Трета картина

В детската стая.

Песен на балерината - 2

Поглед напред
и пирует!
Цял ден на крак - от зори, та до мрак...
Де ли е той,
моят герой?
Тайно поглеждам към къщния праг...

Тупкай сърце -
туп, туп...
Тихо повикай любимия ти!
С нежния звън -
зън, зън...,
песничке, бързай, към него лети!

Поглед напред
и пирует!
Нямам дори и минутка покой!
С колко тъга
мисля сега
само за моя оловен герой!

Плача от страх -
ах, ах...
Някой навярно в бой го рани!
Сълзи текат -
кап, кап...
Мили, къде си? Върни се, върни!

Таласъм: Мрън-мрън, дрън-дрън... Направо ме унася сън... Няма го вече твоя герой, не разбра ли! Потъна в канала! Може би се перчи в корема на някоя риба!

Матрьошки: В корема на риба?!

Пристига мечето.

Мече: Познайте какво чух? Познайте какво видях? Аз... Той... А пък тя...

Матрьошки: А пък тя?

Кукла: Мечо, успокой се! Поеми въздух! Ха, разправяй сега!

Матрьошки: Разправяй сега!!!

Мече: Нали знаете, че сутрин ме слагат до масата да гледам малкия дали закусва... Седя си аз, броя лъжичките с попара и изведнъж дочувам шепот! А след шепота - вик! Готвачката вика на градинаря: "Откъде я улови тая голяма риба? Виж какво намерих в корема й!" Надниквам аз и що да видя - в ръката на готвачката се мъдри... познайте кой! Храбрият...

Всички: Оловният войник!!!

Балерина: Моят любим! Жив ли е? Къде е?

Кукла: Кога ще го видим?

Матрьошки: Кога? Кога?

Палячо: Сигурно не е в съвсем изряден вид в момента... Да те измъкнат от рибешки стомах...

Таласъм: Мога да си представя - бляк!

Кукла: (към таласъма) Този тук наистина е ужасен! Като таласъм...

Мече: Градинарят го поля с маркуча, а готвачката го подсуши с една хавлия. Сега детето му се радва...

Войници: Да му устроим посрещане!

Матрьошки: Да, посрещане!!!

Храбрият оловен войник влиза в стаята. Всички го заобикалят, поздравяват го...

Командирът: Ти си истински воин - защити своята чест и честта на своята любима! Радваме се, че отново си в нашия строй и ти връчваме този медал за храброст! Войници, за по-чест! (поздравяват го?)

Балерината протяга ръце към ХОВ, изпраща му въздушна целувка. Играчките се оттеглят, за да ги оставят насаме.

Песен на оловния войник - 2

За моята любима
на всичко съм готов!
Щастлив съм, че те има,
вълшебнице - любов!

Готов съм да преплувам
небе и океан,
но с тебе да танцувам
във този миг мечтан!

И в огън ще се втурна,
за да сияе с плам
усмивката лазурна
на твоя поглед ням!

Щастлив съм, че те има,
вълшебнице - любов!
За моята любима
на всичко съм готов!

Таласъмът скубе коси, заканва се, вика мишките и заедно подклаждат огъня в камината...

Таласъм: (имитира ХОВ) "Ще преплувам... Ще танцувам..." Ако трябва, дори ще марширувам! Раз - десен, два - пак десен, ха-ха!

Всички видяхме какъв си плувец - преплува канала в каюта първа класа! Да не те е хванала морска болест, че смееш да мечтаеш за такава изящна дама? Тя е моя, глупаво оловно недоразумение! Моя е!!! Искаш ли да знаеш защо? Защото съм неприветлив, неприятен, невъзпитан, ужасен, но! - по-силен. А по-силният винаги печели,... освен в приказките - ха-ха! Пак ли се чудиш защо? Защото превзема! Защото прегазва! Защото вярва в мускулите си, а не на сърцето...

В огъня щял да стъпи... Виж, това за огъня е добра идея!

Щял да танцува! Най-добре танцува онзи, който танцува последен, малкия! (сочи себе си)

Песен на таласъма - 2

Как мразя префърцунени,
наперени лица,
истории сапунени
за влюбени сърца!

На кой му трябва гола чест,
нашивки и медал?
Не всяко грозно пате днес
осъмва лебед бял...

Аз имам друго мнение
за хубавия край:
добрите - на мъчение,
за лошите - гуляй!

(Таласъмът, с помощта на мишките блъсва Храбрия оловен войник и Балерината в камината.)

Внезапно Балерината и Оловният войник "възкръсват" (излизат иззад камината) и запяват. Таласъмът и мишоците, ужасени, побягват.

На финалната песен играчките, пеейки, свалят по някой аксесоар от костюмите си - шапка, уши, перука... Последен излиза таласъмът, също сваля маската си и се присъединява към останалите.

Зрителите разбират, че всичко е било една приказка.

Финална песен

Балерината: Тупти сърцето ласкаво
в гърдите от картон!
Оловният войник: Сред пламъците бляскави
изгаряме без стон!

Двамата:
В сърцето няма страх,
в сълзите грее смях...
Мечтах - значи живях!

Играчките:
Довиждане, мечтатели!
Довиждане, мечта!
Отиват си приятели,
остава обичта!

Всички:
В сърцето няма страх,
в сълзите грее смях...
Мечтах - значи живях!

КРАЙ