|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
КИРИЛИЦАТА В ИНТЕРНЕТ - НАСТОЯЩЕ И БЪДЕЩЕ Надежда Михайлова-Сталянова, Елена Крейчова Обект на нашето изследване са начините, по които български, руски и македонски думи се изписват на латиница в интернет. Интересът ни е насочен към езиците, които използват кирилицата за своя официална азбука. Писането на латиница от българи, македонци и руснаци във виртуалното пространство преди години имаше своето обяснение. То се дължеше на софтуерни ограничения, свързани с т.нар. кодиране - т.е. възможност да се използват само 127 знака, а това бяха латинските букви, цифрите и редица специални знаци. Тогава писането на кирилица беше “некодирано” и съответно неразбираемо от адресата (на монитора излизаха разговорно наречените “маймуни” - неразбираеми знаци, които не предават никакъв смисъл). Вече този технически проблем не съществува, изборът да се пише на латиница или кирилица остава у конкретния потребител на глобалната мрежа. Можем да кажем, че в българските, македонските и руските интернет форуми и чатове двете графични системи съществуват паралелно Трябва да се има предвид употребата на термина “латиница” като “реализация на обобщения, инвариантен, образ на тази графична система” (Кирова 2001), а не някоя конкретна азбука, било тя английска, немска или др. Тук трябва да се подчертае една важна особеност на изследваното писане на латиница - то не следва официалните стандартизиращи правила за транскрипция и транслитерация. Някои автори говорят за “непоследователностите в използването на латинските букви за означаване на българските звукове, които говорят за несистемност на нормата” (Кирова 2001). Бихме казали даже, че в този вид писане няма никаква норма, няма строго установени правила, а напротив - изключителна вариативност. За предаване на една кирилска буква понякога срещаме 3, 4 или 5 варианта на латиница. Любопитно е, че дори и тогава процесът на комуникация не се нарушава, в материала не открихме настъпили двусмислици или думи, които не могат да бъдат разчетени и оттам - да останат неразбрани. Едновременното използване на две азбуки в литературата се нарича диграфия. “Използването на две (или повече) графични системи от членовете на определена езикова общност за различно графично предаване на формите на съществуване на даден език” се нарича диграфия” (Дейл 1980: 41). В българската разговорна практика начинът на изписване на българските думи на латиница се нарича “методица”. Това наименование шеговото препраща към двамата братя Кирил и Методий, като Кирил сред широкото население се смята за съдател на кирилицата (което, разбира се, е погрешно) и оттам брат му Методий се свързва с паралелната графична система (което още по-малко има научна стойност). “Названието “методица” би могло да бъде употребявано, но при всички уговорки, като по-кратък синоним на дългото и описателно “писане на български език с латински букви” (Кирова 2001). За целите на нашето изследване се насочихме към т.нар. форуми - места във виртуалното пространство, където потребителите могат свободно да обменят мнения по зададена тема. Форумите като начин на езикова изява според нас заемат своеобразно междинно положение между предварително обмислената и спонтанната езикова проява. От една страна, хората, изразяващи своето мнение, имат възможност предварително да осмислят тематиката и оттам - езиковата си репрезентация. От друга страна, намираме и много общо между форумите и чатовете, в които общуването е непосредствено, протичащо в реално време. Изискванията към този вид обмяна на информация са тя да бъде максимално бърза, кратка, информативна, като “езикът и графиката са натоварени да поемат изразяването на съществени елементи на комуникативното взаимодействие, които в структурата на разговора лице в лице са задача на суперсегментните и паралингвистичните знаци” (Кирова 2000). Ексцерпираният материал е от следните форуми: за български език: http://www.gbg.bg, http://www.tialoto.bg, за руски език: http://www.rambler.ru, http://www.mama.ru, за македонски език: http://forum.kometalfans.com, http://www.demokratija.org.mk/forum, http://www.muzika.net.mk Преди да пристъпим към конкретните изводи, направени в изследването, бихме искали да споделим, че изпитахме истинско затруднение при търсенето на руски примери на латиница. В един от най-популярните руски сайтове с много форуми (http://www.rambler.ru) в продължение на два месеца (декември 2004, януари 2005) няма примери за думи, изписани на латиница. Това би могло да провокира въпроси относно езиковото и графичното поведение на руснаците, за тяхното съзнателно или несъзнателно предпочитане на родната графична система, но това не е пряк обект на нашето изследване. Приведените руски примери са от http://www.mama.ru. В изследвания материал се откроиха няколко тенденции. 