Мая Дългъчева

web | Василиса Прекрасна

Втора картина

Хор на уличните музиканти

Поела Василиса към гората,
а вятърът я дърпал за косата,
трънаците краката й оплели,
по стъпките й прилепи летели...

От страх й се присвило сърчицето
от сълзи й повехнало лицето,
ала не спряла, крачела направо
и куклата в ръце държала здраво.

Светкавици раздирали небето
и сочели към мястото, където
се мъдрела къщурка разкривена,
от черепи и кости оградена...

В гората. Вижда се къщата на Баба Яга, оградена с ограда от кости и черепи. Пред къщата спи куче, разхожда се котка, на оградата е кацнала черна врана... Василиса и куклата се спотайват зад едно дърво.

Василиса: Майчице, краката ми треперят! Ако дойде? Ако ни намери?

Куклата: Ти не бой се, аз съм с тебе, значи - да не съм те зърнала да плачеш. Никой няма с пръст да те покътне...

Василиса: Като залъчета ще ни глътне...

Баба Яга долита с метлата, фучи...

Песен на баба Яга

(в която се включват кучето, враната и котката)

Бях зад девет планини,
натворих безброй злини,
седем ручея изпих,
сто овчици издоих,
в кокошарници вилнях...
Баба Яга всява страх!

Пр.: (Танц с метлата.)
Бабина метлице,
руса хубавице,
ти на Баба Яга
от зори помага...
Хайде, съвземи се,
хайде завърти се,
вихрено танцувай,
с баба полудувай...

За оградата от кости
ще ми трябват още гости -
едри, дребни, зли, щастливи...
само да са костеливи!
Ах, ще падне страшен смях -
Баба Яга всява страх!

Баба Яга: Мммм, на нещо ми миришеееее... Някой в храсталака дишааа... Я, метлице, да надзърнем... Няма госта си да върнем.

Василиса: Бабо Яго, пожали ни! Къщата ни ще изстине - за дръвца в гората бродя, мащехата ме проводи...

Баба Яга: Как е тая кикимора? Иска да живее с хора... Пък роднина ми се пада... Май си проси бой и клада!

Василиса: Моля ти се, Бабо Яго, ти си тъй добра и блага...

Баба Яга: Дааа, добричка съм душица... При това съм хубавица... А пък как обичам гости! Ха, вратата се залости... Ключалки мои здрави, отключете се! Порти мои прави, отворете се!... Заповядай, Василисо, постопли се, настани се...

Баба Яга влиза в къщата, Василиса върви след нея. Враната долита, бие с криле, пъди я...

Враната: Назааад, назааад! Стой далеч от този праг... грааак...

Баба Яга: Черна врано, гърло продрано, пусни момичето веднага, че инак прът ти се полага!

Кучето: (Спуска се с лай към Василиса):Рррррр, джаф-джаф - път ти прав! Рррррр, изпълнен съм със стръв, зъбите ми пускат кррръв!

Баба Яга: Крастав пес, вътре влез!... Пусни момичето веднага, че инак прът ти се полага!

Котката: Ще й разплета косите, ще й издера очите, мяуууу, така че най-накрая никой да не я познае!

Баба Яга: Стига мяука, марш на боклука! Пусни момичето веднага, че инак прът ти се полага!...

(Към Василиса) Влез, Василисо Прекрасна, в моята къщичка тясна! Поживей при мен, поработи, Баба Яга ще се отплати... Влизай, влизай, и да не хитруваш, че до вечерта да мързелуваш!... И недей да се излагаш с опити оттука да бягаш - портата ще те заключи, ще те сръфа злото куче, ще те клъвне мойта врана, ще те издере котана...

(Вещицата припява и потрива ръце.)

За оградата от кости
ще ми трябват още гости...
Ах, ще падне страшен смях -
Баба Яга всява страх!

А сега, преди да съм заспала, чакай да ти донеса чувала... (Носи чувал със зърна.) Едно по едно зрънцата мести, едно по едно ги оглеждай, чисти... Едничко да зърна сред тях да чернее и твоите кости ей там ще белеят! (Баба Яга си ляга.)

Василиса: Мамо, майчице, спаси ме! При звездиците вземи ме!

Гласът на майката: Василисо, мила дъще, не плачи, недей се мръщи... Кукличката погледни - тя те пази от злини...

Куклата:

Раз-два - плеснете ръчичики!
Идвайте, пъргави птички!
Я отворете торбата,
я почистете зрънцата...

Птичките:

Чик-чирик, чик-чирик,
чий е този тъжен лик?
Василисо, хубавице,
идем цяло ято птици -
за минутка, виж, зрънцата
ще си бъдат по местата.

Василиса:

Мили птички, мили птички,
мои пъргави сестрички,
в шепи нося ви трошички,
че със мен сте тъй добрички!

Птичките:

Чик-чирик, благодарим,
време е да отлетим...
А пък ти не се предавай -
знай, доброто побеждава.

Баба Яга: Хммм, чирикане ли чувам или може би сънувам... Василисо, що седиш? Зърно трябва да редиш! Я да видим във чувала... (Рови.) Бяло, бяло, бяло, бяло... Брееей, чевръсто си, момиче - сякаш е кълвало птиче... (На себе си.) Ала пак в казана ми ще вриш, мен не ще ме умилостивиш!... Имам работа за тебе пак - кош със грах и семенца от мак. Искам бързо да ги отделиш, в две торби да ги разпределиш!

Василиса: Ще го свърша, Бабо Яго. Ти отивай да си лягаш.

Баба Яга (На себе си.): Ще го свършиш догодина!... Ооох, ще лягам, че изстинах... И да пазиш тишина! Да не трополят зърна!

