Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
"ВИНО ПИЕ ДОЙЧИН-ПЕТЪР, ВАРАДИНСКИ БАН"
(Инвариант и трансформации на любовните клишета)

Тодор Моллов

web

Зад условното название "Вино пие Дойчин Петър, Варадински бан" се крие кратка лирична творба, възпяваща бохемското поведение на един от военачалниците на унгарския крал Матияш Корвин1. Според текста той не само пропива много пари, кон и оръжие заради красива кръчмарка, но освен това има самочувствието да твърди, че заради нея и сам кралят би го направил, нещо повече - би пропил и столицата Будим... Липсата на точно определима фабула извежда на преден план индивидуалистично изживяното любовно чувство, което преосмисля ценността на знаците за вярност към господаря и героичните модели за поведение. Поразителна е лекотата, с която песента отстоява една обновена гледна точка за силата на любовното опиянение - под неговата сила се рушат социалните йерархични бариери; за пълноценното му изживяване както кралят, така и неговият военачалник, биха дали мило и драго... Без съмнение, песента е широко популярна в условията на градската култура в граничните райони между Австрия (Унгария) и Османската империя, белязани с един почти непрекъсваем военен конфликт от ХV до края на ХVІІ в. (вж. по-долу).

Не можем още тук да не отбележим, че тъкмо в контекста на посочената ситуация песента носи специфични ("амбивалентни") послания, които постигат един неочакван, дори парадоксален резултат. От една страна, тя взривява тогавашните йерархични нагласи и подвежда всички под знака на общочовешката зависимост пред любовното чувство. От друга, тя прави неочакван избор на един от двата водещи епически пространствени топоса, където се полага "героичното" - като загърбва класическото бойно поле (полето на "честта"), песента реабилитира не по-малко старинните епически схеми, в които героят изявява своята уникалност в механата пред мома-кръчмарка. В този случай обаче траекториите на героичното се кодират върху обновената координатна система на сетивно-постижимите "траектории на удоволствието", с което се утвърждават едни по-близки до нас днес характеристики на "бохемски-героичното".

* * *

Възпяваният в песента герой е известният военачалник Доци Петър (Dóczi Péter), споменаван често от историческите извори през втората половина на ХV век. Според някои свидетелства за кратко време той оглавявал дунавския флот на унгарския крал Матияш Корвин край мощната крепост Варадин/Петроварадин2 (откъдето и песенното "Дойчин-Петър, Варадински бан"), а според други бил управител на крепостта Яйца в централна Босна и участвал в редица важни сражения с турците през 1480-1482 г. Както обаче често се случва на Балканите, посмъртната му слава е най-вече фолклорна - чрез песента за винопиеца Дойчин-Петър, позната и в трите Краини (Славонска, Хърватска и Словенска). Във вариантите името му се среща в редица трансформации (Lucipeter, Tucipeter, Duci Peter, Ljuti Peter, Dunči Peter, Dulci Peter, Dojči Peter, Tonči Peter, Dojčin Peter3), някои от които често дават повод за необосновано (народно-етимологично) подвеждане към името на популярния епически герой, познат като "Болен Дойчин".

Оформянето на посмъртната прослава на Доци Петър протича в условията на продължителни сблъсъци с Османската империя, когато след последователното завладяване на южнославянските държави във фолклорна среда неизбежно започват да се моделират вторично-компенсаторнитe героични образи на "последните владетели". В случая с по-особената народно-поетична възхвала на Доци Петър обаче трябва да се има предвид и още един фактор - появата на посочените погранични области, свързани с големи демографски и социолингвистични промени (вкл. в областта на фолклора).

Както е известно, по време на османската инвазия в балканския северозапад между 1460 и 1490 г. в земите около днешните градове (и области) Лика, Кордун, Славония, Баранья и Срем (Краина) се установяват много преселници от вече завладените южнославянски народи. Срещу правото да обработват земята и относително свободен административен статут те се превръщат в своеобразен "буфер" на османските атаки срещу Австрия. Следващата по-голяма заселническа вълна в Краина идва след 1527 г. (поражението на унгарските войски при Мохач), а през 1578 г. се оформят три "военно-гранични" провинции ("Война Краина") - в днешна Славония (със столица Вараждин/Варадин), Хърватия (със столица Карловац), и Словения (със столица Петринье). Едва през 1630 г. Австрия признава официално съществуването на тези Краини. Срещу същите условия по предложение на австрийския имп. Леополд І през 1690/91 г. десетки хиляди сръбски семейства, водени от Печкия патриарх Арсений Черноевич, се заселват на север от реките Сава и Дунав.

Резултатът от този демографски процес се изразява във формирането на една необичайна етносоциална структура, която не се самовъзпроизвежда чрез познатите механизми на фолклорната традиция, доколкото селищната структура се формира по други принципи (военновременни, от типа на казашките селища в Южна Русия). Конгломератно и интернационално, населението в тия области формира нов тип връзки в сферата и на фолклора, който следва една все по-активна позиция на обновяване на "модела за свят" под влияние на средноевропейските образци, ориентирани към културата от градски тип. Промените се усещат най-вече в преконфигуриране на фолклорните ценности, които трансформират образците на митопоетичното в посока към баладното във всичките му прояви. То е наситено както с обяснимия респект към героичното поведение пред турската заплаха, така и с по-свободното (на места бохемски неудържимо) отношение към любовта, жените и пиенето. Неизбежно и в двете очертани траектории типично средновековният стремеж да се стъпи върху вече познатите образци се сблъсква с все по-настойчивите тласъци на разкрепостеното личностно съзнание, което залага на обновения, вече оличностен поглед към традицията, който с времето почти ултимативно изисква нова (уникална) гледна точка и обновени фабули за вече познатите сюжети.

* * *

Песента за Дойчин-Петър познавам по 24 варианта в 59 публикации (в по-късни преиздавани сборници, антологии и преводи на чужди езици)4. Отделно ще посоча още 3 оповестени архивни (но недостъпни за мен) варианти от Хърватска, Черна гора и Македония5. Без съмнение посоченият брой не е изчерпателен, но задава една честотност, която е близка до реалното състояние.

По географското си разпределение те се поделят на две групи - северозападна (по-нататък в текста - "тип А", от който познавам 19 варианта в 50 публикации) и югоизточна (по-нататък в текста - "тип Б", от който познавам 5 варианта в 9 публикации). Първата (А) е от районите на т.нар. "военни Краини" - днешните Северозападна Сърбия, Хърватска, Словения и Босна-Херцеговина. Втората (Б) е от районите на Косово, Македония и България. В Приложение предлагам образци на варианти от песента, поделени в посочените по-горе типове.

Първата група ("тип А") има три подгрупи (А-1, А-2 и А-3).

От подгрупа А-1 познавам 10 варианта (в 38 публикации) от Босна-Херцеговина, Сърбия и Хърватска6. Тя представя най-популярната схема на песента - при хубава мома-кръчмарка юнакът пропива за един ден много пари (300 дуката), кон и оръжие (боздуган), а на укора на крал Матияш отговаря, че в подобна ситуация и той би сторил същото (дори би пропил Будим или друг голям град). В 2 варианта от Хърватска обаче се срещат особености, характерна за втората подгрупа (А-2) - а) вместо устойчиво начало от типа "Вино пие Дойчин-Петар, Варадински бан" се появява формулата за лозата (vinska rozgva), от чието вино се опива героя; б) хубавата кръчмарка се нарича Катица (Kukuljevic 1847: 227; Kuhač 1881, № 1473-1).

