“Да си съвременен означава да усещаш духа на епохата, в която живееш, и да спрегнеш нещата си в този дух. Съвременното в изкуството е онова нещо, което би накарало зрителя, виждайки една творба, да остане безмълвен. Да си съвременен означава още адът да ти е в главата и ти да го преодолееш, оставайки си художник, като мислиш непрекъснато, че това, което правиш, накрая ще споделиш с хората”.

Владимир Иванов

е разностранна и многолика личност. Него можеш да срещнеш освен на изложби, и на твърде много други места - в някоя библиотека, в “Alliance Francaise”, или в Свободния университет...

Художникът е роден във Варна през 1946 г. За някои той е преди всичко художник, за студентите си е преди всичко преподавател, за ангажираните в областта на изкуството е и един от съоснователите на клуб “Вар(т)на” - запазена варненска марка в областта на съвременното изкуство, за любознателните той е и човекът, който единствен се нае със задачата да сподели знанията си с тях под формата на беседи в библиотеката. Всичко това, а и много други неща, скрити в изкуството му, е Владимир Иванов.

Зад гърба на художника вече има над 25 самостоятелни изложби, 10 от които са в Холандия. Участията му в международни графични форуми са из целия свят - Полша, Югославия, Германия, Франция, Италия, Швейцария, Япония, САЩ... Сред любимите си графични техники на първо място нарежда дълбокия печат върху метал, но “най-много обичам да рисувам”, казва художникът. И още: “Моят живот се дели на две - до 1989 г. и след завръщането ми от Холандия”.

До 1989 г.

Още като студент се интересувах от това, което става не у нас, а по света. Тогава за мен беше ясно, че в България няма много възможности за действие, впоследствие се оказа, че съм бил прав. Доколкото ми позволяваха силите и възможностите, съм се старал да работя в духа на това, което се правеше тогава по света. През 1975 г. първите ми рисунки - по-абстрактни, предложени за национална изложба, бяха върнати. Разбрах, че трябва да се действа по друг начин и под егидата на фантастиката правех концептуални композиции. Тогава бях художник на издателство “Г. Бакалов”. Пътуванията ми в чужбина на различни графични биеналета ме убедиха, че съм на прав път. Работите ми се купуваха от чужденци. Никога не получих награди и може би така е по-добре.

Сега за историята не се говори или се говори превратно. Днес 80-те години се спрягат за свободна зона в изкуството, твърди се, че разкрепостяването е започнало тогава, но то бе по поръчка. Варна винаги е бил отворен град, автономно пространство. В началото на 80-те започнах да правя инсталации, които тогава изглеждаха като чуждо тяло в игрището. През 1987 г. създадохме група от 7 души, които по-късно се увеличиха на 10. Събирахме се всеки четвъртък във Вулкан. През 1988 г. издадохме арт книга в 13 екземпляра, а 1 година по-късно направихме изложба в настоящия Център за съвременно изкуство. Тогава дори се шегувахме, че сме направили изложбата и властта е паднала. Групата се разпадна след като заминах за

Холандия

В Амстердам живях в периода 1990-94 г. Този град за мен е нещо като категория. Почувствах какво е да си жител на Холандия. Считам, че не е правилно нещата да се разделят на Запад и ние. Няма просто Запад. Има Холандия, Италия, Франция... Това са различен тип история, опит и традиция.

Аз наистина все още оставам между двете места. Не мога да кажа дали това е по-добрият вариант, но изгражда по-сложно разбиране за света. Оттук нещата изглеждат еднозначни, но отидеш ли там, в другия свят, в Холандия, и опиташ ли се да го разбереш, всичко става по-сложно. Амстердам е цялото кълбо - черни, жълти, индийци, латино-американци, евреи... Там човек се научава да живее с целия свят. Трябва да си толерантен, защото не знаеш кой стои пред теб, задължително се настройваш позитивно, защото няма смисъл да се караш с цял свят. Усмихваш се и протягаш ръка и ако отсрещният пожелае, ще направи същото.

Клуб “Вар(т)на”

е логично продължение на групата художници-единомишленици от 80-те. Създаден е през 1996 г. от Владимир Иванов, Веселин Димов и Цветан Кръстев. В настоящия момент в клуба са още Бранимир Антонов, Ангел Ангелов и отскоро Явор Цанев, Десислава Неделчева и Стефка Георгиева. Клубът има 12 изложби във Варна и страната. “Вар(т)на” има своя собствена философия и виждания за съвременното изкуство, което го отличава от останалите кръгове и формации в страната. Всяка година през февруари той се представя в Художествената галерия. Изложба ще има и през следващата година, може би най-голямата до момента, под наслов “Вар(т)на и компания”. Преди време художниците от клуба получиха официална покана от Българския културен институт в Будапеща, изложбата в Унгария все още не се е състояла по финансови причини, но поканата е валидна и днес.

Авторът за себе си

Изкуството е моят начин да пътувам все по-дълбоко в този свят и във всички останали. То е инструмент, с който опознаваш себе си и световете, в които живеем. Аз съм по-лиричен и медитативен като характер. Харесвам източното изкуство и “Дзен” като философия и винаги търся някакво примирение между източния мистицизъм и християнството. Харесва ми, че мога еднакво да се насладя на една западна катедрала и на една източна калиграфия. Аз съм един любопитен човек, който пътува през този свят и съм благодарен, че природата ме е надарила с възможността да усещам чрез изкуството много неща. Искам хората да споделят това, което аз обичам. Критичен съм към работите си, вече знам доста, но искам да знам повече.

Стремя се работите ми да са съзвучни с концептуализма. Целта ми е да мина отвъд видимото и да свържа това, което правя, с това, което знам за света. Когато това се случи, сигурно произведението ми е концептуално - то съдържа идея, която го издига на определено ниво. Защото това, което виждаш, никога не е това, което е.

Изкуството е да се зарадваш на една хармония от цветове, но то не е само това. Който твърди, че то е само това, или блъфира, или възпроизвежда елементарно света.

Днес

за мен ценното е, че мога да правя и говоря каквото искам, двамата ми сина, които получиха образованието си в Холандия и дъщеря ми, това, че общувам с млади хора в университета, приятелите ми, кото ми помагат, клуб “Вар(т)на”. Всичко това ми помага да преодолея махленското невежество и злобата. Не съжалявам за нищо, може би единствено за това, че не останах да работя в Амстердам.

Бъдещата изложба на Владимир Иванов

ще бъде през май, следващата година в Художествената галерия. Ще е наречена “25 години работа” и ще дава представа за развитието на художника през изминалите години. Ще включва работи от 1975 до сега - графики, рисунки, плакати, типография, обекти, инсталации. Някои от творбите ще са представени в снимков материал. “Цялата изложба ще е като една инсталация. С нея бих искал да покажа, че през всички изминали години съм бил верен на едни и същи принципи”, казва художникът.

Владимир Иванов в интервю на Елена Владова >>>
Владимир Иванов в интервю на Десислава Неделчева >>>