Мая Дългъчева

web | Василиса Прекрасна

Трета картина

Гора, царски палат.

Хор

Тъй вещицата Василиса омагьосала
и денем жабешката кожа тя си носела,
печално квакала и бродела в блатата,
в очакване да падне тъмнината.

Тогава, щом нощта звезди поръси,
девойката възвръщала лика си
и бликвали сълзите спотаени
по бузите й свежи и червени.

Минавали година след година,
след слънцето блестяла месечина,
а жабата-девица все вървяла
и най-подир в незнайно царство спряла.

А там живеел цар със трима сина -
красавци, веселяци, юначини...
Веднъж баща им рекъл: “Стана време
добра невеста всеки да си вземе!

Ще стреляте и дето спре стрелата,
оттам на всеки ще му е жената.
Нарамвайте си лъковете трима -
да видим кой какъв късмет ще има!”

Появява се Иван - царският син.

Иван: Каква ли ще е мойта годеница? Навярно златокоса хубавица, с очи, лазурни като небесата... най-милата девойка на земята... Ще следвам бащината си повеля, сегичка аз добре ще се прицеля и накъдето отведе стрелата, натам ще тръгна, следвайки съдбата...

Изстрелва стрела, чува се квакане. Иван проследява стрелата и вижда жабата.

Иван: О, майчице, каква противна жаба! Нима със нея ще споделям хляба?! Рубашките ми тя ли ще приглажда? И рожбите ми тя ли ще ги ражда? Не, не! Стрелата сбърка май адреса! Не трябва да е жаба, а принцеса!

Жабата: Иванушка, Иване, ти вземи ме...

Иван: А! Жабата изрече мойто име! Или така навярно ми се стори? Не е възможно жаба да говори... Но нищо, ще я взема във палата, пък втори път ще проследя стрелата.

В палата. (Годениците са доведените сестри на Василиса.)

Първи брат: Тате, виж какъв ми е късмета (Показва невестата си.) - вярно,не е стройна и напета, ала има злато и рубини, пък и по произход е царкиня! (Момичето прави знак към публиката да не я издава - “шшшшт!”)

Царят: Ха честито, синко, да сте живи! И до старини да сте щастливи!

Втори брат: Тате, тате, моята стрела литна чак през двадесет села! Булката ми не е хубавица, но е сговорчива и чистница. Отсега ме гледа във очите - знам, ще ме обича и почита. (Момичето се киска зад гърба му.)

Царят: Ха честито, синко, да сте живи! И до старини да сте щастливи!

Втори брат: А Иванушка къде се бави?

Първи брат: Сигурно сега стрели си прави... (Смее се.) Може цяла мечка да уцели... Булка Меца със одежди бели, ха-ха-ха...

Песен/танц на братята и годениците

А ние, а ние сватби ще празнуваме,
гости ще срещаме,
ще танцуваме!

Първа годеница:

На мен се полага безценна корона,
че първа от всички ще седна на трона!

Втора годеница:

На мене пък - рокля, по-нежна от пяна!
Най-хубава булка от всички ще стана!

А ние, а ние сватби ще празнуваме,
гости ще срещаме,
ще танцуваме!

Пристига Иван с жабата.

Първи брат: Оооо, Иванушка - глупакът! Цяло царство тебе чака...

Втори брат: Я да видим защо се забави? И къде си сърцето остави?

Иван: Добър ден, братя мои честити! За девойка недейте ме пита... Тъй далеко изстрелях стрелата, че отведе ме чак сред блатата... Вместо мила и нежна девица аз намерих...

Братята: Какво?! Кикерица?

Първи брат: Наш Иван цар на жабите станал!

Втори брат: Най-красивата жаба е хванал!

Първи брат: В дъхав тинест палат ще живее, блатен хор до зори ще му пее...

Царят: Хей, момчета, засрамете се! И от брат си отдръпнете се! При жените си вървете, на баща си път сторете!

Иван: Моля ти се, татенце, прости ми... Още съм несръчен, разбери ме... Ще изпълня твоята повеля... Ще се върна, пак ще се прицеля...

Първи брат: (Имитира го.) ...Може костенурка да уцеля...

Царят: Синко, думата ми две не става - жаба ли е, жабата остава. Тя ще бъде твоя годеница...

Първи брат: ...пък току-виж станала царица...

Царят: Стига приказки, момчета мои! Хайде всеки - в своите покои! А пък утре вашите девици да замесят сръчно със ръчици три големи царевични пити - хрускави, препечени и вити! Таз, която е най-сръчна домакиня, тя ще бъде в царството царкиня!

Хор

Прибрали се всички, потънали в сън
и само Иванушка бродел навън
и питал звездите, и питал луната
как с жаба от днес ще живее в палата...

Иван

О, щастие мое, къде си, къде си?
Как жаба, кажете ми, пита ще меси?
Как ден подир ден ще се будя до нея?
О, моя звездице, кога ще изгрееш?

Не искам принцеса, а само момиче,
което със чисто сърце да обича
и ризи да шие, и пити да меси...
О, щастие мое, къде си? Къде си?

