ТВОРЧЕСТВОТО НА СТЕФКА ГЕОРГИЕВА, ИЛИ ЗА ФИЛОСОФИЯТА НА МАТЕРИАЛА

Елена Владова

web

Стефка Георгиева е един от най-младите автори, чието име се свързва с Варна. Художничката вече намери своето място сред творците, които се занимават с некомерсиално изкуство, а го създават в пространството с нестандартни материали и отстояват своя концепция. За себе си Стефка Георгиева казва, че дължи много на четирима художници - Веселин Начев, Явор Цанев, Владимир Иванов и Веселин Димов. Те й отварят вратите към пътеката, по която тя трябва да тръгне. Но останалото талантливият човек си носи в себе си. Или както казва една будистка пословица “Когато ученикът е готов, Учителят се появява”.

В живота на Стефка Георгиева има и една тайна, която мнозина не знаят. Тя е един от малкото почитатели на автостопа, които го и практикуват. “Искам да имам възможност да пътувам на много места по света. Всяко пътуване ме зарежда с нова енергия”, казва Стефка Георгиева.

Художничката е родена
на 12 декември 1976 г. в Ямбол. Завършила е изобразително изкуство в класа на Йордан Гинев в Политехническата гимназия “В. Левски”. Във Варна идва през 1995 г. През следващите две години - от 1996 до 1998 г., учи в специалността “Моден дизайн” във ВСУ. Веднага след това е приета в специалността “текстил” в Художествената академия, но не започва да учи по липса на финансови средства. Зад гърба си вече има участия в редица местни и национални изложби. Първата й самостоятелна изява е още в 10 клас в Ямбол. Във Варна се е представяла в Художествената галерия съвместно с Величка Игнатова (1998 г.), две поредни години (1999 и 2000) участва в годишните изложби “Вар(т)на & Ко” на клуб “Вар(т)на”, на който е член. Стефка Георгиева е представяна и от Румен Серафимов в младежките изложби на музей-галерия “Г. Велчев”, както и в галерия “Артин”. През тази година единствено тя и Иван Минчев бяха одобрени сред авторите от Варна да участват в традиционната Национална младежка изложба на “Шипка” 6 в София. Стефка Георгиева участва и в Дните на пластичните изкуства, нейната работа бе представена в експозицията в Археологическия музей, която постави началото на фестивала.

Авторът за себе си
Може би нещо от посоката, в която работя, трябва да се търси още в първата ми училищна изложба. Тогава танцувах народни танци и в мен се зароди любопитство към българския фолклор. Представих рисунки, които представляваха изследване върху националните ни носии. Открих, че те са изградени върху редуването на елементи - похват, който присъства и в работите ми (например паното “Египет”, изградено от безброй фунийки). Сега вече пречупвам фолклора през моя светоглед, но за мен е важен ритъмът на българското.
Открих възможностите, които дава хартията, като студентка във ВСУ. Нямах финансова възможност да си купувам прежда, за да тъка и започнах да режа хартията на нишки и да се опитвам да наподобя с нея текстилна тъкан. След това започнах да решавам работите си и пластично. Интересува ме проблемът за пространството и ненарушаването на връзката между обем и цвят. За мен е важно цветът на една работа да изглежда естествен. Считам, че рисуването не е дарба, а трениране на усещането за нещата. Работата ми като художник е да усъвършенствам възприятията си, а не толкова умението си да живописвам”.

За концептуалното изкуство
В работата на концептуалния автор трябва да има защитена концепция, да се показва наличието на проблем и неговото разрешаване. Иначе останалото са хрумки. Считам, че проблемите са едни и същи откакто свят светува, те са закодирани в пространството. В голяма част от днешното концептуално изкуство има много агресия, а така проблемите не се решават, а се задълбочават. Но аз не мисля, че трябва да си шокиращ, за да си съвременен. Начинът на мислене, живеене и творчество - всичко това прави изкуството.

Съчетанието от различни матерали
и превръщането им в завършена цялост е основният стремеж в работата на Стефка Георгиева. В афинитета й към “живите” материи, обаче, се скрие нещо много по-дълбоко от естетическото предпочитание - философията, че всяка работа си има свой живот и се развива с времето сама. Такива матерали са хартията, телта, пясъкът, които чрез вплитане, втъкаване или колажиране художничката превръща в конструкции. По-голямата част от тях са работени в продължение на месеци, този “особен вид мазохизъм”, както го нарича Стефка Георгиева, е и начинът да не се влюбиш в творбата си, а да останеш в момента на нейното правене. “Взела съм от приложното и изящното изкуство това, което най-много ми харесва, стремя се работите ми да са на границата между двете, като никога не забравям и фолклора”, уточнява художничката. А интересът й към мистиката и източната философия я отвеждат към специфични търсения като изобразяването на празнотата (работите й в изложбите “Вар(т)на & Ко” през 1999 и 2000 г.) или на случайността. Случайността ще бъде в основата на творбата й в изложбата на “Вар(т)на” следващата година.

Мечата ми е
да нарисувам икона, но за да го направиш, трябва да си просветлен. Знам, че във всеки един момент трябва да се усъвършенствам като човек, за да пристъпя към следващата си работа. Материалът, към който ми се иска да посегна, е глината. Обичам заиграването с материала, той сам ми подсказва какво да направя от него.
Следващата самостоятелна изложба на Стефка Георгиева ще бъде през пролетта на следващата година в музей-галерия “Г. Велчев”.