|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ДОБРОМИР ТОНЕВ
=============================
Добромир
Маринов Тонев е роден в Ямбол на 15.10.1955 г. Завършва средно образование в
родния си град и българска филология в ПУ "Паисий Хилендарски" през
1979 г. Участва в студентския литературен клуб "Гео Милев". Повече
от двадесет години е редактор в ДИ "Христо Г. Данов" - Пловдив. Първата
му стихосбирка "Белег от подкова" (1979) е посрещната възторжено от
читателите и критиката, отличена е с национална награда за дебют, поетът е приет
в СБП. Утвърждава се като самобитен лирик чрез стихосбирките "Нежна машина"
(1984) - награда на СБП за поезия, "Свиждане със светлината" (1990),
"Арго" (1994) - награда "Пловдив". Поезията му е превеждана
на руски, полски, унгарски, английски, италиански, испански, немски език. Номиниран
е в европейския конкурс за поезия - Рим, 1996. Превежда стиховете на Владимир
Висоцки - "Нерв" (1984). Последните му творчески изяви са свързани
с хумора и сатирата: "Под седлото на Пегаса" (1998) - поетически шаржове
на известни пловдивчани, "Крахът на един кокошарник" (2000) - хумористична
новела, "Голямата лудница" (2002) - лирически злободневки, издадени
посмъртно. Посмъртно излиза и книгата с фрагменти "Обратната страна на
иконата" (2001). Редактира множество книги, съставител е на сборници ("Поетически
сборник" - 1998, "Антология на пловдивската любовна лирика" -
1996, "Друга вода" - 1998), журира национални литературни конкурси.
Ръководи литературен клуб "Гео Милев", основава и ръководи Националната
младежка поетична академия в Пловдив, днес носеща неговото име. Умира на 24.03.2001
г. в гр. Пловдив.
ПОЕЗИЯ
Стихове
На
какво се учудвам, не зная...
Веднъж
ли сме умирали от жажда...
Да
имаш покрив, а да нямаш дом...
Ако
животът е един антракт...
Теза
Един
към друг, един до друг, а сякаш...
От
твоите модели, съвършенство...
Отсъствието
на жената - още топло...
Балада
за разведения скулптор
Ако
решиш да ме извадиш пак от нищото...
Почти
ода
Глад
Природата
намеква свойта женственост...
Бе
в дочен панталон смъртта и с нож на кръста...
Духът
държа над тебе лък и стреля...
В превод на Мила Васов
Стихове
Сезона
стиже своје жуте границе...
* * *
Критика за Добромир Тонев
© Електронно издателство
LiterNet, 2001-2004
|