Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
Каталози
:. По дати : Март  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook! Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Сравни цени с Книгосвят във Facebook! Книгосвят - сравни цени на книги
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ЗЛАТНА БЪЛГАРСКА ПРИКАЗКА

Мая Дългъчева

web | Златна българска приказка

Първа картина

Селски мегдан. Хората пазаруват, говорят... Врачката ходи от човек на човек и вика: “Дай, бате, да ти гледам на ръка! Айде ма, како, сичко казвам!”

& Пазарска глъч

Хайдеее! Давам лук,
едър колкото юмрук!
За салатка, за чорбица...
На торбица по жълтица!

Тук, народе! Тук, при мен!
Чесън, още оросен!
Пъди всякакви болежки -
и кихавици, и тежки!
Хрупайте скилидки люти,
в девет планини прочути!

Дини! Дини и половина,
сладки като медовина!
Устните ви разхладяват,
жаждата ви утоляват!
Дини, дини, зрели дини,
брани в райските градини!

Припев:

На пазар, на пазар хукнал е и млад, и стар -
пълен с хора е мегданът
още отзарана!
Продавачи, купувачи, хитреци, зяпачи -
кьоравото ще удари
всеки, ако свари.

На пазар, на пазар срещат се пъдар и цар -
пълен с хора е мегданът
още отзарана!
Тупурдия, шарения, пълна олелия -
песни, приказки, гълчава,
веселба и врява!

Хора, тичайте по нощници -
свършват плетените кошници!
Камъшитена и здрава -
вярвайте, побира крава!

По-полека! Без ритници!
Бял мехлем за хубавици!
Бабичките подмладява,
младичките разкрасява!
Има стрък от чудна билка,
прах от косъм на кобилка,
първо мляко от овчица
и перце от гълъбица...
Бял мехлем за хубавици!
По-полека! Без ритници!

Ябълка, със сок налята,
пила слънце цяло лято!
Яжте “Златна превъзходна” -
вкусна, хрускава и родна!
Не като на лунатика,
дето все плете езика -
златни ябълки бълнува...
Гладен пес комат сънува!

Задава се Момъкът. Глъчката стихва.

Селянка 1: Чухте ли? В нивата му растяла златна ябълка!

Селянин 1: По колко щайги плод дава?

Врачката: Малеей! Сигурно цял чувал жълтици е натрупал в хамбара си!

Селянка 2: Отде ли е взел фиданката!?

Селянин 2: Някой виждал ли е ябълките?

Селянин 3: Май досега и той не ги е виждал - всяка нощ някаква хала ги брули и краде...

Селянка 3: Змей ли ще е туй, ламя ли?

Селянин 2: Знам я аз халата коя е - на царя малкият син! Все е гладен като ламя! Не се наяде, ей! Не се накраде!

Селянин 1: Навремето дядо ми разправяше, че Жар-птица се навъртала по тия места. Цялата златна и огнена, от Горния свят слизала. Може тя да е...

Селянин 2: Врели-некипели!

Селянка 4: Не знам какво е, ама тъй чух: узреят три златни ябълки в клоните и хоп! - халата пристига и ги отнася!

Селянин 4: Я да го питаме! Абе момче, ражда ли златното дръвче? Кога ще донесеш да видим?

§ Песен на Момъка

Ех, съседи, ех, другари,
пак бедата ме превари!
Не за мене, сиромаха,
златни, ябълките зряха!

Уж съм силен, перчемлия,
пък не смогнах да открия
кой от моята градина
с ябълките си замина!

Цяла нощ седя и пазя -
дебна, слушам, бдя и лазя...
А пък заран, във клонака
само сврака жално кряка!

Тая зла, крадлива хала
здраво се е развилняла -
ябълчица не оставя!
Казвайте какво да правя?

Селянин 1: Тю, да му се не види!

Селянин 2: Ти сигурен ли си, че цяла нощ пазиш? Да не пазиш насън?

(Към останалите, през смях.) Може и ябълката да му се е присънила!

Селянка 1: То от пусти глад не златни ябълки, ами златни прасета да му се присънят на човек!

Селянка 2: Мълчи, че чуе ли те царят...

Селянка 3: Да слуша! Хората с отворени очи взеха да сънуват, пък той...

Селянин 3: Чуй сега, момко, що ще ти речем!

§ Песен на селяните

Слушай, момко, слушай, чедо, що ще ти речем -
прост е оня, дето гледа сила и перчем.
По е важно под перчема ум да има, ей,
че глупак ли е юнакът, цял свят му се смей!

Слушай, момко, ум и разум ти вземи от нас:
щом довечера се върнеш уморен у вас,
с ножче порежи си пръста, сол му поръси -
болката да те подсеща, че заспал не си!

И когато блесне в мрака трети златен плод,
скачай бързо и не чакай - бий се до живот!
Бутай тази хала цяла право във пещта,
че да помни как е крала ябълки в нощта!

Момъкът: Ей, вярно бе! Как не ми е дошло на ум? Тази нощ тъй ще сторя. Благодаря за съвета, живи и здрави да сте!

Селянин 1: Хайде, пък утре ще почерпиш по едно златно резенче!

Селянин 2: Да, да! Цял живот - пости. Ако е мъж на място, курбан от ламя ще ядем!

Врачката: Ууу, какъв хубавец! Ууу, какъв юнак!Я момко, дай да ти погледна ръката, че да ти кажа ще береш ли златни ябълки или само слюнки ще ти текат! Щото, то едно е да искаш... Друго е да можеш... Пък, е-хеей! - трето и пето да имаш вуйчо-владика!

§ Песен на врачката - 1

Бате, дай една жълтица -
ще ти гледам на ръчица.
Всичко виждам, всичко зная
от началото до края!

Ууу, късмет голям те чака,
ей го на - затулен в мрака.
Лелеее, тъй лъщи, та грее!
Ама там ли си, не смее!

Туй мома ли е, ламя ли?
Дето мине, огън пали!
Уж с пера е като птица,
пък в лицето - хубавица!

Всичко виждам, всичко зная,
с приказки ще те омая!
Дай една жълтица тука
за късмет и за сполука!

Селянин 2: Много лъже таз врачка, брей!

Врачка: Ми туй работя, бе, чичо! С честен труд си вадя хляба...

Селянин 3: Тъй, тъй, хем много честен, хем много труд.

Врачка: Една думичка лъжа не съм издумала! Че аз, ако можех да лъжа, досега царедворка да съм станала.

Селянин 1: Да се махаш, че като грабна тоягата... Цял ден ходи и мами хората! Разправят, че и черни магии правела!

Врачката: Черна чернилка да те почерни тебе!... А ти, момко, късмет ще имаш.

Селянин 4: Момче, бягай към къщи, да ти не избяга късметът!

Селянка 4: И още заранта да се обадиш - да кажеш какво е туй, дето лъщи толкоз!

Селянин 2: Аз ще ви кажа, бре, хора! Туй, дето лъщи, е звезда зорница. Като се събуди наш юнак сутрин в градината, и тя блещука ли, блещука в клоните... Досущ като златна ябълка! (Смях.)

>>>

 

© Мая Дългъчева, 2003
© Издателство LiterNet, 01. 06. 2003
=============================
Първо издание, електронно.