Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ЗАМЪЦИТЕ НА ВЪОБРАЖЕНИЕТО
(Предговор)*

Огнян Ковачев

web

В нощта срещу Рождество през 1764 г. Хорас Уолпоул - писател и антиквар, а между другото член на Парламента и син на тогавашния британски премиер, - започва да печата в собствена малка печатница първите екземпляри от романа си Замъкът Отранто. Първородната “готическа история” той написва и публикува в своя миниатюрен псевдоготически замък Строубъри Хил. Така идва на бял свят едно от най-странните явления в европейската литература - плашещо и възвисяващо, забавляващо и възпитаващо, маргинално и безсмъртно. Мнозина (и тогава, и сега) възприемат появата му като поредно ексцентрично увлечение на капризен колекционер на старини, обзет от свръхестествени визии и средновековни копнежи. Други съзират в нея пролога на литературното Готическо възраждане, съединило пределното усилие да бъде съхранен авторитетът на едно идеално минало и неговия невъзвратимо цялостен свят с времето разделно на вяра и знание, на рационално и свръхрационално. Като синекдотичен израз на тази еклектика градежът на книгата-замък, предприет от Уолпоул, съчетава други два контрастни сюжета, носещи съответно оптимизма и меланхолията на зараждащата се модерност.

Става дума за идеологията на технологичния и материалния прогрес и за (пред)романтичния вкус към идеализация на средновековието. Те динамично пренареждат съотношението между частното и публичното пространство. По силата на любопитно съвпадение десетилетията на първото готическо възраждане (1764-1820) в британската история се вписват доста точно в периода, известен като Индустриалната революция (1760-1830). Но средата на ХVІІІ в. е родилно време и за основни дисциплини на модерния филологически проект като фолклорни изследвания, класическа филология, национална литературна история, индоевропейско езикознание; утвърждава се и модерната литературна институция. В тези процеси интелектуалният и духовният напредък вече е трудно отделим (дали за добро, дали за зло) от икономическия и технологичния прогрес.

Такава е парадоксалната двуликост на времето, което моделира готическото въображение. Из неговите тайнствени замъци, сумрачни лабиринти и подземия, по непристъпните му върхове и шеметни бездни до ден-днешен бродят ужасяващи призраци, горди злодеи, девици в беда, порочни монаси, неистови изследователи и обезумели изобретатели, нечовешки и “неумиращи” природни или технологични чудовища. Колкото и да се променят градивата на техния страховит и необяснимо привличащ алегоричен свят, движещи сили в него неизменно остават ужасът, любопитството, любовта и смелостта. С тяхна помощ търсачите в готическите истории разгадават и обезвреждат дори най-зловещите и строго пазени тайни на душата и разума.

Историческото реконструиране на литературната (нео)готика е една от важните посоки в това изследване. На нейните първородни романи, техните бащи и майки, както и на теоретичните и обществените им узаконявания или низвергвания е отделено подобаващо внимание. Но не по-малко важно е установяването на “семейните прилики” (по израза на Витгенщайн) и проследяването на по-невидимите вътрешни взаимовръзки и напрежения между тях. Затова негова основна задача е преначертаването на насъщни за готическия роман естетически, културни, идеологически и политически контексти. Тяхното открояване е нужно не само за по-доброто разбиране на тогавашната културната ситуация, но и за съзиране на множеството пътеки, по които се разклонява готиката до наши дни.

През втората половина на ХVІІІ в. нейни по-общи концептуални контексти са кризата на просвещенската рационалност и на британския “августински” неокласицизъм, секуларизирането на свръхестественото, естетиката на възвишеното, породено от чувства на страх и ужас, сантиментализмът и чувствителността. В готическото писане проникват и роящи се тогава възпитателни проекти, и дебати за начините на разказване и за литературните видове (по нашему жанрове), които на свой ред са посредници на образователни, идеологически и социални тенденции. Проникват също така религиозни и политически различия и сблъсъци, пряко или непряко свързани със стабилизирането на националните държави и формите на публична представителност. Четенето на тези романи не носи само ужаси, забавления и наставления в усамотението на интимното пространство. То участва, макар и по-опосредено, в активизирането и преразпределянето на социални енергии, в изработването на големите разкази за Нацията, Историята и Другостта. Такава многоликост неизбежно прави готиката едновременно предмет на изследване и инструмент за изследване на разнородни контексти.