Хор

Не страдай, Иванушка, тъжен е мракът,
а може би утро щастливо те чака...
Върви си - звездиците сънени гаснат
и скоро ще грейне слънцето ясно...

Иван се прибира в палата и вижда красива погача на масата.

Иван: Ама че работа! Ама че работа! Не, невъзможно!... Къде ли е жабата?... Пода пометен, ризите сгънати, ваза и цвете, леглата - опънати... Даже и пита - красива и вита... Кой ли е влизал в моята стая? Никой не виждам... И нищо не зная...

Жабата: Ква-квак! Не се чуди, а тръгвай бързо ти - братята ти пак ще те преварят, вече влизат с питите при царя!

Песен на жабата

Ква-квак, ква-квак, жаба съм пак,
толкова скоро бледнее нощта...
Ква-квак, ква-квак, само по мрак
сбъдва се моята сладка мечта -

отново да съм с бяла, нежна кожа,
цветенца върху масата да сложа,
да бдя над лекия ти сън, любими,
да шепна тихо скъпото ти име...

Ква-квак, ква-квак, жаба съм пак...
Кой ще обикне жабешки лик?
Ква-квак, ква-квак, само по мрак
иде за мене светлият миг -

отново да съм с бяла, нежна кожа,
цветенца върху масата да сложа,
да бдя над лекия ти сън, любими,
да шепна тихо скъпото ти име...

Иван се връща и разказва за ризата.

Иван: Хей, жабке моя, няма да познаеш! Но ти какво разбираш, ти нехаеш... А пък на мен от радост ми се плаче - избра баща ми нашата погача! Такава вкусна пита, царят рече, не съм опитвал от дете, човече!... Ала отново имаме задача... И този път по-сложна от погача. Татко поиска до утре, в зори, всяка по риза да му дари - бяла и лека, везана, мека... Таз, дето най-сръчно шие с иглица, нея ще сложи на трона царица... Но ти какво разбираш, ти нехаеш... Единствено да квакаш, жабке, знаеш... (Тъжно въздиша.)

Припява:

Не искам принцеса, а само момиче,
което със чисто сърце да обича
и ризи да шие, и пити да меси...
О, щастие мое, къде си? Къде си?

Жабата: Иванушка, легни си, не тъгувай... Поспи и сладки сънища сънувай. По-мъдро утрото от вечерта е. Съдбата странни пътища чертае...

Хор:

На другата сутрин Иван се събудил
и търкал очи, и се смял, и се чудил -
на стола до него изгладена, бяла,
с коприна извезана риза лежала.

Поел я, не питал отде се е взела,
чия ли ръчица мъниста е вплела...
От щастие тъй си загубил главата,
че само я грабнал и - беж! - към палата.

Иван (Връща се омърлушен.): Еееех, моя звездице, кога ще изгрееш?...

Жабата: Иванушка, днес ти от радост не пееш? Каква мъка толкоз сърцето ти пари? Нима не хареса ризата царят?

Иван: А, ризата... Даже веднага я сложи...

Жабата: Тогава, любими, какво те тревожи?

Иван: Ех, жабке, не разбираш ти, нехаеш... Безгрижно квакаш, нищичко не знаеш... А утре сватбен бал в двореца има и трябва да сме с булките си трима... Невестите на братята ми викат в зелени дрехи да съм - да съм ти прилика...

Жабата: Съдбата странни пътища чертае... По-мъдро утрото от вечерта е. Не страдай, всичко ще се нареди... Аз искам най-щастлив да бъдеш ти! Сърцето ти е чисто, заслужаваш... Но вярвай и недей да се предаваш!

Иван: О, жабке моя, толкова си мила! Без теб скръбта да ме е победила... Ела да те целуна с благодарност за твойта доброта и твойта вярност! (Целува я и жабешката кожа пада.)

Финална песен

Василиса: Ръце, нозе, коси... Отново съм момиче!

Иван:

Не вярвам на очите си - на фея ми прилича!
Косите й - от слънчева коприна,
устата й - ухаеща малина...
Отде се взе? Наистина ме слиса...
Кажи ми името си...

Василиса: Василиса.

Благодаря ти, мили мой, любими -
ти върна моя лик и мойто име!
Повярвай, обичта е тъй могъща,
че жабата в красавица превръща...

Иван: Че жабата в красавица превръща?

Куклата:

Повярвай, обичта е тъй могъща -
прелита девет планини...
в бедняшката къщурка свети,
лекува болки и злини...

Хор и артисти:

Възпяват я селяци и поети,
очакват я и старци, и деца...
Живее тя във хиляди куплети
и тупка в милион сърца...

И всяка приказка за нея шепне
с гласа на Василиса и Снежанка...
И ако нещо тук, отляво, трепне -
на обичта е нежната камбанка...

Всички:

И нека подир сто по сто лета
отново да е жива обичта!

© Мая Дългъчева
=============================
© Електронно списание LiterNet, 01.09.2004, № 9 (58)