От подгрупа А-2 познавам 2 варианта (в 3 публикации) от Словения7 - в нея след началната формула за лозата (vinska rozgva), от чието вино се опива героя, той моли кръчмарката да го вземе (да се омъжи за него) срещу пари и обружен кон, но тя отказва (или желае това да стане по любов). Както вече стана дума, началната формула за лозата присъства и в 2 варианта от подгрупа А-1 (с по-популярната схема на песента за Дойчин-Петър).

От подгрупа А-3 познавам 7 варианта (в 9 публикации) от Босна-Херцеговина и Хърватска8. В нея срещаме основната схема на А-1 с тая разлика, че героите са с мюсюлмански имена (това важи както за юнака-винопиец, така и за неговия повелител/господар).9

Втората група ("Тип Б") е представена с 5 варианта (в 9 публикации), записани в Косово-Метохия, Македония и България10. В най-общ план те следват модела на първата група ("Тип А", подгрупа А-1). Най-близо до сърбохърватските варианти е единият от двата записа от Косово (Васиљевић 1950, № 89). В останалите 4 варианта се забелязват някои малки различия, продукт на самостоятелното битие на песента в друга фолклорно-песенна и етнолингвистична среда - а) юнакът пие три дни; б) последователно пропива пари, кон, оръжие и връхни дрехи; в) в отговор на кралския укор привлича като извинение за своето пиянство разточително изредени елементи от физическата хубост на момата-кръчмарка (руси коси, бело лице, тънки вежди, черни очи, алтън-чело, бели дойки); г) увеличава броя на градовете (териториите), които кралят би дал в замяна на нейната любов (Будин, Варадин, Земун, Църна гора, Босна, Белиград, Цариград, Русия, Венедик, Варна); д) във финалната формула героят настоява, че за да легне (преспи) с нея, кралят би дал дори и душата си.

* * *

Без съмнение, всички посочени варианти възхождат към един инвариант, възникнал в географския ареал на групата от "Тип А". Най-пълноценна е подгрупата А-1, която в условията на вече мюсюлманизираната Босна поражда подгрупа А-3 (двата словенски варианта на А-2 представят териториално обособено самостойно решение, чиито резултати нямат влияние върху анализа на мотива като цяло).

Що се отнася до времето на появата на инварианта, тук са наложителни няколко теоретични и хронологични ограничения.

Преди всичко друго трябва да припомним, че през ХХ век след продължителни спорове по отношение на историзма във фолклора изследователите вече категорично оразличават две категориално различни оптики към историческия процес, които условно можем да назовем "ретроспективна" и "проспективна". Първата е подчинена на цикличния възглед за времето, типичен за домодерните общества и фолклора, които "четат историята" през призмата на вече познатите клишета (схеми) и оразличават историческата ценност само на ония събития и герои, чието място е заявено от предишни текстове. Втората е подчинена на естествено-научния възглед за времето, който постепенно се налага като единствен в периода на преход от Средновековието към Новото време (ХV-ХVІІІ в.) - в него започва да доминира "проспективната" причинно-следственост, поради което в историческите текстове попадат събития и личности, които се оразличават като ценни (важни) най-вече с оглед на тяхната значимост за други (по-късни) събития, важни за цялата общност.

И двата значими персонажа на песента (Доци Петър и крал Матияш) живеят през втората половина на ХV в., време, което можем да определим като "преходно" и в двата посочени по-горе аспекта. Но все пак нека не забравяме, че славата на Доци/Дойчин-Петър се носи именно чрез фолклорните текстове, докато социетарно приложимите хроники го споменават бегло - казано по друг начин, в основата на интересуващата ни песен трябва да се дири отражение на "ретроспективния", а не на "проспективния" историзъм. Както в много други случаи, и тук може да се очаква, че песенната прослава не възниква още приживе на героя, а се появява след една закономерна времева дистанция11. В интересуващия ни случай, без съмнение, трябва да се съобразим и с особеностите на посочените по-горе етносоциални (и демографски) процеси, довели до формирането на трите "военно-гранични" провинции. Според нас възможността за свободна изява на народното преклонение пред разкрепостеното поведение на Дойчин-Петър спрямо крал Матияш трябва да се съобрази с големите промени, настъпили в района за около половин век в рамките на ХVІ в. (между 1527 и 1578 г.). С други думи, появата на песента не предшества, а следва оформянето на военновременните провинции под австрийско попечителство, което става гарант за свободно отношение към "своето" минало, и това последно съображение ни позволява да предложим най-ранна датировка на появата на песента или в края на ХVІ в., или в началото на ХVІІ в. По-горе вече отбелязахме голямата близост между подгрупите А-1 и А-3, което също се вписва в хронологичните граници на ХVІІ в., времето, когато Босна е окончателно мюсюлманизирана (възможните исторически прототипи на някои от персонажите в А-3 живеят тъкмо през ХVІІ в.12). Получила широка популярност през ХVІІ в., песента е записана за пръв път в ръкописния Ерлангенски сборник, датиран около 1720 г., а век по-късно чрез записа на Вук Караджич става факт и на т.нар. "висока култура".

* * *

През целия ХІХ в. и поне до средата на ХХ в., при осъзнаване на принципните различия между фолклор и литература, анализите на фолклорните творби са подчинени на една съвременна (по-скоро "литературоведска") гледна точка както към механизмите на пораждане и вариативното битуване на текстовете, така и на отношението към историческата тема в тях (за това вж. по-горе).

Днес трудно може да се приеме за вероятно възникването на общата схема на песента за Дойчин-Петър като отражение на спомена за реална (исторически достоверна) случка, макар че със сигурност споменатите в нея лица имат отношение към историческата реалност. В контекста на изложеното по-горе за механизма на възникване на по-късните фолклорни творби едва ли може да има съмнение, че траекторията е по-скоро обратната - историческите реалии са "вградени" във вече познати сюжети за юнак, който пропива при красива мома (кръчмарка) пари, кон и оръжие...

* * *

По-долу ще изложим наблюденията си за възможните паралели към основната схема на песента, които се откриват в множество пълноценни варианти от българския и македонския фолклор. Без съмнение един голям процент от заселниците в посочените по-горе военновременни Краини идва от по-рано завладените южнославянски земи, особено от постоянно застрашените райони около основните военни пътища. Косвено свидетелство за тази възможност са няколкото песни от споменатия по-горе ръкописен Ерлангенски сборник (датиран ок. 1720 г.), чиито паралели се откриват в българския и македонски песенен фолклор (Иванов 1927: 42-50).

