. - Чехл., N. 371, ЦБ // Славка не иска да му пее по софри - дъмла й паднала на сърце: заправила манастир, черква, кладенец, калдаръм и камен мост, а не й достига кересте. Царят обещава да изпрати пусули (писма) до Елена, Търново, Лясковец за увеличение цените на виното и ракията, за да й помогне... (Финалът на известната митологична песен е осъвременен).

10. Триста гемиджии. - Чехл., N. 422, ВТ // три вятра веят, гора люлеят, море разбиват - 300 гемии пропадат; Колю гемиджия се хвали пред Вишен Господ с яка гемия... (Схваща се като социално-битова).

11. Стоян и жена змеица. - Труд, IV, 1892, с. 863, НДЮ // Стоян е кахърен - нито му стадо чумаво, нито овцете бесни: мечка кръвница иде вечер край огъня му и го разравя; тетю му го успокоява - не е мечка стръвница, а жена-змеица, но знае как да го изцери...

12. Залюбила зет си. - ССБ, N. 1179, ИК, на тъкане // Тодорка е добита с магии, с магии е и оженена за Тодор; майката го залюбва и подтиква да убие булката си по време на оран и да я зарови в браздата; той се уплашва и разколебава, но тя сама я заколва и заравя в мазата...(Схваща се като социално-битова).

13. Марко и Дафинка. - ССБ, N. 1230, ИК, седенкарска // Марко иска да напусне булчето си Дафинка, защото не му е хубаво както първата година. Оправдава се - след деветгодишен брак, девет родени деца и девет гроба плакане погрозняла. В деня на новата му сватба се пременява и Марко отново я харесва и взема... (Схваща се като семейно-битова).

14. Бой на братя заради красива мома. - ССБ, N. 2516, ИК, жетварска // Ангелина залюбила-залъгала Иванови двама сина; не ги научила да ходят моми да любят и лъжат... [недовършена - във вариантите: деветимата залюбени братя не спазвали ред, дошли в една вечер, скарали се и се изклали - кървава река завлякла овчари, орачи, копачи..., стигнала цареви двори. - ССБ, N. 2510-2522].

3. Хайдушки песни

Хайдушките песни на Лясковец са малко на брой, но затова пък представят едни от чудесните образци на жанра. Прави впечатление устойчивото присъствие на архаични мотиви, свързани с дейността на "вехти" войводи (Стоян, Вълко, Чавдар), както и сюжети, близки до тия на епоса ("Боснянски хаджии и Муса Кисиджия"). Отбелязаната като записана от Бесарабия песен "Пофалил са Филип Соколина" [Кар., БНП, N. 74, П. Калянджи] има паралел с песен, записана в Габрово [СбНУ, 15, с. 33]. Макар това да са единствените песни, в които епическият противник да е наречен "Соколин" ( може би е свидетелство и за общ ареал на разпространение), ние се въздържаме да включим тоя текст, който би бил единствен в липсващия дял "Епически песни". Що се отнася до хайдушките песни, правдоподобно е предположението, че тяхната устойчивост именно като архаични мотиви, свързани със старинни дружинни организации е импонирала на дружините от лясковски войнуци, ежегодно прекосяващи Балкана на път за Цариград.

1. Стоян и Кула байрактар. - Кар., БНП, N. 97, ПК // Киро кехая успокоява лъжливо Стоян войвода, че не е виждал потеря, но Кула байрактар със сеймени се явява внезапно в "поле Гюрово". Стоян ги открива и избива, последен остава Кула, който го моли за милост: "десния ми крачец изчесни,/ лева ми ръка отрежи,/ десно ми око извади,/ от село на село да ходя,/ юнашство да ти продавам", но Стоян го убива. След това отрязва главата и на предателя Киро кехая, сече го къс по къс и го окача по тръните за храна на орли и гарвани.. [Вар.: Хитов, с. 105-106, Сливен: Киро предал на Алтън Стоян Кула байрактар и Пеньо арнаутин с 12 сеймени (които бил скрил в кошарата си). Стоян заколва двамата - сеймените му се молят да ги остави живи, за да разказват за юначеството му].

2. Чавдар и стадото му. Кар., БНП, N. 102, ПК // "Чевдар" не послушва майка си да се подготви за "зла зима като зла чума" с достатъчно зимнина за стадото - сеното и листниците стигнали от Петковден до Ивановден и стадото замряло. Без да дере овците, Чевдар ги струпва на купен, полага отгоре овена-югич, сяда върху му и засвирва с медно "турбило" (тръба): "Лалу ле, момче сестрино,/ развивай, Лалу, байряци,/ събирай, Лалу, юнаци,/ .../ люти хайдуци да станем" [Вар.: БНТ, 2, с. 106, Чирп.; "Знание", г. II, бр. 4, с. 63; Карав., Съч., т. I, 225].

