ПАНАЙОТИС ГУДЖИМИСИС.
Балканските култури и духа на съвремието

Елена Владова

web

Панайотис Гуджимисис е един от малцината художници, родени в Гърция, които по стечение на обстоятелствата свързват целия си живот с България и намират своето достойно място в художествения ни живот. “Всички мои сънародници - приятели и съученици - Григорис Пимпас, Дросос Андрицудис, Михалис Гарудис, станаха имена в изобразителното ни изкуство и оставиха своя отпечатък”, казва художникът. Тази година Панайотис Гуджимисис ще отбележи 60-годишния си юбилей. Засега е решил да покаже най-новите си творби не във Варна, а в София - в галерия “Ателие 96”. А последните му платна, направени съвсем наскоро по време на пленера “България - богата и гостоприемна”, провел се във Варна по идея на местния СБХ и арт комплекс “Империал”, могат да се видят в Центъра за съвременно изкуство.

Художникът е роден

на 6 май 1941 г. в Елинохори, Гърция. В България емигрира през 1948 г. със семейството си. Живял е в редица наши градове, а във Варна се установява през 1990 г. През 1968 г. завършва живопис в НХА в класа на проф. Ненко Балкански. В продължение на десетина години от 1973 живее в Търговище, където е директор на градската художествена галерия “Никола Маринов”. Основава и местния СБХ. През този период става инициатор за провеждането на международен пленер по акварел в Търговище (1978 г.), на който се събират художници от Балканите и от източноевропейските страни. “Тогава разбрах, че акварелът ми дава още възможности и отваря пред мен други художествени светове”, казва художникът.

През досегашния си творчески път Панайотис Гуджимисис е представял самостоятелно творчеството си в Будапеща (в Българския културен институт), в Братислава, в Париж (в рамките на биенале на живописта), няколко пъти в София. Платната му са пътували и до Кипър, Алжир, Сирия, Куба, Русия, Германия в рамките на групови изяви. Последната му самостоятелна изложба във Варна бе в галерия “Буларт” миналата година. Тук се е представял и в галериите “Артин” и вече несъществуващата “Палас”.

Работи в областта на живописта и акварела.

Живописните тайни на Панайотис Гуджимисис

Винаги съм искал в работите ми да си личат ценностите и традициите, които са оформили балканската култура - византийската, тракийската, гръцката античност, традициите на иконописта. Те присъстват в платната ми като символи и мотиви. Носталгията ме връща назад. Обичам фреските и съм изграждал стила си, изхождайки оттам. В живописните си платна първоначално създавам хаос, след което петно по петно сглобявам картината. Понякога интересни образи се получават случайно, след обработката на платното, но в живописта не трябва да се разчита на случайности, а на живописна култура, която е най-важна за художника. Тя се изгражда с много опит и работа. Добрата творба се създава и с добре изградена тоналност. В една картина е ценно богатството от цветове, но балансирани, а не сурови и случайни. На нюансирането на цветовете наблягаше още навремето проф. Ненко Балкански. В картините на най-уважаваните от мен художници живописта си личи отдалеч. Такъв е Емил Стойчев. Считам, че в картината трябва да се откроява народността. Всяка страна показва своя характер в изобразителното изкуство. От българските художници това го е постигнал Димитър Казаков-Нерон.

След 40-годишен творчески път

мога да кажа, че художникът първо се ражда такъв. Всяка нова творба е като ново дете. Ако съм разочарован от нещо, то е най-вече от колегите ми. В отношенията липсва колегиалност и човечност. Но кризата в ценностите направи така, че си пролича кой какъв човек е. По времето на някогашните национални изложби между художниците имаше състезание и всеки можеше да си свери часовника. Сега художниците нямат реален критерий за работата си, а той е най-важното. Един автор трябва да има достатъчно култура, за да оценява както своите, така и работите на колегите си. Днес повечето рисуват за пари, а са малко и хората, които разбират от истинско изкуство. Но публиката за мен винаги е била на второ място, първият критик съм аз. И не съм спрял да рисувам, защото работата ме крепи в това безлично време. Във Варна съм благодарен на няколко души, които са ми помагали - Дора Дончева, Емилия Чакалова и особено в последно време - на Любомир Желязков.

“Аз съм жив класик”

казва Панайотис Гуджимисис. И, разбира се, в кръга на шегата. Поводът за този му извод е януарската кражба на 7 картини от художествената галерия в Провадия. Тогава негов дамски акварелен портрет изчезна заедно с пейзажи на Никола Танев, Стоян Венев, Константин Трингов - все стари майстори. “Истинското изкуство не зависи от възрастта”, казва художникът. Някъде в бъдещето трябва да е и самостоятелната му изложба в Гърция, където авторът все още не е показвал творчеството си. А юбилейната му изложба в София ще бъде през месец май.

© Елена Владова, 2001
© Издателство LiterNet, 25. 07. 2001
=============================
Публикация във в. Черноморие, 2001.