В основата на българските песни стоят старинните миторитуални идеи на обредите за промяна на социо-биологичния статус, който се онагледява със знаците за постигнат след ритуал (служба) институционализиран мъжки (войнски) идеал - кон, оръжие и връхно облекло. Както е известно от типологичния материал, посочените обреди имат пряка връзка с брака като следваща стъпка на социо-биологичната легитимност.13 В този контекст отношенията с хубава девойка са представени като финална част на посветителните изпитания, локализирани в особен дом (кръчма) извън селището (в полето - на кръстопът; в планината - на проход)14. Това обяснява особената (амбивалентна) роля на момата - на пръв поглед тя е брачна цел на момъка, но в същото време е и красива прелъстителка (с функции на "изпитател" в ритуала - срвн. типологично същата ситуация с Одисей), която поставя трудни задачи (срвн. винопийството), а някъде дори става причина за неговата смърт (в епическите песни за по-младия брат/побратим на главния епически герой, напр. Марко и брат му Андрей). По всяка вероятност инвариантната схема на посветителните обреди на юноши стъпва върху модела на специализираното посвещение на жреца от шамански тип, а девойката продължава характеристиките на неговия дух-покровител и съпруга. От друга страна, по време на ритуала всеки посвещаем е извън излъчилия го селищен колектив, смята се за временно мъртъв (или "умира" в процеса на изпитанията), поради което често е описван с клишетата на етноконфесионална "чуждост". Макар че винаги е част от по-голяма група посвещаеми, всеки неофит осмисля ставащото през призмата на своята индивидуална промяна (живот ~ смърт ~ живот') и се стреми да повтаря страданията и/или подвизите от инициационната схема на своя жрец-водач (патрон и образец), което с времето води до неизбежно профанизиране и на образа на красивата девойка (осигуряваща технологично нужното за ритуала опияняващо питие, с времето тя уплътнява образа на кръчмарката). В историческото си битие фолклорът е успял да въведе вторична причинно-следствена логичност на редица акценти в първоначалната миторитуална сфера. И ако в инвариантната схема опиването на неофита (и пропиването на знаците за мъжко/воинско достойнство) е било задължителен елемент преди окончателното доказване на неофита ("начален недостиг" - по Владимир Проп)15, по-късно същото се осмисля през призмата на любовното възхищение пред красивата мома, заради чиято хубост момъкът пие, а не се опива... Добре е да помним, че посочените ритуали са от до-християнската епоха, и към времето, когато техните песенни отражения стават част от фолклорната култура, някои миторитуални идеи със сигурност са били трудно постижими (отпаднали като недопустими или дискредитирани при преминаването през филтъра на християнските ценности). Подобен процес на трансформация на миторитуалното наследство е добре познат от анализа на баладите и героичния епос - и в тях, както и в песните, които ще представим по-долу, основният акцент пада върху трагиката при загубата на старата социобиологична идентичност (представена като реална смърт на индивида), или върху загубата на вече отвоюваните (отслужените) знаци за нова идентичност (в случая - кон, оръжие, дрехи).

* * *

За нуждите на работата ни по-долу ще изложим вкратце съдържанието на още няколко български песенни мотива с показателни сходства с основните звена на "Дойчин-Петър", които битуват най-често като обредни (коледни) и епически песни.

1. Мома сади лозе, прави вино и го продава (в кръчма/механа); научил се млад момък (лудо-младо, войниче, турче) да ходи при нея и да пие; за три дни пропил кон, оръжие и връхна дреха; при всеки опит да се сбогува и да си тръгне, момата забелязва още някой от знаците за неговата обновена социо-биологична зрялост, и той се връща, за да го пропие.16

2. Мома държи кръчма/механа на път през проход; баш кехая (главен овчар) я пита дали е виждала овчарите и стадото му; на отговора, че и да ги е видяла, не може да ги разпознае, той уточнява - стадото му е лично, начело е овен-югич с царски знак (дамга) на челото и байрак на витите рога; едва тогава тя си спомня - минали, престояли три денонощия, пили вино и ракия на вересия, заложили си коне, оръжие и дрехи, и заръчали, като мине кехаята, да плати (да ги откупи).17

3. Трима юнака пият три денонощия при мома-механджийка; нямат пари да платят и решават да продадат най-малкия измежду тях; преобличат го в женски дрехи и отиват на пазар, където го продават за слугиня на една невеста (туркиня, влахиня), а с получените пари заплащат на механджийката; скоро след това младият юнак избягва от нея и се присъединява към останалите.18

4. Седи юнак накрай града на бял камък; малка мома го служи с благо вино (подмедено, срвн. медовина) и люта ракия, а той не може да се опие заради нейната хубост (лице, вежди, очи, снага); в някои варианти тя го приканва да отиде вечерта у тях на тайна среща.19

* * *

Посочените български мотиви дават достатъчно основание да се мисли, че основните звена в популярната песен за Дойчин-Петър стъпват върху една добре позната песенна схема в балканския фолклорен репертоар. Вероятно въпрос на време е сръбските колеги да укажат на подобни образци в сърбо-хърватския фолклор (за съжаление, моите усилия в тази насока останаха без сериозни резултати20). По този начин ще се прояснят реалните пътища, по които е протичало фолклорното общуване на Балканите, както и механизмите на неговото обновяване (осъвременяване) в редица конкретно-исторически ситуации.

 

 

ПРИЛОЖЕНИЕ

Варианти Тип А-1.

Босна-Херцеговина

Propio se Dojčin Petro, varadinski ban,
i propio sto dukata sve za jedan dan,
i još više vrana konja, zlatan bozdovan (...)

Столац - Босна-Херцеговина (Kuba 1906-1910).

 

Сърбия

Vino pije Dojčin Patar, varadinski ban,
popio je tristo dukat sve za jedan dan,
jošte k tome vrana konja, zlatan buzdovan.
Karao ga kralj Matijaš, zemlji gospodar:
- Kurvo jedna, Dojčin Patar, varadinski ban,
jer ti popi tristo dukat sve za jedan dan,
jošte k tome vrana konja, zlatan buzdovan.
Veli njemu Dojčin Patar, varadinski ban:
- Ne karaj me, kralj Matijaš, zemlje gospodar,
da s' ti bio u krčmara u koga sam ja,
popio bi više dukat nego što sam ja,
jošte k tome celu Peštu i po Budima
jer su l'jepe Peštankinje, Bog ih ubio

неуточнено, вер. от Бачка, авт. обл. Войводина - Сърбия; зап. в Южна Австро-Унгария; зап. около 1720 г. (Геземан 1925, № 178).

Вино пије Дојчин Петар, варадински бан;
попио је триста дукат све за један дан,
и још к томе врана коња, златан буздован.
Карао га краљ Матијаш, земљи господар:
- Бог т' убио, Дојчин Петре, варадински бан!
Буд ти попи триста дукат све за један дан,
зашто попи врана коња, златан буздован?
Ал' беседи Дојчин Петар, варадински бан:
- Не карај ме, краљ Матијаш, земљи господар!
Да си био ти у крчми где сам пио ја,
и љубио крчмарицу којуно сам ја,
попио би равну Пешту и сав Будим град!

неуточнено, вер. от Бачка, авт. обл. Войводина - Сърбия (Караџић 1841, с. 478, № 633).

 

Хърватска

Zišla nam je vinska rozgva, lepa j’ zelena,
na njoj zrasla bolba vina, lepo j’ crvena.
Nju mi toči krčmarica, lepa Katica.
Pie vino ljuti Peter, Varadinski ban.
Njega kara kralj Mateja, zemlje gospodar.
- Ne karaj me, kralj Mateja, zemlje gospodar!
Da ti piješ ovo vince, koje pijem ja,
ti bi zapil celu Peštu, i pol Budima.
Zapil bi ti jošće k tomu vranca konja tvog,
zlatom vuzdom vuzdovana, srebrom podkovan!...

Бисаг, обл. Славония - Хърватска (Kuhač 1881, № 1473-1).

- Vino pije Dojčin Petar,
varaždinski ban,
propijo je trista dukat
sve za jedan dan,
još pri tome vranca konja,
zlatan buzdovan.
Karao ga kralj Matija,
zemlji gospodar:
- Bog t' ubio, Dojčin Petar,
varaždinski ban!
(...)
- Da si bio ti u krčmu,
đe sam bio ja
i ljubio krčmaricu,
kojuno sam ja,
propio biš ravnu Peštu
i vas Budim grad.

Перой, обл. Истър - Хърватска; инф. преселн. от Черна гора (Bošković-Stulli 2006, № 5); със знака (...) отблелязвам възможен пропуск в песента.