3. Чавдар хайдутин и лало байрактар. - Кар., БНП, N. 103, ПК // Чавдар събира дружина на Рила стара планина, байрактар му е Лало, момче сестрино. Тръгнали по кярове "от Великия четвъртък до свети ден Петровден". Оголели и обосели, решават да си разделят дружината - Чавдар взема отбрано, на Лало дава измета. Сеймени избиват момците на Чавдар и той "сос турбило" повиква племенника си, който го освобождава от тъмница. [Вар.: БНПП, 3, с. 33 и бел. на с. 413-414].

4. Юнак Петър, набит на кол. - Кар., БНП, N. 114, ПК // В диалог между Стоян и майка му след алтернативна отрицателна конструкция ("що ми са дигат прахове -/ дали са черни гарвани,/ или са черни угари?!") става ясно, че са триста набити на кол юнаци; жив е все още само Петър - моли някой да му даде вода да пие, да се поразхлади. Отчаяна и ужасена, единствено майката носи вода, той пие - водата се стича по кола. Повиква от чужда сватба играещото му булче да се простят - "дорде му ръка цалуне,/ Петър се с душа раздели" [=БНТ, 2, с. 598 =БНПП, 3, с. 190].

5. Стоян и сокол. - Кар., БНП, N. 121, ПК // Разболял се Стоян добър юнак на планина, в гора "Великова", постеля му горовите листи, възглаве - камък саморасъл. Единствено пиле соколово е при него, юнакът иска да го храни с месото си и да го пои с кръвта си - ще го прати да види старата му майка, милата му сестра и младото му булче. Отговаря му, че вече е бил там - превърнали се на кукувици от тъга и жалби по него. [Вариант на песента с бележка "от сб. Ц. Генчева" има в "Другар за децата", с. 38 - там планината е "игликовина"; текстът, даден на Каравелов от П. Калянджи, не е същият като тоя на Ц. Гинчев].

6. Смъртта на Вълко байрактар. - Кар., БНП, N. 122, ПК // Началото е взето от "Шишмановата песен" ("Откакто са зора зазорило...), следва необоснован преход: войската е Вълковата дружина; пушка пуква от гора зелена, удря юнака - заветът му е да го погребат на кръстопът, със сабите си гроб да изкопаят, на главата му чешма да съградят, на краката цвете да посадят, над сърцето църква да въздигнат. Независимо от ясно доловимата намеса, песента е чудесен образец с излъчвания възрожденски оптимизъм: "който мине, богу да са моли,/ който мине, цвете да си бере,/ който мине, водица да си пийне,/ и да рече : "Нека Бог да прости,/ Бог да прости Вълка добър юнак!" [=БНТ, 2, с. 565; Вар.: Карав., Съч., т. I, с. 146 =БНТ, 2, с. 566 =БНПП, 3, с. 195].

7. Димитър Налет войвода. - Пер.сп. БДК, кн. III, 1871, с. 110, ЦГ // Кумицата на Димитър Налет войвода Тодора се наема пред царя да го предаде за обещана награда - половината Цариград, със селата и градовете край него. С бъклица отива на Рила планина, при хайдушките кладенци, на хайдушкото игрище, където момците мятат бял камък. Кани Димитър да кръсти новородения си племенник; в църквата момчето го предупреждава за подготвяната пусия, той ги избива и въпреки заканата си не отрязва главата на Тодора, а подава ръка за прошка и тръгва към Стара планина с думите "проклета му душа, който жена вярва". (Мотивът е леко осъвременен).

8. Стоян и сестра му. - Чехл., N. 97, НТ // Стоян седи под сини чадъри; дружината му сърдито го прислужва с вино; отгоре иде сестра му Гана-Драгана, хайдушка песен пее и него търси. Среща го и го пита защо са сърдити и начумерени момците му - снощи през Будим минали, сред Будим огън горял, край него моми прели; момците му не седели мирни - взимали им китките...

9. Боснянски хаджии и Муса Кисиджия. - СбНУ, 3, с. 115, N. 5, ЦГ от майка си // Тръгнали боснянски хаджии на горен-долен панаир, среща ги Муса Кеседжия и предлага да им стане верен ясакчия; навлизат в гора зелена и той запява "на разтуха" : "я излесте, кози шуту-роги,/ уловети фтички злату-пирги!". За измамата, която се крие в този призив, се сеща най-младото хаджийче... [Вар.: СбНУ, 26 (Чехл.), N. 27, инф. дядо х. Иван Гранчеря - доколкото тук липсва отбелязано селището, можем след данните на Ц. Гинчев да предположим, че песента е една от многото в сборника на Хр. Недялков, записани от Лясковец. В други публикувани варианти след повика на Муса излизат върли хайдути, избиват хаджиите и им вземат имането - вж. "Блъгарски книжици", 1858, ч. II, кн. 14, с. 255, N. 9]. Миторитуалният комплекс на посветителните обреди се проявява както в епоса, така и в хайдушките песни, затова и тази песен е едно от старинните свидетелства за връзка между двата песенни дяла.

