НАКЪДЕ В КИНОТО?
(Интервю с Борислав Беловарски)

Георги Чобанов

web

Писателят и сценаристът Борислав Беловарски има сложна съдба - и в живота, и в изкуството. Роден е през 1961 в София. Израснал в Русия, по-късно той завършва художествено училище в България, но през 1979 решава да стане писател-фантаст. Първият му роман "Най-мъртвите рисувачи на щастие" (1980) третира проблемите на Международната Космическа Станция (тогава чиста фантазия!), на генетичната реориентация (негова ранна идея за клонинг) и на Последната Световна война. Ръкописът е подвързан от младия автор с негови илюстрации и даден на колеги за анализ, поради което, по-късно, през 1985 е конфискуван като “опит за Самиздат”. Следва обвинение в прозападно влияние - лозунги за глобализъм и завоалирани идеи за антикомунизъм. Принуден да емигрира на Запад, днес Беловарски живее със семейството си в щата Ню Мексико, САЩ. Той работи като писател-фантаст и сценарист на свободна практика, разработвайки идея за ТВ сериал, озаглавен “Timeship”. През 1999 г. авторът защитава докторска степен по философия в Американски колеж по метафизика в областта на уфологията (НЛО-логия) и библейската литература, изследващи т.нар. "теория за палеоконтакт” (Ерих фон Деникен). През 2000 г. изд. "Библиос" - София публикува романа "Timeship-I". Информация за моментното състояние на филмовите му проекти, както и за другите негови проекто-книги, може да получите от собствения му уебсайт на адрес: http://timeship.tv .

Synopsis
Работници от Лунен град случайно откриват люк в кратер, водещ към подземна база на тъмната страна на Луната. ЦРУ поема нещата в свои ръце и само терористичен акт на борда на Международната космическа станция "Арк" разкрива засекретения под името "Timeship" проект. Формирайки антитерористични войски, NASA организира контраакция, но някъде нещо се обърква. Подбран екипаж от американски сиъл, шотландски летец-изпитател и гъркиня биоинжинер случайно активират програмирано пътуване във времето и цялата история става непредвидима. Вместо да проведат спасителна акция, за която те така и не научават поради прекалена секретност, те предприемат експедиция във времето в една напълно неизвестна посока...

- Г-н Беловарски, през миналата година в България излезе първата част на вашия роман "Timeship-I". Какво предстои занапред - кога да очакваме продължението на романа и кога ще бъдат готови чуждоезиковите версии?

- Всичко се развива главоломно. В момента вниманието ми е насочено към реализиране на киновариант по първата част на романа. Филмовият сценарий, по който работя, се прави по втори, преработен и допълнен вариант на "Timeship-I" на английски, адаптиран за екранизация - така и ще бъде публикуван. "Timeship-I" го има вече преведен и на руски, подбираме само кое издателство да го публикува. Предстоят преводи и на други езици.

- На какъв етап се намира работата по създаването на филма?

- Проектът набира скорост. Филмът ще бъде дигитален (DV - digital video), което позволява трансфер на всеки възможен формат - най-напред DVD, VHS видео и кино-филм, после internet streaming video и development на компютърни игри и слот машини. Филмът се прави изцяло в компютърното пространство с много сложен софтуер за двудименсионална (2D, 2.5D и 3D) анимация с нова американска и японска технология. С малки изключения, разбира се - там, където техниката е ограничена и има нужда от човешка ръка. Защото PC-то не е творец, а робот, който изпълнява команди. И все пак, такива Годзили в областта на анимацията като Aura 2 (NewTek.com) и Adobe After Effects вършат изключителна работа и се надявам филмът да бъде оценен и по отношение на използваните ефекти.

- Анимационната версия на "Timeship-I" за деца ли е?

- Анимационният филм ще бъде и за деца, и за възрастни. Тук анимацията не се смята за детски жанр, а за друг вид изразно средство, което позволява да се филмира това, което не може лесно да се снима. Джордж Лукас, например, наскоро каза, че според него стандартното кино много скоро ще престане да съществува, защото е ограничен "медиум". На негово място вече изниква т.нар. DIGITAL FILMMAKING, който позволява фотореалистични анимации, напълно неразличими от действителността. Има вече, както знаете, и Робот ТВ, където говорителите са "net servers" (Haptek.com) - 3D хора с напълно човешки образ. Те четат новини от цял свят на няколко езика с точно отваряне на устата според написан текстов файл. С тях няма грешки-недоглежки и прочие издънки, а и на тях не им се дава заплата. Така че - поне в областта на новините - това вече е факт! За съжаление вече има и порно 3D анимации!

Йон Вандер (работен вариант)

Та, Timeship Animation Project е пълнометражен анимационен филм, разделен на ТВ мини-серии (15 мин. всяка), който ще може по-късно да се разпространява на по-големи серии или като цял филм. Това, което трябваше да бъде филма "Timeship-I", сега ще бъде 22 серии по 15 мин. всяка! Сметнете колко материал от книгата щеше да се изреже, за да се направи 110 мин. стандартен филм.

- Впрочем, да се върнем към заглавието. Какво означава то?

- TIMESHIP е непреводима дума, която означава три неща: "преместване във времето", "пътуване във времето" или буквално "кораб-време". Непреводимо е заглавието и на първата партида сериали (тук се казва "season series"), озаглавена "THE PILGRIMAGE" - a) Пътешествието, b) "Целият живот на човека" и c) "Поклонението" (каквото за българите навремето е било ходенето на поклонение на Божи гроб - думата има и това значение!)