Пије вино Дојчић Петар, вараждински бан;
попио је сто дуката, све за један дан,
и још к томе коња врана, златан буздован.
Карао га краљ Матија, земље господар.
Ој, говори Дојчић Петар, вараждински бан:
- Ти да пијеш рујно вино кој што пијем ја,
ој, да љубиш младе снаше кој што љубим ја,
ти б' попио Будим Пешту и сав Будим град,
а да не би коња врана, златан буздован!

Чемерница (Вргинмост), обл. Буковица, Северозападна Далмация - Хърватска; зап. 1973 (Крстановић 2000, № 82).

Zrasla mi je vinska rozgva, lepa zelena,
na njoj zraslo sladko vince, lepo čerleno.
Njega toči kerčmarica, lepa Katica.
Njega pije Tucipeter, Varadinski ban.
Njega kara kral Matiaš, zemle gospodar.
- Ne karaj me, kral Matiaš, zemle gospodar!
Da bi videl kerčmaricu, lepu Katicu,
ti bi zapil Pešta grada, i pol Budima;
ti bi zapil vrana konja, srebrom kovana;
i to nebi bilo dosta se na jeden dan.

неуточнено, обл. Междумурие - Хърватска (Kukuljevic 1847, с. 227).

Silna vojska Sriemom rodje, šajka Dunavom,
u njoj sedi Duci Peter, Varadinski ban.
Njega kara kralj Matijaš, Varadinski kral:
- Što učini, Duci Peter, Varadinski ban -
zapio si tri sta zlata sve za jedan dan,
i još k tomu vrana konja, zlatom kovana!?
Čut’, ne viči, kralj Matijaš, Varadinski kral -
da si pio ono vino, koje jesam ja,
zapio bi trista zlata sve za jeden dan,
i još k tomu cielu Peštu i pol Budima!...

неуточнено - Хърватска (Plohi 1868).

Vino pije Dojčin Petar, Varadinski ban;
popijo je sto dukatah sve za jedan dan,
još k otomu vrana konja, zlatan buzdovan.
Karao ga kralj Matiaš, zemlje gospodar:
- Bog t' ubijo Dojčin Petar, Varadinski ban,
što s' popio sto dukatah sve za jedan dan,
jošt k otomu vrana konja, zlatan buzdovan?
Al besedi Dojčin Petar, Varadinski ban:
- Ne karaj me, kralj Matijaš, zemlji gospodar,
da ti piješ rujno vino, što-no pijem ja,
da ti ljubiš djevojčice, ko što ljubim ja,
popio bi ravnu Peštu i sav Budim grad!

неуточнено, обл. Славония - Хърватска (Pjesmarica 1865, s. 209, № 128).

Vino pije Dulci Petar, Varadinski ban,
popio je tri sto dukat’, sve za jedan dan,
i k otomu šarca konja i zlat buzdovan.
Njega kara kralj Matija, zemlje gospodar:
- Što učini, Dulci Petar, Varadinski ban,
zašto popi tri sto dukat, sve za jedan dan
i k otomu šarca konja i zlat buzdovan.
Al’ govori Dulci Petar, Varadinski ban:
- Ne čudi se, kralj Matija, zemlje gospodar,
zašto popih tri sto dukat, sve za jedan dan,
i k otomu šarca konja i zlat buzdovan -
da si pio rujno vino, koje sam i ja,
i ljubio krčmaricu, koju sam i ja,
popio bi zlatnu Peštu, i Budima pol,
i k otomu grad Biograd, i cil Varadin!...

неуточнено, обл. Славония - Хърватска (Ilić-Oriovčanin 1846, str. 272).

 

Варианти Тип А-2.

Словения

Rase, rase vinska rozga, rozga zelena,
na njoj rase sladko vince, vince rómeno.
Tega toči krčmarica, mlada Katica;
jega pije Lucipeter, Varaždinski ban.
- Vzemi da me, krčmarica, mlada Katica!
Jaz ti dam tri sto dokati, vran-konjiča dva, (2)
zlatom vsak je obvuzdovani, srebrom obkovan!
- Nečem tebe, Lucipeter, Varaždinski ban!
Net tvojih tri sto dokati, net vran-konjiča dva!

неуточнено, от района на гр. Щаер, дн. Костел - Словения (Štrekelj 1898, s. 771, № 915).

Rase, rase vinska rozga, rozga zelena;
na njoj rase sladko vince, vince rumeno.
Njega toči kerčmarica, mlada Katica,
njega pije Lucipeter, Varadinski ban:
- Vzemida me, kerčmarica, mlada Katica,
ja ti dam tristo dukati, vranj-konjiča dva;
z zlatom sta ti obviizdana, z srebrom obkovana.
- Nečem tebe, Lucipeter, Varadinski ban!
Mej si ti tristo dukati, vranj-konjiča dva.
Ja bom takšnega si vzela, ki serci dragi bo.

неуточнено, от района на гр. Щаер, дн. Костел - Словения (Vraz 1839, с. 83).

 

Варианти Тип А-3.

Босна-Херцеговина

Opijo se mlad Mujaga, Biogradlija,
pa on popi sto dukata, sve za jedan dan,
i svog ata, zlatna rahta, i po Budima.
Njem dolazi Jusuf-paša, pa mu govori:
-Bolan bio, ti Mujaga, Bosne zulumćar,
što ti popi sto dukata, sve za jedan dan,
i svog ata,zlatna rahta, i po Budima!...
-Prođi me se Jusuf-pašo, ti Stambolijo,
da si bio đe sam bio, i ti bi pio
da si ljubio ovo zlato što ga ljubim ja,
popio bi sto dukata, sve za jedan dan,
i svog ata, zlatna rahta i vas Budim grad!...

Бахори, Гацко - Босна-Херцеговина (<http://www.gacko.net/asim_peco_2.htm> 27.01.2012).

Propio se mlad Mehemed Biogradlija,
aman, aman, ondi aman,
i on pije sto dukata sve za jedan dan,
dobra ata, zlatna rahta, demir ogađa
(...)

Столац - Босна-Херцеговина (Kuba 1906-1910).

Propio se mlad Alija, mlad Budimlija,
i popio sto dukata sve za jedan dan,
(…)
Njega kara Hasan-paša, gradski valija:
- Šta e tebi, mlad Alija, mlad Budimlija,
te ti popi sto dukata sve za jedan dan,
i svog ata zlatna rahta, i po Budima?
- Ne pitaj me, Hasan-pašo, moćni valija,
da ti ljubiš ono zlato, koje ljubim ja,
popio bi trista dukat’ sve za jedin dan,
i svog ata zlatna rahta, i vas Budim grad!...

неуточнено - Босна-Херцеговина (Orahovac 1968, str. 405).

Propio se mlad Mustaj-beg Dukatarević
(...)
- Ne karaj me, Salih-paša, Bosne gospodar,
da ti piješ ono pivo, koje pijem ja,
da ti ljubiš ono zlato, koje ljubim ja,
popio bi sto dukata, sve za jedan dan
(...)
Ako njeno, drag’ vezire, lice ne vidim,
što će meni ravan Srijem, Pešta i Budim!

неуточнено - Босна-Херцеговина; от сбирката на Hamdije Šahinpašića (Gunić 2003, str. 46).

Propio se mlad’ Alija, mlad’ Sarajlija,
te on pije sto dukata sve za jedan dan,
i dva ata zlatna rahta i po (...)
(...)
Za to čuo Osman-paša, Bosni zulumčar.
Pa on pita mlad’ Aliju, mlad’ Sarajliju:
- Je l’ istina mlad’ Alija, mlad’ Sarajlija,
što svjet govori? (...)

неуточнено - Босна-Херцеговина (Gunić 2003, str. 47).