10. Пена хайдутка. - СбНУ, 4, с. 114, N. 4, ЦГ от майка си // Пенина майка я уговаря да се откаже от хайдутството и да се ожени през девет села в десето. Приема, ако й харижат конче хранено, пушка бойлия, сабя френгия и бошняшко калпаче. Дигнали сватба голяма, но в гората ги пресреща дружина от 70-мина юнаци - налага се Пена да си спомни юначеството: живо оставя само байрактарчето - "да ходи да приказува,/ каква са булка срещнали..."

11. Станчу сирачи. - Труд, г. IV, с. 863, НДЮ // Останал Станчу сираче, няма кой да го научи да оре бащини нивя, да копае майчини лозя; станал делия-бекрия, проплакали от него в Горна и Долна Липница и в голямо село Върбовка - закачал хубавите моми. Уловен от сеймени и заведен пред пашата,билюкбашията, Станчо с хубостта си го омилостивява: "Как ни бях, Станчо, момиче,/ тебе щях, Станчо, залиби..." [Вар.: СбНУ, 15, с. 27, Габрово - момъкът е Сирак Мехмед].

12. Стоян хайдутин. - ССБ, 304, ИК, седенкарска // Двама братя-войводи Стоян и Никола водят юнаци; заклеват се, ако някой се поболее, да го носят до девет месеца на ръце. Разболява се Стоян, носят го, но им дотяга (краката им се подбиват от ситно дребно камъни, ръцете им се протриват от пуста драка борова) - той им се примолва да го отнесат поне "до карнобатска кория", до бащина нива под круша-дребнуша. Там го откриват сестра му Калинка и булчето му... [Вар.: ССБ, 303, Севл., трапезарска].

4. Исторически песни

Както бе посочено в уводния материал, посветен на фолклористите от Лясковец, най-ранни "исторически" податки, свързани с миналото на България в контекста на патриотичното възвисяване на родния край са дирени в опита на възрожденците да възпеят Боян Магесник. Отзвук от последните години на Търновското царство е песента на цар Иван Шишман, съхранена в ръкописния сборник на Христо Събев Попов от 1865 г. Доколкото в сборника на Христо Недялков, издаден от Н. Чехларов (Чехл., N. 73) тя присъства без обозначение на мястото на записа, ние се въздържаме от категорично утвърждаване, че е лясковска, макар във вече посочената хайдушка песен "Смъртта на Вълко байрактар" началото да е от "Шишмановата песен", което е и косвено доказателство за присъствието й в песенния "фон" на селището в периода на Възраждането. Подобен извод се подкрепя и от наличието на песента "Мурад и Мара" в един от най-ранните й възрожденски записи от П. Калянджи (преди 1863 г., когато е обявлението му за приготвен сборник от народни умотворения), както и от местните предания. Освен тях най-ранни хронологично са песните за феодалните размирици от края на ХVIII-нач. ХIХ век, записвани от майката на Ц. Гинчев - честото споменаване на Лясковец и лясковските чорбаджии от този период са свидетелство за устойчиво битуване в селището, както и за ярко откроено историческо осмисляне на съвременните политически събития в региона. В текстовете често се забелязва активна личностна авторска гледна точка и стилистиката на ранновъзрожденската поезия. Подредбата тук отново е съобразена с хронологията на записване и публикуване на песните.

1. Цар Мурат Мару думаше. - Кар., БНП, 110, ПК // На предложението да се потурчи, Мара, по съвет на майка си, иска в замяна "в Дрянопол бяла джемия,/ в Цариград Узун чаршия", на което Мурат отговаря: "Не мога, Мару, не мога:/ - Дрянопол ми й дядово,/ Цариград ми й бащино". [Вар.: БНТ, 3, с. 151 и БНПП, 3, с. 222; Д. Минев посочва свидетелства на Ц. Гинчев и Н. Жеков, които били чували предание, според което царската дъщеря Мара покровителствувала Лясковец, но след даването й на Мурат приживе го направила вакъф, т.е. ненакърнима родова земя (Минев, Д., 1944, с. 15); впрочем, преданието може да произлиза и от песента, схващана като историческо свидетелство...].

2. Убийството на даскал Никола. - Чехл., N. 276, КБ // Поп Иван пратил ратайкинята си Маринка да повика даскал Никола под предлог, че му са изтекли виното, ракията и пелинаша, след което го удушил. След распус (на църква) разтревожените селяни изпитали попадията, и тя издала мястото, където го заровили.

3. Заженило се уручето. - Чехл., N. 284, НТ // Заженило се уручето Мехмедито джамбазчето, калесал от селата и от Лясковец - дядо Васил Джаков, брат му Димитър, Христо Каразахов, хаджи Цаню хаджи Москов, Стати хаджи поп Досев, Енчо младо джамбазче, Никола хаджи Събюв, Димитър кафеджийчето, Петър бакалин, Добри на Христо Генчов. За всички имало дар по ялъче (кърпа, пош), за Никола хаджи Събюв нямало - оказало се, че той не е пренебрегнат, а почетен: него младоженецът дарил отделно и пребогато...