- Разкажете нещо повече за филма.

Както ви казах, историята на "Timeship-I" е за всички възрасти. Сюжетът съдържа романтика, конспирация, космическо пътуване във времето, посещения в света на т.нар. паралелна вселена, и дори видения за рая и ада, преплетени с метафизични идеи за отвъдния свят. Ако трябва да посоча два анимационни филма, които най-много приличат на "Timeship-I", това са американският Titan A.E. и японският PatLabor (Патрулна Полиция). Главната героиня е половин българка по майчина линия (български гърци). Който е чел романа, знае повече за нейната трагична съдба на сирак. Накрая на пилотната серия ще имам малък документален филм за направата на филма, около 5 мин.

- Какво ще бъде присъствието на другите изкуства във филма, и по-специално на музиката?

Скрийншот на уебсайта на филма "Timeship"

- В момента преговарям за космическа музика на Jonn Serrie (от албума му "Century Seasons"). Филмът ще бъде изпъстрен със старинна родопска музика, изпълнена в стила на Enya, особено във втората част, където показваме съдбата на Енох от Битие, 6 глава - бащата на първата човешка писменост според юдео-християнската традиция. Музиката се композира в момента от жена ми, Виктория Беловарски, която не можа да завърши консерваторията в София поради моето принудително емигриране през лятото на 1989. Тя ще изпълнява вокалните партии, които тук се смятат за едно от най-древните и самобитни песнопения (вижте напр. филма "Xena" или дори новия sci-fi хит "Red planet" с Val Kilmer). Мога да издам и още една тайна: филмът ще има много космическа музика, разработена по непубликувани мотиви на Elgar и вариации по "Fanfare for the common man" - една величествена военна симфония на Aaron Copland. Любителите на Вангелис, Жан Мишел Жар и Китаро ще имат възможността да си купят нашата 'древна' филмова музика на CD, което може и да се появи на пазара преди пускането на филма.

- А ще има ли игрален филм или това отпада?

- Ситуацията е твърде сложна, за да бъда категоричен. Първоначално аз просто възнамерявах да събудя интереса на някои мои колеги продуценти, като направя 15-минутна демо-касета по романа. Идеята беше да им сервирам едно леко предястие, а се получи така, че ме попитаха: "Ами защо не направиш анимационен филм?" Те, така да се каже, събудиха стари чувства у мен и ми вдъхнаха доверие към моите собствени сили и възможности. Така с настъпването на 2000-та се роди идеята за анимационна версия на Timeship, свободна не само от финансови зависимости, а и от ограниченията на игралното кино. Страстта ми на отдавнашен художник се събуди като сибирска мечка от летаргичен сън - аз не вярвах, че от моите малки визуални ефекти може да се роди такава грандиозна идея. Тук огромна роля изигра отношението на американците и японците към анимационното изкуство, което днес вече пълноценно се съревновава с игралното кино. Вярно е, че игралният вариант на Timeship изискваше твърде много и ужасно скъпи специални ефекти, което преди година-две правеше продукцията невъзможна. В дигиталната двудименсионална анимация, обаче, същите визуални ефекти излизат много по-евтино, защото отпадат разходите по снимачни екипи за сметка на супер-компютри, които по команда на 2-3 аниматора създават какви ли не чудновати и екстатични видения. Накратко, както е писано: "Всяко зло - за добро!". Сега вместо за около 75 милиона долара игрална продукция говорим само за 250 хиляди долара за анимационен филм.

- Явно, добро кино се прави с много пари и анимацията е своеобразен изход в това отношение. Не се ли пораждат обаче определени трудности при превода от езика на словото на езика на киното, а сега - и на езика на анимацията?

Проблемът за жанра, за типа изкуство и за техните ограничения е далеч по-сложен. Аз изпитвах същите жанрови ограничения при писането на романа. Защото литературният жанр не позволява лесно да се описва онова, което "око човешко не е видяло и на ум човешки не е дохождало!" Ако става въпрос за нещо ежедневно и злободневно - киното е напълно достатъчно да портретува какъвто и да е житейски конфликт по добре написан сценарий. Но портретуването на невидими реалности и невъобразими действителности изискваше нова медия, обединяваща всички изкуства. И за мен това е дигиталната анимация, която надскача драстично възможностите на киното. Така чес проблемът не е само финансов. Тук се нагледахме на 'евтини' фантастични филмчета, които само месец след излизането им на видео се продават като преоценена залежала стока. Аз не искам моя Timeship да има такава съдба. Но в никакъв случай не става въпрос за експериментално кино или за джаз-анимация, ако мога да ползвам този термин и да спомена името на Анри Кулев (с добри чувства, разбира се).

- Г-н Беловарски, мислите ли за българските зрители на Timeship?

Разбира се. За България евентуален разпространител и бъдещ co-producent на следващите серии може да се окаже "Stefan Kirov Films" (София), комуто ще бъде възложено да посредничи между българските кино- и видео-разпространители. Надявам се, когато филмът бъде готов, той да има добра съдба и в собствената ми родина.

Ню Мексико - Варна
февруари-март 2001

© Георги Чобанов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 08.08.2001, № 8 (21)

Други публикации:
Егоист, 2001, август (вариант).