1. В процеса на писане голямото мнозинство от хората предпочита писането на “фонетична кирилица”, при която разположението върху клавиатурата на повечето от латинските и кирилските букви съвпадат. Затова при преминаване от кирилица на латиница срещаме варианти q на мястото на я, v вместо ж и под. 2. Втората, и то много силна тенденция, е свързана с естеството на он-лайн общуването. “За езика в Интернет са характерни опростяванията, съкращенията, визуализирането. Причините за това са две. Преди всичко на екрана на компютъра по-късата дума се чете по-лесно. От друга страна, много важно е пестенето на времето за писане и съответно за четене.” (Михайлова 1999). Затова букви като ш, щ, ж, ю, я, които биха се изписали евентуално като sh, sht, ya, ja, ia, iu, ju, ya, във виртуалното пространство функционират с един знак. Често срещаме s вместо ш, с или z вместо ц и под. Това е правило, което почти не се нарушава в македонските форуми. Обосновано е главно от влиянието на сръбската графична система. Тук виждаме в действие принципа на езиковата икономия - един знак - един удар по клавиша - максимална бързина. Тази “минимизация на езика” (вж. Михайлова 1999) “е породена от принципа на хиперфункционалността - изискването за максимална бързина и минимално усилие при оптимално разбиране в комуникацията” (Кирова 2000). Като обособен вид на тази тенденция разглеждаме и случаите, когато много масово ш се заменя с 6,а ч - с 4. (Nikoga ne moe da postigne6 rezultatite koito 6te postigne6 s himiq ako si 4ist.) Това е популярен начин за създаване на съкращения, заимстван от английския език, където свързването на букви и цифри поражда комбинация, която, прочетена на глас, фонетично наподобява желаната дума 10Q - Thank You - Благодаря. 10 се произнася “тен”, а q “кю” Подобно и 10Х - Thаnks - Благодаря, образувано от 10 ‘тен’ и х ‘екс’ B4 - Before - Преди b - ‘би’, 4 - ‘фор’. Затова в българските и руските примери виждаме be6e, 4as, 4to и под. 3. В македонските интернет форуми се среща най-вече транскрипция на ц - c‚ ч - c‚ ш - s‚ ж - z. Този начин на транскрипция е аналогичен на този‚ който се използва в сръбски‚ хърватски и в други славянски езици‚ които използват латиница с диакритични знаци - т.е. използване на графема с премахнат диакритичен знак. От тях единствено македонският език няма латинска графична система‚ но въпреки това начинът на транскрипция не е аналогичен на този в българските и руските интернет форуми. Това се дължи на факта‚ че македонският език‚ откакто е официално признат като книжовен (с политическо решение от 1945 г.)‚ е съществувал само в рамките на югославската федерация (до есента на 1991)‚ в която македонците бяха във всекидневен контакт с основния югославски език - сърбохърватски‚ и то както с кирилския‚ така и с латинския вариант. И тъй като македонският правопис още от самото начало е бил приспособен към сръбския (въведени са били букви љ и њ‚ буква ј вместо й‚ писането на ю и я като ју‚ ја и на щ като шт)‚ който вече е имал даден официален латински вариант на своята кирилица‚ македонците лесно са адаптирали този вариант‚ когато е трябвало да се транскрибира македонската кирилица с латински букви. На това се дължи фактът‚ че и сегашното транскрибиране на македонската кирилица върви по същия път като сръбския език. Може би затова в македонските форуми много рядко се среща транскрибиране на проблематичните кирилски графеми с диграфи‚ напр. по стандартите на английския език (въпреки безспорното изключително силно нахлуване на английски език и в македонското езиково пространство). Единствените македонски букви‚ които не са били превзети от сръбската кирилица‚ са ќ [k’], ѓ [g’] и ѕ [dz]. Транскрибирането на графема‚ означаваща африкативния звук [dz]‚ не е било, нито сега е проблематично. Специфично само за македонските форуми е обаче транскрибирането на латиница на македонските букви ќ и ѓ. Тъй като електронното езиково общуване „не понася“ диакритични знаци‚ традиционното транскрибиране на ќ и ѓ като k’ и g’ вече не е достатъчно. При тях срещаме варианти kj и k‚ gj‚ dj и g‚ като нито един от начините на изписване не може да бъде определен като преобладаващ. Понякога съществуващите възможни варианти се срещат и в рамките на едно изречение: zakonski i prakticno sprovedliva procedura graganite da ja izberat nasata drzava vo gradenjeto demokratsko (gradjansko) opstestvo. Само веднъж срещаме варианти на транскрибиране на в - v‚ w‚ иначе винаги се използва v - A za drugite raboti... abe nikoj ziv ne te poznava a kamo li da kaze koi se twoite "kvaliteti i sposobnosti"? 