4. Мене ме, мамо, вика Дервиш бей. - Чехл., N. 285, НТ // Викал го да кара бели атове, да носи бич, да вози бели кадъни отвъд реката в Лъката; затова оставя бащино тежко имане - майка му да го даде на Нику мъничък... (Случката визира бея на чифлика и селото Гиран, североизточно от Лясковец в посока на Долна Оряховица, в чието землище се намира Лъката - в началото на ХIХ век то е било вече в упадък).

5. Малко момче и кърджалии. - Чехл., N. 423, ВН // Триста яничeри ядат и пият, най-малкото Богу се моли дома да си иде - майка му ризи шие и го жалее, не ги носи; баща му кола прави и го жалее, не ги кара. Останалите се опиват, и то избягва... (Названието, дадено от записвача, е неточно - песента развива мотив, устойчиво свързван с еничерството, познат в множество варианти).

6. Савата Бин-башията. - СбНУ, 2, с. 140, N. 1, ЦГ // Песента е придружена с дълга бележка за Сава Бинбаши и брат му Генчо по времето на Ипсиланти и участието им в борбите за освобождението на Влашко.

7. Еничарино ут-Белянино. - СбНУ, 2, с. 141, N. 2, ЦГ, хороводна // За еничерин от с. Бяла, Русенско; отразява етапа на оземляване и усядане на еничерите след активната им дейност до ХVIII век.

8. Изпъждането на владиката (от Търново). - СбНУ, 2, с. 142, N. 3, ЦГ // Споменават се имената на хаджи Йордан, Вельо, хаджи Илия Бератлия от Лясковец, поп Вилисор от Ряховица, Челеби Янко от Търново, дядо Илия Видинлия от Габрово.

9. Хаджи Илия хаджи Цонев. - СбНУ, 2, с. 142, ЦГ // Песен за прочутия лясковски чорбаджия и член на Търновския меджлис, борец за църковна независимост, който бил отровен (според Н. Козлев) от гръцкия владика в 1836 г. [Минев, Д., 1944, с. 132].

10. Кара Хасекията в Търново аянин. - СбНУ, 3, с. 112, N. 1, ЦГ от майка си // Повикани за среща с новоназначения през 1793 г. жесток търновски аянин, уплашените лясковските чорбаджии Хаджи Цони и Димо Узуна решават да тръгнат в потайна доба за Божи гроб...

11. В града се бият агите. - СбНУ, 3, с. 113, N. 2, ЦГ от майка си // Съчинена в Лясковец за времето на аянските междуособици в края на ХVIII - нач. на ХIХ в., наричано "Аян-кавгасъ".

12. Физи ага. - СбНУ, 3, с. 113, N. 3, ЦГ от майка си // Песен за последния търновски местен (ярлия) аянин, който поради жестокостта си е сменен от султана след молба от търновци, отнесена от лясковските войници в Цариград.

13. Песен за Капитан Дядо Николаевото въстание в 1856 г. - БНТ, 3, с. 505 =БНПП, 3, с. 350 =в-к Мир, 26 септ. 1937 // [Варианти: 1.Лясковски (Москов, М., 1927: 5-6 =Минев, Д., 1944, с. 61); 2. Търновски (Кисимов, П., 1900, с. 108)9; 3. Габровски (СбНУ, 25, с. 120-124, с. Лисичарка, Габр.); 4. Горнооряховски (Чехл., N. 113)10].

14. Убийството на Васил Козлев. - Москов, М., 1921, с. 6-7 // Песен за убийството на лясковския чорбаджия В. Козлев, туркофил и доносник, на 16 юли 1872 г. с предполагаемо дадено съгласие от страна на В. Левски [вж. и Минев, Д., 1944, с. 78].

15. Йорго Бояджийчето от Лясковец. - БНТ, 3, с. 508 = Москов, М., 1927, с. 5-6 // Песента е записана от Коста Динов (1851-1931), сестрин син на Йорго Николов Бояджийчето, знаменосец на Капитан Дядо Николаевата чета в 1856 г. [Вар.: Минев, Д., 1944, с. 61-62].

16. Беда бедили момче лясковче. - БНТ, 3: 507 = Бачо Киро, с. 145 =Минев, Д., 1944, с. 59 // Песен за екзекуцията на Илия Пеев през пролетта на 1857 г.: майката на затворения в търновските тъмници въстаник предлага паричен откуп на Галиб паша, но той отказва - момчето й хайдутувало "с дяда Никола по планината"; преди да го посекат, Илия праща поздрави до своите "достове" : "Аз си загинвам за Божа правда!".

17. Лясковските попове. - Минев, Д., 1944, с. 134, по ръкопис на Хаджи Димитър Н. Паничков // Песен за невежеството и родоотстъпничеството на лясковското гърчеещо се духовенство, която фиксира момента, в който след изгарянето на гръцките богослужебни книги (1841-1843 г.) те трябвало да четат от черковно-славянски...

