|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
Мая Дългъчева Втора картина Град, улица, канал. Водният плъх е заобиколен от свита подчинени мишлета, които му носят бинокъл, гребен за мустаците... Водният плъх: Ох, коремът ми взе да стърже вече! Няма ли да мине някой, че да го глобя!... Абе, не е лошо да си началник, ама много са малко подчинените, бе! (Сочи мишлетата.)... Уж съм голяма клечка, пък голям глад ме гони! Или беше обратно - голям глад ме гони, щото съм голяма клечка... Точно тъй - големците имат голям глад! Пък другите... Абе, я аз да взема да си наточа зъбите, че току-виж се появил някой от другите!
Мишлетата: Не допуска даже гост!
Мишлетата: С нещо да го нагости!
Мишлетата: Той заема важен пост! Приближава лодката с оловния войник. Водният плъх: Охооо, пътник без билет!... Стоп! Дай си документите! Нямаш? Глоба! Гло-ба! Мишлетата: Глоба, глобааа! ХОВ: Какво? Каква глоба? Аз съм войник. Изпаднах в беда! Водният плъх: Войник? Мммм... И войниците са от другите... (глади си корема) Какъв точно войник си? Рапортувай!... (на себе си) Надявам се поне да си от вкусна, сочна дървесина... ХОВ: Аз съм храбър оловен войник. На вашите услуги! Водният плъх: Те, това е! Не стига, че не дава такса... Не стига, че не плаща глоба, ами на това отгоре бил от олово! Кой ще си троши зъбите с тебе, бе! Потъваш! По-тъ-ваш! (клати лодката, блъска го във водата) Мишлетата: (Помагат.) Потънааа... Тая хартиена лодчица дали няма да ми залъже глада, докато дойде следващият? Завеса.
© Мая Дългъчева, 2002 |