Мая Дългъчева

web | Василиса Прекрасна

Първа картина

Площад. Улични музиканти пеят, редувайки се. Край тях се събира множество, пуска монети, припява, доразказва...

Хор

Отдавна, тъй отдавна, преди сто лета,
когато бил вълшебен и приказен света,
живеели далеко, в девета планина
един селяк работен със своята жена.

Те имали красива и мила дъщеря -
разказват, Василиса наричала се тя.
Като росата чиста, като звездица - ясна -
за Василиса всички добавяли Прекрасна.

Ала беда голяма дома им сполетяла -
майката от болест коварна заболяла.
От смъртния си одър на свойта щерка мила
една вълшебна кукла през сълзи подарила.

“Чуй, дъще - рекла, - майчината си заръка -
когато зло те стигне или те пари мъка,
към куклата вълшебна за помощ се обръщай
и нея вместо мене обичай и прегръщай.”

Селянин: Бащата потъгувал, поплакал и заминал, но с мащеха се върнал на другата година - навъсена, свадлива, надменна, мързелива, а на това отгоре - и с дъщери кресливи.

Появяват се Василиса с мащехата си и дъщерите й. Василиса е натоварена с пазарски чанти, мащехата я блъска да върви по-бързо. Дъщерите й се забавляват като й подлагат крак, пускат камъни в торбите...

Първа дъщеря: Василисо, Василисо, погледни се, засрами се - отмаляла, пребледняла..., сякаш баба престаряла!

Втора дъщеря: Я не си влачи краката, я си изправи снагата...

Мащехата: Мамините хубавици! Сладичките ми умници! Нося още чанти тежки, пълни с плат за нови дрешки. (Тиква торбите в ръцете на Василиса).Ти побързай, повлекано, че ще ставаш утре рано, а от прахоляци цяла къщата е посивяла...

Втора дъщеря: ...и вода не е наляла...

Първа дъщеря: ...и пещта не е наклала...

Мащехата: Как? И гозба значи няма? Чакай да се върнем само! Къщата ще ти е тясна, мое пиленце прекрасно!

Василиса: Мамо, майчице, спаси ме! При звездиците вземи ме!

Гласът на майката: Василисо, мила дъще, куклата те чака вкъщи. Не унивай, не тъжи - вярвай, ще те утеши.

Василиса отминава, заедно с мащехата и дъщерите й. Уличните музиканти пеят.

(Появява се къщата на Василиса).

Хор

Търкаляха се ден след ден -
ту бял, ту пролетно-зелен...
и Василиса в жал и мъка расна,
но нежна, работлива и прекрасна.

Косите й - от слънчева коприна,
устата й - ухаеща малина,
очите й - сияещи мъниста,
сълзите й - като роса лъчисти...

В къщата на Василиса. Стаята е разхвърляна. Мащехата и дъщерите й фучат и нареждат:

Мащехата: Василисо, издои ли кравата?

Първа дъщеря: Окоси ли моравата?

Втора дъщеря: Фустите ни да зашиеш!

Мащехата: Съдовете да измиеш!

Първа дъщеря: И да заковеш стобора!

Втора дъщеря: И да пометеш из двора!

Мащехата: А! Казана да излъскаш!

Първа дъщеря: И килима да изтръскаш!

Втора дъщеря: Забърши ми огледалото - в пудра и петна е цялото!

Мащехата: И кокошка да оскубеш!

Първа дъщеря: И секунда да не губиш!

Мащехата (На себе си.): От работата да изпосталееш, от слънцето да почернееш, от вятъра да погрознееш!

Песен на мащехата и дъщерите й:

А ние, а ние шапки ще купуваме,
коприни, дантели...
Ще пазаруваме!

Първа дъщеря: За мен - пелерина от синя коприна!

Втора дъщеря: За мене - ботушки със пухени гушки!

Мащехата:

За мен пък - капела от златна дантела,
с перца и мъниста, с кордела сребриста...

А ние, а ние гривни ще купуваме,
помади, парфюми...
Ще пазаруваме!

Първа дъщеря: За мен - огърлица от бляскав цирконий!

Втора дъщеря: За мене - задморски одеколони!