5. Социално- и семейно-битови, любовни, припевки, хумористични

Голяма част от песните, схващани от носителите им като социално- и семейно-битови, но съдържащи откроени митологични мотиви, вече разположихме в дял II. Част от припевките, обозначени от Каравелов [Кар. БНП, N. 164-170] като записани от П. Калянджи от Бесарабия, имат точни покрития с припевки, записани от Лясковец [Чехл., N. 412, 413, 431], поради което ги привеждаме като варианти на лясковските.

1. Янка и Васил селско даскалче. - ДА, В. Търново, ф. 83 К, оп. 1, а. е. 188, л. 2, НЖ // Янка мете по двори, Васил и Стойчо Белякчията седят на чардак, ядат и пият. Васил я задява, като й хвърля ябълки; на третата тя му обръща внимание - да не я закача: той е син на селски чорбаджия, тя е клето сираче [Песента е интересна като единствено необработвано народно умотворение, присъстващо сред материалите в архива на Н. Жеков; Вар.: СбНУ, 27 (Арн., Ел.), N. 78, с. Лазарци].

2. Юнак граби мома. - сп. Братски труд, 1860: 20, ПТ // Сив сокол свири в Арбанашко усое; не бил сив сокол, а млад юнак - води мома. Моли му се да я пусне, негова е - изписана му е на книга, изрисувана му е на кривак (недов.) [Вар.: Труд, I, 1887, кн. 9, с. 539, ЦГ - финалът е: "на кривака съм ти рязана,/ на кавала съм ти писана"; вж. и СбНУ, 27 (М. Арн.), N. 78, Еленско; СИБ, 1, N. 1059, с. Каменово, Кубратско, N. 1060, с. Писанец, Русенско].

3. Хитра снаха. - Кар., БНП, N. 106, ПК // Димян чорбаджи яде и пие с девет сина и девет снахи; най-малката Енчица е кахърна - снощи видяла 77 юнаци да делят имане, всеки взимал по пай, Буйчил - два пая. Питали я де седи Димян - да му дойдат "на гости". Излъгала ги, че е умрял заедно със синовете си - днес ще струват деветини. Димян чорбаджия се спасил, като заклал и сготвил седем крави ялови, оставил Енчица да ги послещне, а с челядта си избягал...

4. Мома-войник. - Кар., БНП, N. 107, ПК // Стоян плаче угрижен по двори - има девет дъщери, а няма син да го проводи войскар; най-малката Вилика иска да я пременят (с калпак бушняшки, дрехи юнашки) и обръжат (с конче хранено, с пушка бойлия, със сабя френгия) - тя ще го замени. Отива при войската, точи си сабята - да сече "латински глави урумски" (в края нетипичен за мотива обрат).

5. Минчо и пашова дъщеря. - Кар., БНП, N. 123, ПП // Мама Минча търси в долната махала, в старата механа, а той пие в горната махала, в новата механа. Известява му, че го търсят пашови гавази. Минчо знае, че искат да му вземат главата - снощи пиян посегнал китка да вземе от пашова дъщеря, закачил си копчето в гердана и го скъсал, та после всички селяни го събирали на три оки свещи...[Вар.: Бончев, N. 82; СбНУ, 38 (Бурм.), N. 202, с. Бяла черква].

6. Добро, Добро Доленке. - Арх. Кар., с. 364, N. 209, ПК // "Слана падна по полето -/ ти си мене по сърцето;/ да я вида - жлътица давам,/ да си я срещна - калпака слагам./ Ох, дано ми Бог поможе,/ у дома Добра да доде..."

7. Кърши, Тодоро, люлекът. - Кар., БНП, N. 164, ПК // прави мостове, че ще да мине цар и царица - Стоян и Рада.

8. Изникнала тънка илха. - Кар., БНП, N. 165, ПК // ... сред Станкино равно дворе, кой как минал откъснал си, Боян минал - оттръгнал я. Занесъл я на майка си - отмяница от нощови, от корито...

9. Уда тече по бяло камане. - Кар., БНП, N. 166, ПК // ... че кой тича вода да налее? - Рада тича, да занесе на Славча да пие - да не рече "изгорях за вода", най да рече "изгорях за Рада!"...

10. Хубава мома род няма. - Кар., БНП, N. 167, ПК // ...дълбока вода брод няма, дребно камъне чет няма, честа търлица път няма, дълго пътище край няма...

11. Пепелян брешлян долен край. - Кар., БНП, N. 168, ПК // ...либето й не е тук - отишло да обиди дърво граница, да види ресило ли е - ще кара свини на желъд, скъпо ще ги продава и за булката си накити ще купува: бабки, рупове за венчец, маламен пръстен за пръстец...[Вар.: Чехл., N. 431, ХК, седенкарска припевка за Драгана и Христо; близък вар. - ССБ, N. 1819, с. Мусина, Търн.]

