Четвърта картина

Звучи сватбарска музика. Сватбата потегля, начело с жениха и предрешената, забулена врачка. Чуват се възгласи:

- Да са живи и здрави младоженците!

- Голяма челяд да си народят!

- Имотна да им е къщата!

- Горчиво!

В този момент към двойката приближава окъсана врачка - предрешената Неродена мома, с шал на главата, който скрива златните й коси.

Неродена мома: Искаш ли, момко, да надникна в ръката ти? Всичко е написано там...

Момъкът: Ааа... Ела, ела! Аз май те познавам. Нали ти ми предрече преди време тоя голям късмет? (Сочи булката си.) Ела, виж, да ми кажеш каква ще е първата ни рожба.

Неродена мома:Всичко ще ти кажа, всичко. А дали е истина, сърцето ти ще каже.

Селяните се скупчват около тях и слушат.

§ Песен на Неродена мома - 2

Живяла някога мома, от ябълка родена.
Не жалела, че е сама - с любим била сгодена.
Очите - бистри езера, сърцето - с обич пълно,
но врачка зла й завидя и злото в миг покълна!

Поеха двете към реката,
която сменя седем цвята,
и злата врачка, без пощада,
девойката невинна, млада,
натисна силно под водата,
додето черна бе реката!
След туй открадна й сукмана
и хукна, до уши засмяна,
с коси, в реката позлатени,
наместо нея да се жени!

Момичето едва изплува.
До днес тъгува и пътува,
и дири своя момък славен,
неотмилял и незабравен!

Историята свършва тук, тъй рекла е съдбата.
А неродената мома ти гледа на ръката.
Очите ти те лъжат днес, ала сърцето знае,
че хубостта, че обичта под скъсан чул сияе!

Врачката: Не я слушай! Лъже също като врачка ! Ела тук, при мен!

Момъкът: Чакай, чакай... Вярно ли е?

Настава суматоха. Селяните се скупчват около врачката и булката, дърпат ги. Свалят шала на врачката, махат булото на булката. Момъкът стои зяпнал между двете и гледа ту едната, ту другата.

Момъкът: Боже, какво ми дойде до главата! Тя ли е?... Не, тя... (Сочи ту едната, ту другата.)

Долита Жар-птица.

§ Песен на Жар-птица и врачката

Жар-птица: Очите гледат, но сърцето вижда -
невестата ти истинска е тази! (Сочи Неродена мома.)
Врачката: Коя е тая, дето ме обижда?
Лъжа са думите й, тя ме мрази!
Жар-птица: Добре ме виж, наричам се Жар-птица.
В света на светлината съм царица.
Врачката: Царица - грънци! Крадла като мене,
навлякла перушини позлатени!
Жар-птица: Нечиста сила криеш във сърцето,
от нея погрознява ти лицето!
Врачката: Добре ли чух? Нарече ме грозница?!
Сега ще те оскубя, жалка птицо!

Жар-птица: От злото, като червей в тебе свито,
сърцето ти отдавна е пробито.
Бъди това, което ти отива -
превръщам те във ябълка червива!

Врачката уплашено отстъпва, бяга, крие се зад едно дърво. Селяните тичат след нея. Един от тях вдига от земята червива ябълка.

Селянин 2: Брей! Ако не го бях видял с очите си, нямаше да хвана вяра! Ще я нося на прасето, че е гладно...

Селянка 3: Ами! Ще тровиш хайванчето! (Взема я от ръката му и я захвърля.)

Селянка 1: Хайде сега да нагиздим булката, че сватба ни чака!

§ Финална песен (всички)

Да се хванем на хорото!
У-ха! И-ха-ха!
Да е живо в нас Доброто!
И-ха! Ха така!

Кой каквото сее, това ще пожъне -
бурен ли полее, бурен ще го спъне.

Булката е гиздосия!
У-ха! И-ха-ха!
А женихът - късметлия!
И-ха! Ха така!

Право дума, хора, всяка умна книга -
сговорна дружина планина повдига!

Нека жар в очите има!
У-ха! И-ха-ха!
Догодина да сте трима!
И-ха! Ха така!

Щом добро направиш, хвърли го в морето -
няма да забрави твоя дар сърцето.

Да се хванем на хорото!
У-ха! И-ха-ха!
Да е живо в нас Доброто!
И-ха! Ха така!

© Мая Дългъчева, 2003
© Издателство LiterNet, 01. 06. 2003
=============================
Първо издание, електронно.