Голяма част от тях се актуализират със съответни изменения и в наши дни. Но за разлика от времето, когато се (само)утвърждава буржоазният субект, в сегашната информационна, технологична и глобализационна ситуация обществените, икономическите и политическите процеси стават все по-надличностни. Новите средства не само улесняват и ускоряват човешките дейности и общуването, но възпроизвеждат един технологичен свят, в чиито виртуални пространства бродят призраци на изгубения усет за реалност. Матрицата на медийно произведените и контролирани образи днес предлага парадоксален излишък на симулирана реалност като резултат от недостига на различие; недостиг, който отслабва способността за интерпретиране и разбиране. Страхът от непредставимата, неназовима и невъобразима реалност “някъде там” се преобразува в страх от тоталната подмяна на реалността, в която сме, и от разрив с бъдещето. Аналогично на просвещенския си предшественик, кибернетичният разум се стреми да озари целия умопостижим свят и да овладее системите от знание, чрез които да контролира времето. В такива случаи, за да очертае своите граници, да не бъде заслепен от собствена светлина, нито погубен от самотата на всевластието, разумът ражда, но не от съня си, свои тъмни готически потайности.

Най-голямото предизвикателство пред мен си остана пълната липса на български изследвания върху готическия роман. Липсата на предшественици донякъде подхранваше сюжета на тайната, която да бъде разгадана, или на забраната, която да бъде премахната. Още повече, че готическите общности и текстове често пъти са съпътствани от ореоли на непреодолимо различие - мистериалност, мистичност, неприкосновеност и др. Трябваше ми време, за да осъзная, че липсата на информация и на критически прочити е по-малката беда. Далеч по-значимо препятствие се оказа различието на културните кодове и контексти, формирали готическата традиция. Оттук произтече и най-сериозният недостиг - на обработения език, чрез който нейното потекло и разклонения да бъдат преведени в нашата културна среда. Ето защо избрах преобладаващо контекстуален и трансформативен подход. Систематизираните основни полета и естетически категории в съвременните готическите изследвания, както и предложените интерпретации и перспективи, като че ли предпоставят на изследването предимно въвеждаща роля. Освен утвърдени стандарти обаче, то оставя и не малко открити въпроси. Надявам се, те да водят читателите на тази книга не само в лабиринтите на липси и нерешимости, но и към открехнатите двери на бъдещите български готически изследвания.

* * *

В готическите романи най-често мъжките персонажи са или неопитни и лекомислени, но пламенно влюбени младежи, или мъже на средна възраст, горди и притворни, които кроят коварни планове. Когато замислях тази книга, все още самоуверено играех първата роля; сега вече неохотно репетирам втората. За помощта и подкрепата през всички тези години съм задължен на много колеги и приятели. Благодаря най-напред на колегите си от катедрата по теория на литературата в Софийския университет и на проф. Надежда Андреева, защото бяха първите търпеливи читатели на този текст, както и за тяхната интелектуална и институционална подкрепа в критични моменти. Изключително съм благодарен на Христо Манолакев, Татяна Стойчева и Любомир Терзиев за статиите и книгите, които ми предоставиха от собствените си библиотеки; на Благовест Златанов и Боян Манчев, за проницателните коментари и приятелските разговори, след които призраците на съмненията (макар и за кратко) ставаха по-малко. Но най-стимулиращи бяха реакциите на студентите, участвали в моите специализирани семинари върху готическото писане. Особено благодаря на Адриан Лазаровски, Любимка Григорова, Милена Иванова, Весела Касабова, Еньо Стоянов и Златка Паскалева за изследванията и преводите, които направиха, на Леона Асланова и Дарин Тенев - за интереса и енергията, с които не само изчитаха и обсъждаха всичко, що е готика, но и даряваха другите.

Никакви думи не могат да изразят благодарността ми към Христина и Богорис, които не само търпеливо понасяха готическите ми чудатости, но и смело преброждаха подземията, коридорите и кулите в замъците на моето въображение. С тяхната помощ осъзнах, че за да изучаваме нещо, дори ако то е пределите на ужасното, ни е нужна много любов.

 


* Огнян Ковачев. "Готическият роман: Жанр, генеалогия, естетика". София: Еднорог, 2004.

 

 

© Огнян Ковачев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 27.03.2005, № 3 (64)

Други публикации:
Огнян Ковачев. Готическият роман: Жанр, генеалогия, естетика. София: Еднорог, 2004.