12. Каламфир китка кичена! - Кар., БНП, N. 169, ПК // на дюкян ли е кичена, вятър ли я е веяло, или я слънце пригряло? Каламфир китка леяна - на челото ти, Драгане, че сте си лика прилика като два стръка иглика; тинтява да ви стъкмява, а попо да ви венчава [Вар.: Чехл., N. 412, припявка за Стояна и Димо]

13. Пълна градина с лобода. - Кар., БНП, N. 170, ПК // ... дай ми нож да се пробода - за в горня, долня махала: че има моми хубави, там седи Лила хубава... [Същата припевка и в: Арх. Кар., с.363, където единствена от седемте в БНП е препечатана заедно с бележката "Эти семь песень сообщены нам П. Калянджи из Бессарабии"; както се вижда от Чехл., N. 413, ХК, и тази припевка се пази в Лясковец в 70-те години с начало "Кичице ле, буйна лобода..."]

14. Вила се е лоза винена. - Чехл., N. 411, ХК // ...около града Търново - не била лоза, най били Петко и Цана.

15. Гръмни, тресни, ябълко. - Чехл., N. 414, ХК.

16. Синьо ми, бяло цветенце. - Чехл., N. 415, ХК.

17. Пукал пука на могила. - Чехл., N. 432, ХК // Иван лико дере в гората, въже суче за люлки и нарича за най-хубавата мома Димитра - че му е прилика...

18. Пелин, пелин, зелен пелин. - Чехл., N. 290, ВТ // кой го полюлява от дънера до вършето - вихри или диви самодиви; не - мома и момък китки кършат да се кичат момите, да ги вземат ябанджии, да се пукат нашенците [Вар.: Рак., Пок., с. 36-37; по всяка вероятност текстът е от материалите на Цани Гинчев].

19. Тодор и Тодорка. - Чехл., N. 86, НТ // Заборчлял, Тодор иска да продаде къща, бостан, воденица, а накрая и децата си; младата му булка Тодорка го разубеждава - предлага да я заведе на баня, после да я оплетат като гъркиня, кадъна и в кочия да я заведе на пазар... Никой не се наел да я купи - само едно жълто чифутче; Тодора отчаяно пита нямало ли е никой с християнска вяра българска да я купи, а я дават "на друга вяра чифутска". Тогава я взема млад Стоян, луда гидия; на другия ден, натруфена и нагиздена "със девет върви жълтици, десета върва маргъри" тя отива уж на чешмата за вода, а всъщност избягва в дома си - при Тодор и децата...

20. Зойка и майка й. - Чехл., N. 238, ХМЦ // Че коя е таз мома, дето хвърка на високо - на габровци огън дава, на тревненци софра слага?! Мама уговаря бяла Зойка да я жени - тя иска Костадин търговец, че е ортак на ефендито, но той я неще; майка й отново я уговаря - да вземе Кир Ангел, търговец-джелепин, но него Зойка неще, че му е рискована работата. Случайно вижда Костадин на чердака, отново пламва от любов и моли майка си да иде в Търново при ходжата "да го запише", та и той да ходи изгорял от любов като нея...

21. Снощи си минах край пусти Шумен. - Чехл., N. 239, ХМЦ // Разярил си кончето срещу механата, срещнал красиво девойче Шуменка, носела в ръка кошничка ябълки; поискал си - не му дала, но се навел и я целунал по двете страни, "чи ми ги дари със се кошничка"... [Вар.: Стоилов, N. 115, в ръкописната фолкл. сбирка на Найден Геров; според А. П. Стоилов записът е на П. Р. Славейков - това може да обясни и присъствието му в сборника на Огюст Дозон (Dozon, N. 62 = Вълчев, с. 41); все пак пътят й до Лясковец остава неясен - оттам ли е Славейковият запис, или се познава френският сборник?!; песента е известна и като градска - Кауфман, Н., Български градски песни. С., 1968, N. 560].

22. Знайш ли, либе, помниш ли? - Чехл., N. 241, ХМЦ // Поетичен вариант на мотива за неразделните влюбени, прокълнати от майка, която и след смъртта им иска да ги раздели.

23. Заспала й мома край море. - Чехл., N. 242, ХМЦ // ...край море, край Бели Дунав, под дърво високо; вятър отбрулил зърно маслина, събудил мома Калина - кълне го: сънувала троица момци; първия й подал ябълка, втория пръстен, третия я целунал. Желае им: на първия - на гърло да му израсте, на втория - през него да се провира, на третия - жив и здрав да се върне и "прау въс меня да доди"...

24. Янко и Неда. - Чехл., N. 249, ХК // Янко си чешма покрива, Неда вода налива; моли я за китка - ако му отива, и тя е негова прилика. Неда го нарича "гол арнаутин", комуто времето е минало "къту нъ стар биул кирия,/ на малъ олъ (вола) вършитба,/ пусталъ коня дълък път,/ куцо мъгари тежък т’вар".