 Zapio se mlad Mustaj-beg Dukatarević,
pa on propi sto dukata sve za jedan dan,
i svog ata zlatna rahta i po Budima.
Njega kara Salih-paša, Bosne gospodar:
- Šta je tebi, mlad Mustaj-beg Dukatarević,
pa ti propi sto dukata sve za jedan dan,
i svog ata zlatna rahta i po Budima?
- Ne karaj me, Salih-paša, Bosne gospodar,
da ti ljubiš ono zlato, koje ljubim ja,
propio bi sto dukata sve za jedan dan,
i svog ata zlatna rahta i sav Budim grad!
Ako njeno, drag vezire, lice ne vidim,
šta će meni ravan Srijem, Pešta i Budim!

неуточнено - Босна-Херцеговина (RphO, 5-7, 1955, str. 296).

 

Хърватска

(...) mlad Mujaga, Biogradlija,
i on popi sto dukata, sve za jedan dan,
(...)
i svog ata, zlatna rahta, i po Budima?!...
Odgovara mlad Mujaga, Biogradlija:
- O, Boga mi, Selim-paša (...)
Da ti piješ ono pivo, koje pijem ja,
da ti gledaš ono zlato, koje gledam ja,
popio bi trista dukat' sve za jedan dan,
i svog ata, zlatna rahta i sav (...)

неуточнено - Хърватска (Pasarić 1923, str. 172).

 

Варианти Тип Б-1.

Косово

Вино пиjе Доjчин Петар, варадински бан
попио jе сто дуката све за jедан дан,
испод себе врана коња, златан буздован.
Питао га краљ Матиjаш, земски господар:
- Зашто Петре, зашто брате, златан буздован?
- Да ти видиш крчмарицу, попио би све,
попио би цело благо, краљевине две!

неуточнено - Косово (Васиљевић 1950, № 89).

 

Варианти Тип Б-2.

България

Петре Бане вино пие с кръчмарица,
та си изпи мило добро за първийо ден,
и си изпи мор долама за другийо ден,
и си изпи алов биниш за трекийо ден,
и си изпи чифт пищоле за петийо ден.
Дочул го йе крал Матея от Будинграда,
книже пише крал Матея за Петър Бана:
"Що се пропи, Петре Бане, с кръчмарица?"
Книже връща Петър Бан на крал Матея:
"Ти да видиш, крал Матею, що азе любим,
да му видиш църни очи - Цариград би дал,
да му видиш бело лице - Белиград би дал,
да му видиш тънки вежди - Будинград би дал,
да ти даде чаша вино - от стол би станал,
да ти седне на колено - душа би си дал".
Книже пише крал Матея на Петър Бана:
"Люби, люби, Петре Бане, дур ти прилега!"

София - България (Чолаков, № 92); мор долама - морава дреха; алов биниш - алено наметало.

 

Косово

Пропио се Доjчин Петар,
Варадински бан.
Попио jе сто дуката
све за jедан дан,
испод себе врана коња
златан боздухан,
из поjаса срма пушке,
везен jатаган.
Карао га краљ Матеjа,
земски господар:
- За што, Петре, за што, брате,
све за jедан дан?
- Не караj ме, краљ Матеjа,
земски господар!
Да ти видиш крчмарицу,
хиљаду би дао!
Да jоj видиш бело лице,
Београд би дао!
Да jоj видиш русе косе,
Русиjу би дао!
Да jоj видиш алтун-чело,
Венедик би дао!
Да jоj видиш црне очи,
Црну гор' би дао!
Да jоj видиш беле доjке,
до душе би дао!
Да ти легне поред тебе
и душу би дао!

неуточнено, района на Ипек, дн. Печ, обл. Метохия - Косово; сватбена (Ястребов 1886, с. 388-38).

 

Македония

Вино пие Пейчин Петър, Варадински бан,
изпил си е сто дукати у едън дън,
и е изпил злат боздуган за други дън,
и е изпил чифт пищоли за трекьи дън.
Дочул га е крал Матея, земски господар,
повикнал е Пейчин Петър, Варадински бан:
- Защо попи сто дуката у едън дън?
Защо попи злат боздуган за други дън?
Защо попи чифт пищоли за трекьи дън?
Отговаря Пейчин Петър, Варадински бан:
- Е тизека, крал Матея, земски господар,
ти да знаиш я що любим, и Босна би дал,
да ву видиш бело лице, и Варна би дал,
да ву бъркнеш у пазуки, кралевство би дал,
да ву легнеш у постеля - и душа би дал!...

Криворечна паланка, дн. Крива паланка - Македония; хороводна (СбНУ 11/1894, с. 33, № 2 - "Пейчин Петър и крал Матея").

Петер бан ми вино пиет от Варадин град.
Шчо ми попил триста дукат све во еден ден,
ми заложил вранца коня со злат боздуган.
Та ми дочул краль Матея, земски господар:
- Хай ти, Петре, Петер бане, от Варадин град!
Зашчо попи триста дукат све во еден ден
и заложи вранца коня со злат боздуган?
- Хай ти, кралю, краль Матея, земски господар!
Да я видиш кръчмарица, Варадин би дал;
а пък чаша да ти дадит, и Земун би дал;
да ти седнит на колено, и Будин би дал;
да ти сегнит во пазуа, сва земя би дал;
да ти легнит во постеля, и душа би дал!

Охрид - Македония (Шапкарев 2/1969, № 337 - "Петър бан и крал Матея").

 

 

БЕЛЕЖКИ

1. Матияш Корвин (род. 1443 г. - поч. 1490 г.) е унгарски крал между 1458 и 1490 г., син е на Янош Хунияди (род. ок. 1386 - поч. 1456 г.). В специална студия от 1906 г. украинският фолклорист Зенон Кузеля прави обзор на редица песни, които по един или друг начин се свързват с времето на крал Матиаш Корвин или с известни личности от това време (Кузеля 1906). [обратно]

2. Разположена е на Фрушка гора срещу Нови Сад; в нея крал Матияш сключва съюз с Венеция срещу Турция през 1463 г. [обратно]

3. Срвн.: Žganec 1952: 204; Zvonar, Hranjec, 1980: 62; Matić 1972: 118, 239; Ćorović 1989: 105. [обратно]

4. За сравнение - Бранислав Кръстич посочва 17 варианта (14 публикувани и 3 архивни) на песента в своя "Индекс на мотивите на народните песни на балканските славяни" (Krstić 1984: 628, № 230). [обратно]

5. Срвн.: 1. Хърватска (Бекташко градище в Славонска Пожега - Архив Етнографски музей, Београд, зап. от Десанка Попович и Танасие Богич); 2. Черна гора (Петровац-на-Мору - Архив Етнографски музей, Београд, зап. от Матилда Бауер); 3. Македония (Неуточнено - Етнографска сбирка на Архив-САНУ, Белград, зап. Лазар Думба и Йован Йованович, 1913 г.) (Цит. по: Krstić 1984: 628, № 230; Николиќ 1976: 19, № 140). [обратно]

