Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ДОВИЖДАНЕ В КОЛХИДА

Мая Дългъчева

web

”Ще ти дам една кожа,
през която хората да те виждат отвътре.
И да нямаш никакви тайни.
Ти принадлежиш на всички.
Ти си само светлина.”

О. Елитис

С този цитат започва поемата си “Арго на светлината” Добромир Тонев. Последните й строфи са:

“Под сметките на свойте биографи
поетът ще постави сам чертата
на хоризонта. И ще отпътува
да търси пристани за светлината.
Над златното й руно ще будува,
под сребърната завист на луната.”

Така преминава Поетът през живота си - сам, болезнен, гол и уязвим. Загледан в някакво свое Някъде, търсещ своето златно руно. Споделя с нас пътя си чрез словото. Думите му ни правят по-малко самотни и малко по-добри. Той отминава още по-сам. Трупа болки, изплаква светлина... Додето премине чертата на хоризонта.

Тогава гръмват възгласите: “Поетът е мъртъв. Да живее Поетът!” Тогава славата се спуща като ореол над главата му. Тогава се сещаме, че сме оцелявали с неговите стихове, че любопитно сме оглеждали умисления му силует, че е бил на един дъх разстояние... А не сме му казали, че е нужен.

Дано ни прости мълчанието и самотата си. И дано е по-щастлив там, в своята Колхида. А ние ще продължим да търсим пътя, следвайки дирята светлина и поезия... С един поет по-сами. С един поет по-близо.

 

 

© Мая Дългъчева, 2001
© Издателство LiterNet, 05. 04. 2001
=============================
Първо издание, електронно.