25. Рухчо и Неда. - Чехл., N. 250, ХК // Рухчо иска да прати на Неда сватовници и я заплашва, че ако ги върне, ще й отреже главата. Неда обаче иска Първан и пита буля си какво да прави; съветва я да следва желанието си - при Първан ще се наноси на "желти желтици" и позлатени колани... [Вар.: Чехл., N. 287, ВН , "Неделя и булня й" - Неда пита булня си дали Рухчо да вземе, или да чака Първана. Уговаря я да вземе богатия Рухчо; нагневената Неда тръгва в света неделя лозе да копае, стан да тъче, на Дунав за вода... (недовършена: логиката на последните стихове предполага смъртта й)].

26. Мама и Пенка. - Чехл., N. 251, ХК// Обсъждат кой хлопа на чемшир порти - лудо-младо негодено, неменено, неженено; според Пенка не са му нужни покривка и печена кокошка - снагата й ще е "пустилка пукрифка", а ненките - "пичена кукошкъ"...

27. Миланчо и майка му. - Чехл., N. 252, ХК // Миланчо лежи болен, майка му го кара да стане и да погледа хорото до тях; той я моли да се помоли за неговото здраве и да запали златното кандило - като се връща, го заварва мъртъв...

28. Стоян и Иринка. - Чехл., N. 253, ХК // Либи я Стоян девет години, не знае как да я вземе; мащеха му го съветва да построи черква - като влезе вътре, да затвори след нея вратите... Прави го, но Иринка не идва. Строи писана чешма - напразно. Накрая се прави жив болен, жив умрял - Иринка идва с цветя да се прости, и Стоян я улавя...

29. Никола и Малъмка. - Чехл., N. 254, ХК // Разделени приживе от Николовата майка, Никола и Малъмка са събрани в смъртта ("неразделни влюбени").

30. Снощи за вода отидох. - Чехл., N. 268, ХК // Любовна задявка на мома с желти чехли и медни котли с момък на Алтън бунар кладенец - да не му плаши кончето, защото ще я заведе в къщи...

31. Погрознял. - Чехл., N. 263, ЦБ // Седнал под гюла, ветрец повял, дъждец поръмял - лицето му погрозняло... (недовършена).

32. Мар Димитро льо, русокосо момиче. - Чехл., N. 269, ХК // Хубава е, изгорила го; да каже на майка си да не отхранва толкова красиви чеда - да не горят сираци като него...

33. Неда и Лазар. - Чехл., N. 271, ЦБ // На тръгване с кирия Стоян увещава Неда да се затваря в къщи вечер и да не излиза на Лазарови кладенци, че Лазар й е пръв любовник; не го послушва - внезапното му завръщане ги сварва с Лазар, който бил влязъл премръзнал "цигарю да си зъпали"...

34. Рада и Тодор. - Чехл., N. 272, ЦБ // Двамата Радини любовници - Иван младо чобанче и Тодор граматик, проводили да я искат; майка й я дава на Ивана, тя иска Тодора. Двамата с него се уговарят да се престори на болна и да иска от дива коза сирене, от птичка прясно мляко и тригодишна ябълка, носена в ергенски джебове и момински пояси... Намира ги само Тодор граматик...

35. Загуби си Янка чехлите. - Чехл., N. 283, НТ // ...набедила Величко цигуларин, а той й се кълне,че не ги е вземал...

36. Маринчица Гъркинчица. - Чехл., N. 292, ВН // Навред ходил, харесал си Маринчица Гъркинчица - по двор ходи, хоро води; хванал се до нея, а тя го укротява - гледат я бати, тати, мама ...

37. Откак сме се залибили. - Чехл., N. 320, неотб. записвач, хороводна // Не си биле говорили тъй сладко досега, както снощи на седенки, както сутрин на кладенци ... (прип.: "Дани ле, пръчка лозова,/ Герги ле, китка сминова").

38. Стара баба. - Чехл., N. 382, ЦБ // Де се е чуло и видяло - старци моми да любят, а ергени - бабите. Стара баба се пременила за хорото. [Вар.: Труд, I, 1887, кн. 4, с. 202, ЦГ - чудесен поетичен текст върху сходен мотив за неосъществими мераци: за да се подмладят, бабите ще преспиват под росен, където русалки ще им върнат късмета, зъбите, ще им изправят гърбите... (неотбелязана откъде е, песента може да е обработвана - срвн. "русалки")].

39. Зайко и кадийови хрътки. - Чехл., N. 383, ЦБ // Възкачил се зайко на високо място, на къртичина; погнали го кадийовите хрътки - пропъдили го във Влашката земя...

40. Пасла баба кокошки. - Чехл., N. 384, ЦБ // ... минали дървари - пръснали ги; разплакала се бабата как ще ги сбира, помогнали й дърварите - само петелът в края се оказал изгубен...

41. Купи дядо на баба девет оки вълна. - Чехл., N. 385, ЦБ // ... извлачила ги, направила девет къдели, напрела девет вретена...

42. Останала баба клета вдовица. - Чехл., N. 386, ЦБ // ... подбрала от ракитака триста жаби да ги пасе в полето; куцо зайче ги изплашило - останала една куца жаба; закарала я на шуменската "зълхана" (салхана - кланица), заклали я и направили триста оки пастърма...