6. Срвн.: Босна-Херцеговина (Столац - (Kuba 1906-1910; =Kuba 1984: 91, № 495/761); Сърбия (Неуточнено-1, вер. от Бачка, авт. обл. Войводина; зап. в Южна Австро-Унгария; зап. около 1720 г. (Геземан 1925, № 178 19.02.2012); =Botica 1990: 108, № 85; =Botica, 1996, № 33); Неуточнено-2, вер. от Бачка, авт. обл. Войводина (Караджич 1841: 478, № 633; =Караджич 1964: 155; =Župan 1848: 456, № 633; =Kapper 1852: 279, нем. прев.; =Kondor 1858, унг. прев.; =Sokol 1862, č. 7, s. 235, словен. прев.; =Lajos 1864, 38-la, унг. прев.; =Kuhač 1881, № 1474-1; =1000-god. 1926: 23; =Kemény 1962: 31-32, унг. прев.; =Delorko 1963: 118, № 115; =Đurić 1969: 100; =Nedić 1969, № 199; =Pavletić 1971: 183; =Krnjević 1987: 196; =Милошевић-Ђорђевић 2009, № 196); Хърватска (Неуточнено-1, обл. Междумурие (Kukuljevic 1847: 227; =Kuhač 1881, № 1473-2; =Štrekelj 1898: 772, № 916; =Štrekelj 1923: 915; =Šafařík 1928: 865, откъс); Неуточнено-2 (Plohl-Herdvigov 1868; =Kuhač 1881, № 1474-2); Неуточнено-3, обл. Славония (Pjesmarica 1865: 209, № 128; =Deželić 1872: 621; =Kuhač 1881, № 1472-2; =Pasarić 1923: 171-172; =Mlač 1972: 179-180); Неуточнено-4, обл. Славония (Ilić-Oriovčanin 1846: 272; =Kuhač 1881, № 1472-1); Бисаг, обл. Славония (Kuhač 1881, № 1473-1); Перой, обл. Истърска; преселници от Черна гора (Bošković-Stulli 2006, № 5); Чемерница/Вргинмост, обл. Буковица, Северозападна Далмация (Крстановић 2000, № 82). [обратно]

7. Срвн.: Словения (Неуточнено-1, от района на гр. Щаер, дн. Костел - (Štrekelj 1898: 771, № 915); Неуточнено-2, от района на гр. Щаер, дн. Костел (Vraz 1839: 83; =Kuhač 1881, № 1473-3). [обратно]

8. Срвн.: Босна-Херцеговина (Бахори, Гацко ( 19.02.2012); Неуточнено-1 (Orahovac 1968: 405; =Orahovac 1990: 132); Неуточнено-2 (Gunić 2003: 46); Неуточнено-3 (Gunić 2003: 47); Неуточнено-4 (RPhO 1955: 296); Столац (Kuba 1906-1910; =Kuba 1984: 91, № 248/762); Хърватска (Неуточнено-1 (Pasarić 1923: 172). [обратно]

9. Имена на юнака: mlad Alija, mlad Budimlija; mlad' Alija, mlad' Sarajlija; mlad Mustaj-beg Dukatarević - 2 вар.; mlad Mujaga Biogradlija - 2 вар.; mlad Mehemed Biogradlija. Имена на господаря: Jusuf-paša, Stambolija; Hasan-paša, gradski valija; Salih-paša, Bosne gospodar - 2 вар.; Osman-paša, Bosni zulumčar; Selim-paša. [обратно]

10. Срвн.: Косово (Неуточнено-1 (Васиљевић 1950, № 89; =Бован 1972: 165; =Бован 1980, № 25); Неуточнено-2, района на Ипек, дн. Печ, обл. Метохия (Ястребов 1886: 376; =Ястребов 1889: 395-396); Македония (Крива паланка (СбНУ 11/1894: 33, № 2); Охрид (Шапкарев 2, № 337); България (София (Чолаков 1872, № 92; =Осинин 1936: 12, № 9). Оповестен (но недостъпен) е още един български вариант, записан от Неофит Рилски и посочен в неговия "Запис собраних песней, посланних же г. г. Николау Палаузов и Василию Априлов у Одеса Марта 1840" под № 13 - "Петър бан ми вино пие с кръчмарица" (Пимен 1984: 236). [обратно]

11. Да не забравяме, че в този период се появяват редица фолклорни "героизации" на известни личности от ХV в. - такива са не само случаите с Петър Доци, но и с неговите съвременници Вук Гргуревич-Бранкович (фолклорният Вук Огнения Змей) и влашкия войвода Влад ІІІ Цепеш, по-популярен днес като Влад Дракула... [обратно]

12. За споменатия в песните Салих-паша, господар на Босна (Salih-paša, Bosne gospodar - RPhO 1955: 296; Gunić 2003: 46) може да се предположи връзка със Salih Pasha Mostarac (1635-1638); вероятно друг е Salih Pasha, за който се твърди, че е убит в Травник през 1699 г. Не е ясно кой е Мустай-бег Дукатиновец (Mustaj-beg Dukatarević) - в босненските песни често се споменава името на Mustaj-beg Lički, зад който историците разпознават Mustafa Hurakalović, управител на Удбина и Лика (споменаван през 1648 г. и 1656 г.); в историческите извори се споменава и за Мустай-бег Хасумович, управител на Бихач (1642-1676). С името на песенния Osman-paša, Bosni zulumčar (Gunić 2003: 47) може да се свържат няколко исторически личности, които в различни моменти са били управители в Босна - напр. санджак-бея Kara Osman Khan (1554-1555) или валиите Hersek Osman Pasha (1684), Jegen Osman Pasha (1688) и Sirke Osman Pasha (1705-1708). [обратно]

13. В няколко популярни български песни момък е повикан на воинска служба (представена и като продължително "робуване") при цар или войвода. Една от тях представя фолклорна версия на класическия тип "Одисей" (с над 300 варианта) - момъкът е повикан в момента на сватбата (която е недопустима преди ритуално преминаване в по-висок социо-биологичен статут); по време на службата той вижда, че дарената от либето му китка повяхва (знак, че тя ще се омъжи за друг), моли царя да се върне вкъщи, където заварва любимата си в момента на сватбата й с друг; тя го разпознава по знаци (напр. пръстен), доколкото в новия си статут е вече "друг", и връща претендента за ръката й (вж.: СбНУ 60, №№ 919-925, и пос. вар.). В друга песен (с около 20 варианта) момъкът заръчва на либето си (мома, респ. годеница, наречена Северинка от Северград) да го чака, защото войводата "от портата" (някъде назован Демир капу войвода; срвн. множеството проходи/проломи Железни врата) го вика да служи служба (да слугува-робува), а като награда щели да му дадат добър (подкован) кон и остра сабя или пушка; след изтичане на срока и преживения инициационен ужас (връчили му копринена мрежа да улови от Дунав риба, а вместо това уловил 300 току-що отрязани юнашки глави - посвещението, описано като масова смърт на неофитите) момъкът бил измамен - конят бил с изтрити петала, сабята ръждива, пушката хвърляна... В трета (с над 60 варианта) юнакът кълне Бели-град да изгори - като го повикали на воинска служба, му обещали неяхан кон, нехвърляна пушка, остра сабя и нелюбена девойка - на края всички те се оказали "употребявани"... (вж.: Моллов-БФМ 2 - "Момък кълне Белиград да изгори"). В четвърта (с около 90 варианта) момъкът не успява да издържи страшните изпитания, избягва от дружината и се завръща вкъщи, но след него идва потеря (дружината), изпратена от страшния войвода-посветител (знаците за нейното идване са вятър или мъгла откъм морето/Дунав); сестрата го скрива в раклата със своите сватбени дарове, но при мъченията го издава единствено либето... (вж.: Моллов-БФМ 2 - "Сестра укрива преследван брат"). [обратно]

14. В българската фолклористика вече е обръщано внимание на амбивалентността в характеристиките на момата-кръчмарка (героиня с "двойно поданство" - Бочков 1994: 30-35). [обратно]

15. Указание, че юношата все още не е готов за новата си социо-биологична роля, което налага намесата на патрона - той ще откупи знаците и ще му ги върне във финала. [обратно]