4. В ексцерпирания материал почти винаги се наблюдава последователност на използването на отделните графеми от отделните автори на текстовете във форума - т.е. един потребител използва само един начин на изписване на ч‚ ж‚ ш - като c, z, s или с диграфи ch, zh, sh‚ като пример посочваме рядко срещания в македонските форуми начин на транскрипция според стандартите на английски език: Jas ne gi mrzam grcite. Naprotiv ja obozhavam grcija. Kultura, more, istorija... se toa pochituvam . ј**i ga duri i grchki znam... ali zashto be da ne im se sitam. Pederi se za nekoi raboti... Oni mene IZMISLENA DRZHAVA , A shto se odnesuva do politikata na SAD, ј**i ga. Istoriski stalno sme ja izbirale pravichnata strana i sme go jadele na kraj. SAD shto saka neka si pravi. Nikoj ne vika deka se shto pravi e dobro. No ni drugite ne se cvekjinja za mirisanje. SAD barem otvoreno ne poddrzha. kade se drugite GOLEMI DRZHAVI?? A? Систематизираните по-долу примери имат за цел да илюстрират разнообразието на графична реализация, на което сме свидетели във виртуалното пространство. Показани са латинските варианти на редица кирилски букви: Ъ - ъ = u, a, y
Я - Български:
Руски:
Ж - Български:
Руски:
Македонски:
Ш- Български:
Руски::
Ч - Български:
Руски:
Щ - Български:
Й - Български:
Руски:
Ц - Български:
Руски:
Македонски:
Ю Руски:
РУСКИ БУКВИ: Ь:
Ы
МАКЕДОНСКИ БУКВИ: ѓ
ќ
При разглеждането на гореописаните примери се натъкнахме и на няколко любопитни явления. Има доста случаи, когато в текста, изписан на латиница, се използват кирилски букви. (Sre6ali li ste srodna du6a,4ovek s kogoto vi e xubavo, jelaia ti yspeh). Тук не се наблюдава принципът на езиковата икономия, защото на един знак отговаря един знак. Като евентуална причина за това допускаме известен “псевдопатриотизъм”, стремеж в текста на латиница да се вмъкнат кирилски букви, където е възможно (при това използвайки латинската графична система). Х - Български:
Руски:
У - Български:
Друго явление, което ни направи впечатление, нарекохме обратна интерференция. Става въпрос за случаите, когато в текст на кирилица се използват съкращенията, функциониращи в текст на латиница. Често виждаме 6 вместо ш, 4 вместо ч (толкова години ве4е съм принуден, може6 да се опла4еш на арменския поп). Тук отново езиковата икономия не е решаващ фактор, защото на един знак съответства пак един ч-4, ш-6. Наблюдава се силното влияние на писането на латиница или по-скоро на силата на навика. Български:
Руски:
Тези примери доказват, че очертаните тенденции отразяват динамичността на процесите във виртуалната мрежа. Бихме могли със сигурност да твърдим обаче, че кирилицата има своето място и там, няма опасност за нейното “изчезване” или “претопяване”, това са две графични системи, които съществуват паралелно и обслужват носителите на различни езици. Любопитното е, че те не са затворени системи, при тях се наблюдават процеси на взаимна интерференция и възможности за многобройни трансформации. Тяхната вариативност обаче не пречи на основната функция на езика - предаването на информация.
БИБЛИОГРАФИЯ Дейл 1980: Dale, T. Digraphia. // International Journal of the Sociology of Language, 26, 5-13: по Пачев, А. Малка енциклопедия по социолингвистика. Плевен: Евразия-Абагар, 1993. Кирова 2000: Кирова, Л. Особености на чат-разговора. // Електронно списание LiterNet, 12.07.2001, № 7 (20) <https://liternet.bg/publish3/lkirova/chat.htm> (14.05.2005). Кирова 2001: Кирова, Л. Диграфията в писмената практика на българските потребители на интернет. // Електронно списание LiterNet, 31.07.2001, № 7 (20) <https://liternet.bg/publish3/lkirova/digraphia.htm> (14.05.2005). Михайлова 1999: Михайлова, Н. Интернет - минимизация на езика. // Български език и литература, 1999, № 6. Също: Електронно списание LiterNet, 10.08.2000, № 8 (9) <https://liternet.bg/publish/nimihailova/inet.htm> (14.05.2005).
© Надежда Михайлова-Сталянова, Елена Крейчова |