43. Мумче Чирпанче. - СбНУ, 5, с. 75, N. 1, ЦГ // Излязло е момче Чирпанче, търговче - отива в Цариград; поседнало в поле под дърво високо край студен кладенец, сресва си с филдишен гребен къдравия перчан и му дума: "Кико льо, кико косяста,/ къдя ли ще съ развяваш/ пу Царигратски пътища?!"; пуква пушка и го удря в сърцето...

44. Сливенски търговци. - СбНУ, 5, с. 76, N. 2, ЦГ // Сливенски търговци се връщат от Узунджовския панаир, на вечеря питат Тодур защо не яде и пие и се весели. Разказва им съня си: в морето риба лови, а ключовете му паднали към дъното - сигурно е на лошо; успокояват го, но когато стигат до сливенските лозя, виждат червена зарева - горят къщата и хана на Тодор, а в тях са булчето и децата му. В отчаянието си той се хвърля в огъня - и в смъртта да са заедно...

45. Пасъл е Тоню шилета. - СбНУ, 5, с. 76-77, N. 3, ЦГ // Тоню запладнява шилетата и заспива. Сънува лош сън - хубаво е пременен, а поясът му - черен. Връща се в къщи и моли сестра си Ганка за венчалната премяна - майка му да го види хубав ("че туй ще ти е гледане"); после тръгва отново при шилетата. Там го среща султана и иска "увнето шисто-рогуту", водача на стадото; при отказа му го убива с пушка... [Вар.: Чехл., N. 87, НТ - финалът е по-различен : със златна свирка Тоню свири на стадото си не "на тръгване", а "на бой" - "шиленцето байрактарче" се спуща връз тримата турци-анадолци (заместващи в този вариант султана), а Тоню с тежкия си кривак ги поваля...; в Труд (г. I, 1887, кн. 20-21: 1265) мотивът има развой, характерен за Панагюрище - там Таню шилегар разговаря край гробища с мъртвата си снаха за децата й...].

46. Работна мома. - ССБ, N. 1115, ИК, хороводна // Закъсняла на хорото - на орачите хляб месила и го отнесла, на овчарите сол била и я отнесла...

47. Брат в тъмница. - ССБ, N. 1230, ИК, на тъкане // Цариградска еврейка, жълта чифутка от високи чардаци, писани пармаци моли Радка бяла българка да убеди брат си Стоян, лежащ в тъмница, да я вземе за жена, поради което тя ще го откупи; братът отказва - по-добре да лежи още девет години... Радка го увещава: "Ако ти рекох земи я,/ че не ти рекох води я!/ Земи я, байно, земи я,/ ний ще на море да идим,/ омрази да й омийме -/ ф морето ще я ний бутним!" [Вар.: ССБ, N. 1229, с. Виноград, Горноорях., на трапеза].

48. Неочаквана среща. - ССБ, N. 1697, ИК // Слязла в градинчица за мирудия и коприва, а заварила "Вълю вълчето, Стуян гърчето" - пременени и натруфени с сини чентени и ален пояс...

49. От Бога ли е паднала?! - ССБ, N. 1784, ИК // Калугер, пленен от хубостта на Друмка, ръси в тях два пъти и я пита от що е така хубава - от Бога ли е паднала, от бяло белило или кадън турско червило; отрича - майка й я къпала в мляко, поила с вино, хранила с кисел хляб [Вар.: ССБ, N. 1783, Лов.; ССБ, N. 1785, Ел.].

50. Венецът е прокълнат. - ССБ, N. 1948, ИК // Мома упреква турчин-друговерец, че коня ери за венеца й - зеления, кръвения; бил накосен от баща й по синурите, бил оплетен от майка й, която плетяла и кълняла: който го вземе, да не го носи по белия свят, а в черната земя...[Вар.: ССБ, N. 1945-1949, Ел., Търн., Горноорях.].

51. Заспала Дамянка. - ССБ, N. 783, ИК // Заспала насред стадо голямо, на овчарско коляно; буди я да види от кои облаци иде дъжд - дано капне в градинка, заградена с криво перо петлюво, да разсадят цвете черноок дребен босилек, чернооката манакше (?); научил се кучи син да разгражда градинка... [Вар.: ССБ, N. 779-784, Горноорях., Търн., Дрян.]

52. Неумел любовник. - ССБ, N. 2140, ИК // Момък укорява Тодорка, че го е либила, без да го предупреди и той да я либи: като се от сън събудил - студен камък до него, тя ли го е оставила? Не е - майка й не я оставя от къщи да излезе, камо ли камък при него нощем да сложи... [Вар.: ССБ, N. 2138-2145, Ел., Дрян., Севл., Троян.]

>>>

 

 

© Тодор Моллов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 08.09.2000, № 9 (10)

Други публикации:
Лясковец в миналото. В. Търново, 1994, с. 187-220.