Мащехата:

За мене пък - гривни със камъни дивни -
ахати, топази, рубин, тюркоази...

Всички:

А пък на теб, Василисо Прекрасна,
ще купим тавичка, че тази е тясна -
във новата цяло прасенце ще влиза
с пюрето, лимончето, даже ориза...

Излизат, смеейки се. Василиса изважда вълшебната кукла, прегръща я и плаче.

Василиса: Как да се оправя с толкова заръки? Десет Василиси, даже многоръки, няма да успеят всичко да ошетат, пък от мене искат къщата да свети... Кравата ли да доя или трева да кося, фусти ли да шия, пода ли да мия... Кукличке мила, дай ми ти сила....

Песен на куклата

Василиске, Василисо, не плачи и не тъжи,
изправи се, усмихни се, сълзите си избърши.
Всичко тук е моя грижа,
само миг - да се раздвижа:

Раз-два - плеснете, ръчички!
Раз-два - тропнете, крачета!
Идвайте, пъргави птички!
Идвайте, малки мишлета!
Да не остане по пода трошичка,
ни паяжинка в кьошето...

Василисо, Василиске, плитката си разреши,
почини си, потанцувай и герданче нанижи...
Докато броиш до пет,
всичко тук ще е във ред.

Куклата, заедно с птичките и мишлетата оправят къщата, Василиса се реше, танцува... Когато всичко е готово, птичките и мишлетата си отиват, куклата застива отново, а Василиса сяда и ниже герданче...

Завръща се мащехата с дъщерите си. Носят пакети с покупки, смеят се, разопаковат...

Мащехата: Шапки! Рокли! Огърлици!

Първа дъщеря: И парфюми!

Втора дъщеря: И чепици! Пръстени и пудриери...

Трите: Кой със мене ще се мери!

Двете дъщери: А за нашата сестричка - нова лъскава тавичка!

Мащехата: Ооооо, прозорците са чисти?!

Първа дъщеря: (Към Василиса.): Я, герданче от мъниста...

Втора дъщеря: Кравата е издоена! И кокошката - сварена!

Мащехата: Я казана? Хм, излъскан... Я килима? Пфу, изтръскан...

Първа дъщеря: Фустите ни са зашити!

Втора дъщеря: Съдовете са измити! Даже двора е помела...

Мащехата: Че и плитка си е сплела!

Чува се силен вятър и гръмотевици...

Василиса: Буря иде! Ой, дрънчат стъклата!

Първа дъщеря: Василисо, затвори вратата!

Втора дъщеря: Първо плевнята да иде да залости!

Василиса: Но... ще се измокря аз до кости... Моля ви...

Мащехата: Я стига глезотии! Марш към плевнята! И здраво залости я!

Василиса излиза.

Мащехата: Гледайте я нашата кокона... Вдън горите аз ще я прогоня! Да я хванат вещици, вампири и да няма подир нея дири!

Двете дъщери: ...и да няма подир нея дири!

Василиса се връща, зъзнейки.

Мащехата (престорено): Ами сега? Неприятност голяма - в цялата къща огънче няма! Всичките съчки са изгорели - даже свещичка не можем запали. Някой ще трябва да иде в гората... Хайде, девойки, носете дървата...

Първа дъщеря: Аз плета дантела - куката ми свети.

Втора дъщеря: Плетка съм заплела, я не ми пречете!

Мащехата: Значи - Василиска, работа хем няма...

Първа дъщеря: Хем е вече мокра...

Втора дъщеря: Хем е по-голяма...

Мащехата: Хайде, Василисо, тръгвай към гората!

Василиса: Ама Баба Яга там лети с метлата!

Дъщерите: Баба Яга, драга, с теб ще се задави - цялата си кости - щръкнали, корави...

Василиса: Кукличке любима, пращат ме в гората, там и вълци вият, скрити в тъмнината...

Куклата: Василиске, ти не се страхувай - идвам с теб, обувките обувай.

Мащехата: (Изблъсква я.) Вижте я - самичка си говори! С вълците се кани да се бори! Стига хленчи, стига каканиза, я побързай, я навън излизай...

>>>

© Мая Дългъчева
=============================
© Електронно списание LiterNet, 01.09.2004, № 9 (58)