Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ПОЕТИКА НА ГРОБИЩЕТО

Георги Господинов

web

В новата си книга “Post Festum” Пламен Дойнов е публикувал едно гробище. Тук ще изпусна възможността да поиграя с метафората за погребаните между кориците текстове, за положения в саркофага на собствените си стихотворения автор и пр. Ще говорим за цялости. Отива си времето, когато в новите стихосбирки се стихосбираше всичко написано до момента и се пускаше. Поетиката на гробището (не гробищната поетика) предполага единство и самостойност. Гробището е цялост. Един “друг” свят, затворен в себе си, изолиран не толкова с циментовата си ограда, колкото чрез непреодолимата граница живот-смърт. Гробището е обединяване на тела (и текстове). Докато там скърбящите близки и роднини, гледайки отгоре паметниците и надписите, си спомнят за телата, то в книгата на Пламен Дойнов гледната точка “ляга” в пръстта и кара телата да си спомнят за себе си. Тук вече говорещ, диктуващ е не толкова авторът, колкото самото тяло. Авторът е само “Осквернителят” и съблазненият от своята мисия съблазнител. На преден план излиза анти-времето и анти-пространството на спомена, на гробището, на възкресението. С това естественото движение от Festum към Post Festum е тотално обърнато и заменено от антисакралното, почти апокалиптично нахлуване на мъртвия “следпразничен” свят в Празника на живота. В това ужасяващо вторично о-плътняване, о-телесяване на голите скелети можем да открием предизвикателни отпратки към известни покойници като Ш. Бодлер, Й. Бош и др.

Книгата на Пламен Дойнов е в известен смисъл концептуална за най-новата ни поезия. Тук има тенденции, които се налагат все повече от неколцина млади автори. Става дума за издаването на цялости, на пространства, за изличаването на автора и т.н.

Влезте и излезте спокойно от това гробище. Авторът отдавна не е тук.

 


Пламен Дойнов. Post Festum. Надгробни надписи и стихотворения. София: Петекс, 1992.

 

 

© Георги Господинов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 31.08.2008, № 8 (105)

Други публикации:
Екип 7 (Разград), 05.01.1993.