Трета картина

Врачката и Неродена мома вървят към реката.

§ Песен на Неродена мома

Ех, че радост ме споходи -
момък мил по мене ходи!
Скоро булка ще му стана
в чудна булчинска премяна!

Нямах майка, ни бащица,
а пък днес съм годеница!

Ех, да знаеш как мечтая
да ошетам всяка стая,
да си окача перденца,
да си посадя цветенца!

Нямах братец, ни сестрица,
но ще имам пет дечица!

Врачката: Гледай, гледай - сега тече червената вода. След нея иде злата... златната, де. Като текне, бързо скачай вътре! Готова ли си?

Неродена мома: Готова съм. (Съблича си сукмана.)

Потича черна вода. Врачката хваща момата, блъска я в реката и натиска главата й с ръце. Момичето се бори, вика за помощ. След миг всичко утихва.

Врачката: Дойде ми и на мен късметът най-сетне! Добре, че има черна вода, дето всекиго зачерня и погубва! Да видим сега кой ще ми излезе на пътя!

Врачката съблича дрипите си и облича сукмана на Неродената мома.

§ Песен на врачката - 2

От ябълка била родена!
Да гние в тинята студена!
Тук аз с коси от злато грея,
на сватбата й аз ще пея!

Не съм от майка носена,
не съм със мляко кърмена...
С лъчи съм омагьосана
и с тих дъждец закърмена!

Ех, че радост ме споходи -
момък мил по мене ходи!
Скоро булка ще му стана
в чудна булчинска премяна!

Врачката излиза от сцената. Втурват се речните феи.

Речните феи: Горкото момиче! Горкото момиче! Видяхте ли? В черната вода беше! Потъна на дъното! Да помолим реката да я пусне!

§ Песен на речните духчета

От бистрите речни води сме родени
и пее реката във нашите вени.
Речице-сестрице, смири си водите -
мома неродена отнасят вълните!

Червената мина, зелена се стича...
А в черната тъне горкото момиче!
Речице-сестрице, смири си водите -
мома неродена отнасят вълните!

Ту черна, ту златна, реката се пени -
сълзици са нейните капки студени.
Речице-сестрице, смири си водите -
мома неродена отнасят вълните!

Водите на реката стихват. На дъното лежи в несвяст девойката.

Речните феи: Ето я! Милата, едва диша! Да я отведем в някоя пещера и да й помогнем!

Речните феи изваждат Неродена мома и я отнасят.

>>>

© Мая Дългъчева, 2003
© Издателство LiterNet, 01. 06. 2003
=============================
Първо издание, електронно.