Втора картина

Градина, нощ, щурци, златна ябълка. Момъкът пази, облегнат на едно дърво. Скрита, врачката подслушва.

Момъкът: Тц, тц, полунощ минава... (Превързва си пръста.) Тежък ден беше... Няма ли да дойде най-сетне халата, че да я преборя и да си лягам... (Прозява се.)

Врачката: (На себе си.) Да знаеш как си ми легнал на сърцето, момко! С чувала жълтици най-отгоре!

Появяват се самодивите.

Врачката: Вай, вай, вай! Туй чудо не го пишеше на ръката! (Крие се зад дърветата)

§ Песен на самодивите

Дръвчета, клони залюлейте
и песен с вятъра запейте!
Да спи, да спи, да спи земята,
додето зазори зората!

Щурчета, тихичко свирете -
приспете и човек, и цвете!
Да спи, да спи, да спи земята,
додето зазори зората!

Дванайсет бели самодиви
нашепват сънища красиви -
да спи, да спи, да спи земята,
додето зазори зората!

Момъкът: Лелеее, какви моми, какво чудо! И в наше село няма такива! Хем хубави, хем много! Аз май наистина съм задрямал и сънувам... Ама как пък ще спя, като ме боли порязаното? Ха сега, де!

Внезапно се чува свистене, шум, блясват светлини. Долита Ламята, брули дървото.

Момъкът: Мечка страх, мен не страх! Хей, ламьо триглава, остави ябълките!

Ламята: Кой смее да се бори с мен!?... На човек ми миришеее...

Момъкът: На мен пък ми мирише на луканки от ламя!

Ламята: Не си играй с огъня, момко! Ще те лапна на три пъти - за всяка уста залък да има!

Момъкът: Една по една ще ти сека главите - едната като отрежа, другата да гледа и да помни!

Ламята: Ей, кръвожаден род е човешкият! Дай му сабя и гледай - по три глави накуп сече...

Момъкът: Ами твоят род какъв е, та тройно краде! Да не си роднина на царя, a? Дай ябълките!

Момъкът замахва със сабята, но в този миг иззад ябълковото дърво пристъпя бляскава Жар-птица. Момъкът скрива лице в шепи и отстъпва назад.

Врачката: (На себе си.) Ама аз вярно съм познавала, бре! Ей го на... (Сочи Жар-птица.)

Момъкът: Какво става? (Ощипва се.) Ох! Не сънувам... (Търка очи.) Их, що не сънувам! (Поглежда объркан към Жар-птица, сочи я.) “Има пера като птица, пък в лице е хубавица...” Да, тъй рече врачката. Само дето не каза какво е.

Жар-птица: Жар-птица съм, момко, Жар-птица. На Горния свят живея. Човешко око не бива да ме вижда, затуй на ламя се преправям.

Момъкът (Идва на себе си.): Да, ама още утре пред сто чифта човешки очи ще те изправя! Ще те закарам насред мегдана - да те види цяло село. Да знаят какви ги вършат от Горния свят гостите! Ние от долния свят да не сме по-долни, а?

Врачката (На себе си.): Тъй, тъй... Да не сме по-долни, а!

Жар-птица: Пожали ме, момко, моля те! Аз не съм коя да е птица, царица съм! А златните ябълки от нужда вземам - не мога без тях... Сетих се! Ако ме пуснеш да си ида, дар ще ти даря в замяна!

Врачката (На себе си.): Хе, хе! Иска да се отърве! Златно перо за капата ли ще му дадеш, ма? Не я слушай...

Момъкът: Хм... Я да чуем какъв ще е? Ама първо кажи защо са ти моите златни ябълки!

§ Песен на Жар-птица

Пусни ме момко, от сърце те моля!
Аз ябълките вземам от неволя -
виж, златното в перцата ми тъмнее,
не хапна ли от златен плод, не грее!

Пусни ме тази нощ да си отида,
недей таи в сърцето си обида!
За двете златни ябълки от мене
ще имаш в дар девица неродена!

Не е от майка носена,
не е със мляко кърмена...
С лъчи е омагьосана
и с тих дъждец закърмена!
Не е от татко галена,
не е със цвете кичена...
Устата й е алена,
очите й - метличина!

От ябълката, третата,
ще се роди свенлива.
Почакай сред дърветата,
ала недей заспива!

Момъкът: Вярно ли казваш? Да не ме мамиш? Че вие от Горния свят...

Врачката (На себе си.): Остави ги тия от Горния свят, че нагорно ще ти дойде!

Жар-птица: Скрий се зад онова дърво и само гледай! (Откъсва третата златна ябълка и нарича.) Не си от майка носена, нито си с мляко кърмена, с лъчи си омагьосана и с тих дъждец закърмена! Не си от татко галена, не си със цвете кичена, устата ти е алена, очите ти - метличина!

Чуват се магични звуци и се появява Неродена мома. Жар-птица я води при онемелия от учудване момък. Слага ръката й в неговата.

Жар-птица: Това е, момко, моята отплата - невеста чудна със коси от злато. Пази я, закриляй я и живейте в мир и сговор!

Момъкът: Ей, ама вие от Горния свят... Благодаря! Ще си я гледам като писано яйце.

Врачката (На себе си.): Ще видим кого като писано яйчице ще си гледаш! Мене ще гледаш и хоро ще играеш... Сватбено!

Момъкът подава на Жар-птица двете златни ябълки и тя отлита. Съмва се. Момъкът свири с пръсти - вика съседите да покаже невестата си.

§ Песен на Момъка и селяните

Момък: Хей, съседи! Хей, другари!
Селяни: Що бре? Що стана?
Момък: Днес ви каня за сватбари!
Селяни: У-ха! И-ха-ха!

Момък: Златни ябълки не нося...
Селяни: Що бре? Що стана?
Момък: Водя булка златокоса!
Селяни: У-ха! И-ха-ха!

Момък: Улових си не Жар-птица...
Селяни: Що бре? Що стана?
Момък: А девица - хубавица!
Селяни: У-ха! И-ха-ха!

Врачката все избутва момата и гледа да се улови до момъка. Като не успява да привлече вниманието му, предлага на бъдещата невеста да я позлати от глава до пети.

Врачката (Отвежда Неродена мома встрани.): Ела, душичке, нещо да ти кажа! Ама само между нас да си остане - кажеш ли някому, ще се развали! Много си хубава, то се вижда. Ама бива ли момиче като теб, с лице като капка и златни коси, да носи такива прости дрехи? Златни дрехи по ще ти прилягат. Нали булка ще ставаш, сватбено хоро ще водиш... Наблизо, накрай село, тече една чудна река - седем води сменя! Червена ли не щеш, зелена ли, синя ли... Ама най-лъщи златната вода! Издебнеш ли я да се потопиш в нея, цялата златна ще станеш! Най-личната булка в селото ще бъдеш! Хайде да те водя... (Неродена мома поглежда към момъка.) На момчето ти няма да казваме - да зяпне, като те види. Хайде...

>>>

© Мая Дългъчева, 2003
© Издателство LiterNet, 01. 06. 2003
=============================
Първо издание, електронно.