|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ПАНАЙОТИС ГУДЖИМИСИС. Елена Владова
Художникът е роден на 6 май 1941 г. в Елинохори, Гърция. В България емигрира през 1948 г. със семейството си. Живял е в редица наши градове, а във Варна се установява през 1990 г. През 1968 г. завършва живопис в НХА в класа на проф. Ненко Балкански. В продължение на десетина години от 1973 живее в Търговище, където е директор на градската художествена галерия “Никола Маринов”. Основава и местния СБХ. През този период става инициатор за провеждането на международен пленер по акварел в Търговище (1978 г.), на който се събират художници от Балканите и от източноевропейските страни. “Тогава разбрах, че акварелът ми дава още възможности и отваря пред мен други художествени светове”, казва художникът. През досегашния си творчески път Панайотис Гуджимисис е представял самостоятелно творчеството си в Будапеща (в Българския културен институт), в Братислава, в Париж (в рамките на биенале на живописта), няколко пъти в София. Платната му са пътували и до Кипър, Алжир, Сирия, Куба, Русия, Германия в рамките на групови изяви. Последната му самостоятелна изложба във Варна бе в галерия “Буларт” миналата година. Тук се е представял и в галериите “Артин” и вече несъществуващата “Палас”. Работи в областта на живописта и акварела. Живописните тайни на Панайотис Гуджимисис
След 40-годишен творчески път мога да кажа, че художникът първо се ражда такъв. Всяка нова творба е като ново дете. Ако съм разочарован от нещо, то е най-вече от колегите ми. В отношенията липсва колегиалност и човечност. Но кризата в ценностите направи така, че си пролича кой какъв човек е. По времето на някогашните национални изложби между художниците имаше състезание и всеки можеше да си свери часовника. Сега художниците нямат реален критерий за работата си, а той е най-важното. Един автор трябва да има достатъчно култура, за да оценява както своите, така и работите на колегите си. Днес повечето рисуват за пари, а са малко и хората, които разбират от истинско изкуство. Но публиката за мен винаги е била на второ място, първият критик съм аз. И не съм спрял да рисувам, защото работата ме крепи в това безлично време. Във Варна съм благодарен на няколко души, които са ми помагали - Дора Дончева, Емилия Чакалова и особено в последно време - на Любомир Желязков. “Аз съм жив класик” казва Панайотис Гуджимисис. И, разбира се, в кръга на шегата. Поводът за този му извод е януарската кражба на 7 картини от художествената галерия в Провадия. Тогава негов дамски акварелен портрет изчезна заедно с пейзажи на Никола Танев, Стоян Венев, Константин Трингов - все стари майстори. “Истинското изкуство не зависи от възрастта”, казва художникът. Някъде в бъдещето трябва да е и самостоятелната му изложба в Гърция, където авторът все още не е показвал творчеството си. А юбилейната му изложба в София ще бъде през месец май.
© Елена Владова, 2001 |