16. Вж.: Моллов-БФМ 1, Моллов-БФМ 6 - "Момък пропива кон, дрехи и оръжие при мома-кръчмарка"; от посочения мотив познавам 28 варианта (в 31 публикации), записани в селища от днешните територии на България (19 вар.), Гърция (2 вар.), Македония (4 вар.), Сърбия (2 вар.) и Украйна (1 вар.). [обратно]

17. Вж.: Моллов-БФМ 1 - "Мома-механджийка и лично стадо на кехая"; от посочения мотив познавам 25 варианта (в 31 публикации), записани в селища от днешните територии на България (24 вар.) и Гърция (1 вар.). [обратно]

18. Вж.: Моллов-БФМ 3 - "Три делии вино пият при мома-кръчмарка"; от посочения мотив познавам 10 варианта (в 14 публикации), записани в селища от днешните територии на България (6 вар.), Гърция (2 вар.) и Македония (2 вар.). Оповестени са и други два български архивни (недостъпни) варианта (вж.: Богданова 1971, № 289 и № 647). [обратно]

19. Вж.: Моллов-БФМ 1, Моллов-БФМ 6 - "Момък не се опива заради момина хубост"; от посочения мотив познавам 51 варианта (в 57 публикации), записани в селища от днешните територии на България (47 вар.), Македония (1 вар.) и Украйна (3 вар.). [обратно]

20. Най-близо до посочения тук трети български мотив стоят няколко сърбохърватски песни, в които откриваме само началното клише (трима юнака пият при мома-кръчмарка), но отсъства най-важният фрагмент на сюжета - продажбата на най-младия юнак. От тях познавам 7 варианта (в 10 публикации) от Хърватска и по една от Словения и Черна гора: Хърватска [Сирач; зап. 1979 г. (Križ-Pjesm.); Неуточнено-1 (Laginja 1880: 70; =Žganec 1962: 24; =Rječnik 20/1971: 935; =Perí-Polonijo 1997); Неуточнено-2 (Botica 1990: 226); Неуточнено-3 (Delorko 1956: 137); Неуточнено-4 (Kurelac 1871: 136-137, № 440)]; Словения [Неуточнено (Štrekelj 1898: 773; =Terseglav 1996: 177, № 45)] и Черна гора (Бока Которска (Караџић 1849/1972)]. [обратно]

 

 

БИБЛИОГРАФИЯ

Бован 1972: Бован, Владимир. Антологиjа српске народне лирике Косова и Метохиjе. Приштина: Jединство, 1972.

Бован 1980: Бован, Владимир. Народна књижевност Срба на Косову: Лирске песме ІІ. Антологиjа, приредио др... Приштина: Jединство, 1980.

Богданова 1971: Богданова, Лиляна. Преглед на мотивите на българските народни юнашки песни и на произведенията в проза за героите на юнашкия епос. // СбНУ 53/1971 (Част трета: Приложения).

Бочков 1994: Бочков, Пламен. Непознатият юнак. София, 1994.

Васиљевић 1950: Васиљевић, Миодраг. Jугословенски музички фолклор. I. Београд, 1950.

Геземан 1925: Геземан, Герхард. Ерлангенски рукопис старих српско-хрватских народних песама. (Зборник за историју, језик и књижевност српског народа; Одел. I, књ. XII). Карловци, 1925.

Иванов 1927: Иванов, Йордан. Български народни песни, записани преди 200 години. // Училищен преглед, 1927, 26.

Караџић 1841: Караџић, Вук. Српске народне пјесме. Књ. І. У Бечу, 1841.

Караџић 1849/1972: Караџић, В. Рисански обичаји (1849). Београд, 1972. Също: Пројекат Rastko Boka <http://www.rastko.rs/rastko-bo/ljudi/vkaradzic-risan.html> (19.02.2012).

Караџић 1864: Караџић, Вук. Српске народне пјесме. Вукови записи, приредио Војислав Ђурић. Београд, 1964.

Крстановић 2000: Крстановић, Здравко. Златна пjена од мора. Народне пјесме Срба у Хрватској (Лирске пјесме, басне, набрајалице, баладе). Приредио Здравко Крстановић. // Пројекат Растко, 2000 <http://www.rastko.rs/knjizevnost/usmena/zlatna_pjena_c.html> 19.02.2012.

Кузеля 1906: Кузеля, Зенон. Угорський король Матвій Корвін в слов'янській усній словесности, розбір мотивів, зв'язаних з його іменем. // Записки наукового товариства імені Шевченка (ЗНТШ). 1906, Т. 67-70.

Милошевић-Ђорђевић 2009: Милошевић-Ђорђевић, Нада. Антологија српске књижевности. Лирске народне песме. Дигитално издање. Београд, 2009 <http://www.ask.rs> (19.02.2012).

Моллов-БФМ 1: Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012 (Момък пропива кон, дрехи и оръжие при мома-кръчмарка; Мома-механджийка и лично стадо на кехая; Момък не се опива заради момина хубост) <https://liternet.bg/folklor/sbornici/bfm/1/index.html> (28.02.2012).

Моллов-БФМ 2: Български фолклорни мотиви. Т. I. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012 (Момък кълне Белиград да изгори; Сестра укрива преследван брат) <https://liternet.bg/folklor/sbornici/bfm/2/index.html> (28.02.2012).

Моллов-БФМ 3: Български фолклорни мотиви. Т. ІІI. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2012 (Три делии вино пият при мома-кръчмарка) <https://liternet.bg/folklor/sbornici/bfm/3/index.html> (28.02.2012).

Моллов-БФМ 6: Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012 (Момък пропива кон, дрехи и оръжие при мома-кръчмарка; Момък не се опива заради момина хубост) <https://liternet.bg/folklor/sbornici/bfm/6/index.html> (28.02.2012).

Осинин 1936: Осинин, Димитър. Народни любовни песни. София, 1936.

Пимен 1984: Пимен, Неврокопски митрополит. Отец йеромонах Неофит Рилски. София: Синодално издателство, 1984.

СбНУ: Сборник за народни умотворения. Т. 1-63. София, 1889-2007.

Чолаков 1872: Чолаков, Васил. Българский народен сборник. Болград, 1872.

Шапкарев 1891: Шапкарев, Кузман. Сборник от български народни умотворения. Част Първа Отд. ІІІ, Кн. ІІІ. София, 1891 (цит. по: Шапкарев 2/1969).

Шапкарев 2/1969: Шапкарев, Кузман. Сборник от български народни умотворения. Т. 2. Песни от политическия живот. София, 1969.

Ястребов 1886: Ястребов, Иван. Обычаи и песни турецких сербов (в Призрене, Ипеке, Мораве и Дибре). Из путевых записок И. С. Ястребова. СПб.: Типография В. С. Балашева, 1886.

Ястребов 1889: Ястребов Иван. Обычаи и песни турецких сербов. Второе издание, дополненное их прозою. СПб., 1889.

1000-god. 1926: Narodne pjesme o 1000-godišnjici Hrvatskog Kraljevstva, 925-1925. Druga knjiga lirske. Zagreb, 1926.

Bošković-Stulli 2006: Bošković-Stulli, Maja. Priče, pjesme, običaji iz Peroja - sela crnogorskih doseljenika u Istri. (Prir. Maja Bošković-Stulli, Osijek 2006, Biblioteka Istraživanja, 9). // Hrvatska znanstvena bibliografija <http://bib.irb.hr/datoteka/339764.stulli.Folklorna_graa_tekst_autora.doc> (19.02.2012).

Botica 1990: Botica, Stipe. Biserno uresje: izbor iz hrvatske usmene ljubavne poezije. Zagreb, 1990 (1993, 1998, 1999).

