Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

МАТУРАТА ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА: ПРОБЛЕМИ И ПЕРСПЕКТИВИ

Татяна Ангелова, Адриана Дамянова

web | web

През 2008 г. външното оценяване беше въведено и в обучението по български език и литература чрез провеждането на държавни зрелостни изпити. Въпросът за прилагане на външно оценяване като средство за контрол на качеството на обучение не се нуждае от обосноваване. Но има редица въпроси, които повдигна провеждането на матурата.

Дискусиите, които следва да се водят, са свързани с няколко групи въпроси:

Постигане на адектватност между целите на оценяване и инструментите за оценяване. За да изпълни матурата възложените й функции, съществено е да се отчете какво и защо се оценява по български език и литература. От зрелостниците се очаква да умеят да възприемат и да създават текстове с различна жанрова принадлежност. Тези умения се проверяват чрез задача за конструиране на текст (от сегашния изпитен формат тази функция изпълнява задачата за коментар). Но тази задача не може докрай да изпълни предназначението си, защото тя не е задължителен компонент за формирането на оценката.

Задачата за резюмиране проверява умения да се синтезира възприета информация. Но е целесъобразно тя да бъде подчинена на комуникативна цел, а не да предполага самоцелно сбито предаване на информацията. Никой участник в реалната речева практика не резюмира самоцелно, а с оглед на дадени комуникативни нужди.

Тестовите задачи са главно на равнище знания и разбиране. Твърде малък е делът на задачи, проверяващи умения от високи познавателни равнища: анализ, синтез, приложение. Следва да се огледа още веднъж тяхното съотношение в конкретния тестов вариант и точките, които донасят при успешно решаване. Задължително трябва да има спецификация, въз основа на която да се изготвят тестовите варианти.

Несъмнено, многокомпонентният формат на изпита предлага редица предимства при оценяването. Трите компонента представят различни и значими страни от подготовката по български език и литература. С тестовите задачи се проверява владеенето на книжовните норми на равнище разпознаване и анализ, с резюмето - уменията да се извлича информация и да се синтезира в обобщени твърдения, а с текста коментар се проверяват аргументативните умения - да се изразява позиция и да се защитава.

Ето защо е важно да се поставя оценка, ако зрелостникът е работил и върху трите компонента.

Изготвяне на изпитните материали, чието апробиране да гарантира психометричните им качества като инструмент за оценяване. По правилата на оценяване следва да се създаде банка от тестови задачи, подложени на експертна оценка и на апробация, след което да бъдат подбрани само онези, които имат психометрични качества, отговарящи на целите на оценяване, на държавните образователни изисквания в културнообразователната област Български език и литература, на възрастовопсихологическите особености на зрелостниците.

От съществено значение е да се усъвършенства скалата за оценяване, така че да отговаря на световната оценителска практика. За да бъде валидно оценяването, следва да има строг контрол при провеждането на изпитите, така че да се намали до минимум рискът от преписване. Особено високи да бъдат изискванията към квесторите, които носят персонална отговорност изпитът да протече нормално.

 

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

за оптимизация на организирането и провеждането на държавните зрелостни изпити по Български език и литература

I. По отношение на състава на националната комисия

Членовете на националната изпитна комисия да бъдат специално обучени за проверяването и оценяването на изпитните работи. Световната практика сочи, че за да се постигне устойчивост и надеждност на оценяването на създаваните от зрелостниците текстове, между оценителите е необходимо да се постигне 85% съгласуваност, което обикновено отнема около една седмица обучение. Оптимален вариант за съставяне на националната изпитна комисия според нас е обучение на повече от необходимия брой хора, от които в края на обучението на основата на изпит, проверяващ необходимите компетентности, готовността за следване на указания и т.н., се подбират членовете на комисията.

II. По отношение на изпитните материали

1. Изпитните тестови варианти да се изработват професионално, на базата на съставена от апробирани задачи банка от тестове и от подготвени в областта на тестологията експерти (имаме предвид хора, които могат да удостоверят експертната си компетентност с международно признати сертификати).

2. Проблемът, който задава перспективата на коментара на художествения текст (задача № 41), да бъде формулиран в съответствие с ДОИ за УС и с очакваните резултати на ниво учебна програма и по теми по БЕЛ и степента му на трудност да е отчетливо по-висока от тази например на проблема за изпита по български език и литература след завършен 7. клас (срв. изпитната задача за зрелостниците от випуск 2008 - "Магнетичната сила на любовта и на красотата в разказа "Шибил", с изпитната задача, върху която писаха седмокласниците преди няколко години - "Очарованието на първата любов в разказа "Ангелинка").

III. По отношение на оценителската скала

1. Положителна оценка (различна от "слаб") да получава само кандидат-зрелостник, който е работил и върху трите компонента (тестови задачи, резюме, коментар на художествен текст).

2. Относителният дял на изпълнението на задачата за създаване на аргументативен текст върху (откъс от) творба от българската литература във формирането на крайната оценка да е по-голям. Преценяваме като парадокс зрелостник, който не може да напише нищо смислено върху текст от българската литература, да получи отлична оценка на зрелостния изпит по български език и литература (имаме предвид, че ако 76.5 точки са достатъчни за отлична оценка, а от максималния брой точки (30), които могат да бъдат присъдени за последната изпитна задача, 8 са свързани с нормативните аспекти на езика, при вярно решение на всички останали 40 задачи и грамотен препис на предложения литературен текст или откъс от него зрелостникът би могъл да получи отлична оценка, защото би набрал 78 точки).

 

 

© Татяна Ангелова, Адриана Дамянова
=============================

© Български език и литература (електронна версия), 2009, № 5
© Електронно списание LiterNet, 03.01.2010, № 1 (122)

Други публикации:
Български език и литература, 2009, № 5.