Василиса: Кукличке, не бива да се бавим, как със пълен кош ще се оправим? Моля ти се, помогни ми, мила - дай ми ти кураж, надежда, сила!

Куклата:

Раз-два - тропнете крачета!
Идвайте, малки мишлета!
Я отворете торбата,
я разделете зрънцата!

Мишлетата:

Църрр-цър-цър, идем пак!
Я да видим - грах и мак...
Василисо, хубавице,
не проронвай и сълзица -
мишият народ велик
ще ги раздели за миг.

Василиса:

Мили мънички мишлета,
мили какини братлета,
за да ви се отплатя,
с орехи ще ви гостя!

Мишлетата:

Църрр-цър-цър, благодарим,
време е да си вървим.
А пък ти не се предавай -
знай, доброто побеждава.

Баба Яга: Хммм, топуркане ли чувам... Или може би сънувам? Василисо, що седиш? Семе трябва да делиш! Я да видим коша - празен!... Тука вече я загази! Казвай бързо, де е грахът, семенцата ми от мак? Че огнището те чака, пука сухият букак...

Василиса: Всичко е в торбите, виж, и недей да ме кориш... Разделих ги и прибрах - тук е мак, а тука - грах.

Баба Яга: Брееей, че пъргаво момиче... Като мишчица ми тича... (На себе си.) Но това не ще те спаси!... (Към Василиса.) Я подпалчици донеси!

Василиса излиза.

(Припява и потрива ръце.)

Ах, ще падне страшен смях -
Баба Яга всява страх!
Първо ще я съблека,
после ще я опека...
Хубавица е и млада -
баш за моята ограда!

Василиса се връща с наръч подпалки. Баба Яга разпалва огъня.

Куклата: Василисо, Василиске, я ела до мен наблизко... Тази вещица се кани да те пъхне във казана...

Василиса: Мила кукличке, помагай...

Куклата: Ти не се помайвай, бягай! Другото го остави на мен - огънят ще бъде угасен...

Куклата залива огъня с вода, Василиса бяга...

Враната: Назааад, назааад! Не прекрачвай този праг... грааак...

Василиса: Моля те, не ме задържай - панделка ще ти завържа... С нея ще си по-красива... Леле, колко ти отива!

Враната: Гааа, благодаря, момиче! Тичай, малката ми, тичай! И назад не се обръщай, и в гората се не връщай!

Кучето: Рррррр, изпълнен съм със стръв, зъбите ми пускат кррръв!

Василиса: Моля те, недей ме хапа! Мило куче, дай ми лапа, в нея нещо ще ти пусна - кокалче ти нося вкусно.

Кучето: Баууу, благодаря, момиче! Тичай, малката ми, тичай! И назад не се обръщай, и в гората се не връщай!

Котката: Ще ти разплета косите, ще ти издера очите, мяуууу, така че най-накрая никой да не те познае!

Василиса: Имам дар и за писанка - всяка котка е глезанка... Ето, твой е моят гребен! (Реше котката.) ...Той навярно е вълшебен - щом по козинката мина, блесна тя като коприна!

Котката: Мяууу, благодаря, момиче! Тичай, малката ми, тичай! И назад не се обръщай, и в гората се не връщай!

Баба Яга: Бързо, спрете я веднага! Не видяхте ли, че бяга!... (Към враната.) Ах, ти, черна перушино, ще те пусна във комина! Ами ти, безгласен пес? Ще те сготвя още днес!... Мързеливата котана ще заключа на тавана, ще я вържа даже на каишка - плячка за пълчищата от мишки!...

Враната: Сто години вече аз ти служа, къшей хляб от тебе не заслужих... Василиса панделка ми върза... Да лети, от вятъра по-бърза!

Кучето: Сто години къщата ти пазя, а насреща - пръчка и омраза... Василиса кокалче ми даде... Рррр, джаф-джаф, дано късмет извади!

Котката: Сто години бях на тебе вярна, ала ти си все неблагодарна... Василиса с гребенче ме среса - нека пътят й да бъде лесен!

Баба Яга: Ах, неблагодарници проклети, всички ще направя на парчета! Марш оттук, вървете вдън горите - нека да ви изядат орлите!... Край, избяга, няма да я върна... Ала в този миг ще я превърна...

Магична песен на Баба Яга

Елате, сили земни и небесни!
Да ливне дъжд, светкавица да тресне!
Деветото небе да се продъни!
Пътеката й нека се огъне!

Земя, със тъмна сила изпълни ме!
Ти, огън, с огнена злина дари ме!
Вода, шурти, бушувай, удави я!
Отнасяй, ветре, страшната магия!

О, черен мрак, прати ми знак -
да чуя вой или злокобен грак!
Порой студен, вземи я в плен
и в този миг да вижда само мен!

Да стане кожата ти грозна и зелена,
с брадавици ужасни украсена,
очите ти - облещени и малки,
крачетата ти - ципести и жалки!

Да скиташ сам-самичка край блатата,
за близките си даже непозната!
Ще ме запомниш, хубавицата на баба,
от днес нататък нека бъдеш жаба!

Ха-ха-ха-хаааа! И само ако някой момък те открие, ще се разтури тежката магия... Но първо трябва той да те обикне, а кой със жаба крастава ще свикне... И кой ще вземе днес за годеница една противна блатна кикерица!? Ха-ха-ха... (Излиза.)

Куклата: О, закъснях... Какво, какво да правя? Как страшната магия да поправя?! (Заклинание.) Да може нощем милото момиче зелената си кожа да съблича и да сияе под луната ясна лицето й неземно и прекрасно!

>>>

© Мая Дългъчева
=============================
© Електронно списание LiterNet, 01.09.2004, № 9 (58)