Botica 1996: Botica, Stipe. Usmene lirske pjesme. Priredio Stipe Botica. Zagreb: Matica hrvatska, 1996.

Ćorović 1989: Ćorović, Vladimir. Istorija Srba. Т. 2. Istorijsko-memoarska dela. Beograd, 1989.

Delorko 1956: Delorko, Olinko. Zlatna jabuka: hrvatske narodne balade i romance. Zagreb, 1956.

Delorko 1963: Delorko, Olinko. Narodne lirske pjesme (Pet stoljéa hrvatske književnosti,, knj. 23), 1963.

Deželić 1865: Deželić, Gj. S. Pjesmarica, 1865.

Deželić 1872: Deželić, Gj. S. Pjesmarica, ili, Sbirka rado pjevanih pjesamah, 1872.

Đurić 1969: Đurić, Vojislav. Antologija narodnih lirskih pesama. Novi Sad: Matica srpska, 1969 (Biblioteka Srpska književnost u sto knijiga knj. 3).

Gunić 2003: Gunić, Vehid. Sevdalinke, Т. 2. Red. Vehid Gunić, 2003.

Ilić-Oriovčanin 1846: Ilić-Oriovčanin, Luka. Slavonski običaji. Zagreb, 1846.

Kapper 1852: Kapper, Siegfried. Die Gesänge der Serben. 2. Leipzig, 1852.

Kemény 1962: Kemény, Gábor. А szomszéd népekkel való kapcsolataink történetébol. Budapest, 1962.

Kondor 1858: Kondor, Lajos. A szerb népies hősköltészetről, Pesti Napló, 4.V.1858 (подлистник).

Križ- Pjesm. 2004-2007: Križ, Florijan. Pjesmarica. // KUD Kamen Sirac, 2004-2007 <http://www.sirac.hr/kud/stranice/pjesmarica.html> (19.02.2012).

Krnjević 1987: Krnjević, H. Različne ženske pjesme. Red. Hatidža Krnjević, 1987.

Krstić 1984: Krstić, Branislav. Index motiva narodnih pesama Balkanskih slovena. Beograd, 1984.

Kuba 1906-1910: Kuba, Ludvík. Pjesme i napjevi iz Bosne i Hercegovine. // Glasnik Zemaljskog muzeja Bosne i Hercegovine. Knj. 18-23, Sarajevo, 1906-1910.

Kuba 1984: Kuba, Ludvík. Narodne pjesme i napjevi iz Bosne i Hercegovine. 2 izd. Pripremio Cvjetko Rihtman. Sarajevo, 1984.

Kuhač 1881: Kuhač, Franjo S. Južno-slovjenske narodne popijevke = Chansons nationales des Slaves du Sud. Zabreb, 1881.

Kukuljevic 1847: Razlicita dela Ivana Kukuljevica Sakcinskoga. Kn. IV. Pesme (S dodatkom narodnih pesamah puka harvatskoga). Zagreb, 1847.

Kurelac 1871: Kurelac, Fran. Jačke: ili, Narodne pěsme prostoga i neprostoga puka hrvatskoga po župah šoprunskoj, Mošonjskoj i želěznoj na Ugrih. Загреб, 1871.

Laginja 1880: Laginja, Matko. Hrvatske narodne pjesme što se pjevaju po Istri i Kvarnerskih Otocih, preštampane iz Naše sloge. 1880.

Lajos 1864: Lajos, Kojazi. A dőzsölő Doitsin Péter (Szerb költemény). Fővárosi Lapok (Irodalmi napi közlöny). 17.II.1864.

Matić 1972: Matić, Svetozar. Novi ogledi o našem narodnom epu. Novi Sad: Matica srpska, 1972.

Mlač 1972: Mlač, Krešimir. Zlatna knjiga hrvatske narodne lirike. 1972.

Nedić 1969: Nedić, Vladan. Antologija narodnih lirskih pesama. Beograd, 1969.

Orahovac 1968: Orahovac, Sait. Sevdalinke, balade i romanse Bosne i Hercegovine. Red. Sait Orahovac. 1968.

Orahovac 1990: Orahovac, Sait. Biserna ogrlica: izabrane starobosanske muslimanske, srpske i hrvatske. Red. Sait Orahovac. 1990.

Pasarić 1923: Pasarić, Josip. Hrvatska narodna šala. Svezak prvi. Zagreb: Matica hrvatska, 1923.

Pavletić 1971: Pavletić, Vlatko. Zlatna knjiga hrvatskog pjesništva od početaka do danas. 1971.

Perí-Polonijo 1997: Perí-Polonijo, Tanja. Hrvatske narodne pjesme što se pjevaju u Istri i na Kvarnerskih otocih. Istarsko književno društvo "Juraj Dobrila", 1997 (Istarska baština. Кн. 4).

Pjesmarica 1865: Pjesmarica. Zbirka najpoznatijih i rado pjevanih hrvatski pjesama. U Zagrebu, 1865.

Plohl-Herdvigov 1868: Plohl-Herdvigov, Rikardo. Hrvatske narodne pjesme i pripoviedke. I. Varaždin, 1868.

Rječnik 20/1971: Rječnik hrvatskoga ili srpskoga jezika. Т. 20. Ч. 1-2. 1971.

RphO 1955: Revue de philologie orientale et d'histoire des peuples. 1955, 5-7.

Šafařík 1928: Korespondence Pavla Josefa Šafaříka. Díl 1. Vzájemné dopisy P.J.Šafaříka s ruskými učenci (1825-1861). Ed. Francev, V. A. Praha, Česká Akademie věd a umění, 1928 (Sbírka pramenů k poznání literárního života v Čechách, na Moravě a ve Slezsku. Skupina 2. č. 25).

Sokol 1862: Sokol. Zodpovědný. Red. a vyd. V. Paulíny-Tóth. І. 1862, č. 7.

Štrekelj 1898: Štrekelj, Karl. Slovenske narodne pesmi. Iz tiskanih in pisanih virov. T. 1. Slovenska matica. Ljubljana, 1898.

Štrekelj 1923: Štrekelj, Karl. Slovenske narodne pesmi (iz tiskanih in pisanih virov). T. IV. Ljubljana, Slovenska matica, 1923.

Terseglav 1996: Terseglav, Marko. Uskoška pesemska dediščina Bele Krajine. Ljubljana, 1996 (Zbirka ZRC 11).

Vraz 1839: Vraz, Stanko. Narodne pěsni ilirske, koje se pěvaju po štajerskoj, Kranjskoj, Koruškoj i zapadnoj strani Ugarske. Zagreb, 1839.

Žganec 1952: Žganec, Vinko. Narodne popijevke Hrvatskog zagorja. Zbornik jugoslavenskih narodnih popjevaka. Knj. 5, tekstovi. Zagreb, 1952.

Žganec 1962: Žganec, Vinko. Hrvatske narodne popijevke iz Koprivnice i okoline. Jugoslavenska akademija znanosti i umjetnosti (Zbornik jugoslavenskih narodnih popjevaka, knjiga 7). Zagreb, 1962.

Župan 1848: Župan, Lavoslav. Narodne pjesme: sabranje svijuh do sad izdatih i više nikada još neizšavših pjesmah hrvatskih, dalmatinskih, bosanskih i srbskih. Zagrebu, 1848.

Zvonar, Hranjec 1980: Zvonar, Ivan, Hranjec, Stjepan. Usmena narodna književnost na tlu Međimurja. Knj. I. Čakovec, 1980.

 

 

© Тодор Моллов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 28.02.2012, № 2 (147)