Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

МАРИНА ВАРЕНЦОВА-РУСЕВА. ЗА ТАЙНИТЕ НА ПОРТРЕТА И ТАЙНИТЕ НА ЖИВОТА

Елена Владова

web

Марина Варенцова-Русева е от творците, за които се казва, че имат две Родини. Във Варна живее от 1995 г. със съпруга си - художника Николай Русев. Преподавател е в СУИ “Д. Христов”. Произхожда от семейство на художници - Александър Варенцов и Наталия Захарова. “Никой от тях не мислеше, че ще стана художник и никога не са ме подтиквали към това. Но аз станах художник, защото и сега не мога да си представя друг начин на живот”, казва Марина Варенцова-Русева.

Художничката е родена

Автопортрет, 1997-98на 30 август 1971 г. в Петербург. Средното си образование дължи на Новгородската художествена гимназия, а академичното (специалност живопис) завършва през 1995 г. в петербургския университет “Ал. Херцен”. Преди това, обаче, в продължение на четири години сменя две професии, които разширяват погледа й върху изкуството изобщо. От 1986-88 г. е художник на вестник “Комсомолская правда”, а през следващите две години работи в Новгородския градски музей, където усвоява и някои от тайните на реставрацията.

Значителните й изложбени изяви започват след идването й в България, голяма част от тях са съвместни със съпруга й Николай Русев. Двамата имат над десет общи изложби - във варненската Художествена галерия (1996, 1997 г.), в Руското консулство (1999 г.), в КК “Албена” (1999 г.), в столичния Руски център (1997 г.), в галерия “Палас” на ДКС (портрети, 2000 г.) и др. Заедно двамата са се представяли и в лондонската галерия “Alchemy” (1999 и 2000 г.). Индивидуалните изложби на Марина Варенцова-Русева са във варненската галерия “Навиларт” и в Руското консулство (1998 г.), както и в нюйоркската галерия “Agora” (1999 г.).

Художничката работи в областта на класическата кавалетна живопис в традиционните й жанрове - пейзаж, портрет и натюрморт, има и специален интерес към фантастичните персонажи и сюжети, присъстващи в поредица платна, която тя тепърва ще разработва.

Само през тази година четката на Марина Варенцова-Русева изобрази българската природа по време на четири различни пленера - Шкорпиловци, Созопол, Боженци и Дуранкулак. Сред природата художничката намира най-голямо вдъхновение, защото рисува винаги от натура и, предпочита маслените бои и техниката a la prima.

За пейзажа

“В България природата е изключително красива и разнообразна - от гледна точка на ландшафт и цветове, а това дава големи възможности за пейзажа. Тук небето е много по-високо и по-светло-синьо, отколкото в Русия. Там имаш чувството, че облаците всеки момент ще докоснат високите сгради. В България никъде хоризонтът не е равен, единствено, може би, край Дуранкулак. През Новгород, където съм израснала, минава река Волхов, градът е разположен край езерото Илмен. Докато бях там, никога не ги нарисувах, но ако един ден ми се отдаде възможност, ще го направя.”

Портретът

е най-силният жанр на Марина Варенцова-Русева. Най-бързият, който е рисувала, е за два часа, а най-продължителният - за повече от шест месеца. “Портрети рисувам, откакто се помня. Обичам този жанр, защото искам да уловя истинската вътрешна същност на хората. Тя е изписана върху лицето, в очите. Вярвам, че у всеки един от нас се крият някаква мекота, романтика и нещо от детството, които много често потискаме в общуването. Когато човек позира, той остава съм със себе си. Аз се опитвам да хвана точно този момент, когато човек се разтваря в същността си. Един портрет е завършен, когато в него има душевно състояние. Него трябва да усети зрителят. Когато рисуваш портрет, връзката с позиращия е много силна. След някои сеанси съм се чувствала изключително изморена.

Но да кажеш коя е тайната на портрета, е все едно да кажеш коя е тайната на живота”.

Авторът за себе си

Да си добър художник означава зрителите да гледат винаги с удоволствие картините ти, и то не само заради естетическата наслада. Вдъхновява ме всичко, което е красиво. Най-много обичам да рисувам през есента, това е и любимият ми сезон. В натюрморта обичам повтарящите се предмети. В идеалния пейзаж според мен не трябва да има детайлизиране. Виждам всичко в цветове, сега ми правят впечатление неща, които преди не забелязвах, което ме навежда на мисълта, че човешкото око се развива с времето. Интересува ме и свойството му да възприема обектите по различен начин. Сигурно най-великите художници са открили за себе си тази тайна, защото художникът трябва да умее да вижда различните възможности за изображение. Не може да се рисува просто така. Една картина трябва да решава художествени проблеми - цветови, контрастни, графични, композиционни, линеарни, пластични... Когато идеята е подчинена на художествените проблеми, картината е произведение на изкуството.

Следващата самостоятелна изложба

на Марина Варенцова-Русева ще е през март 2001 г. в Художествената галерия. Тогава тя и съпругът й Николай Русев ще открият две самостоятелни експозиции в един и същи ден. В бъдеще художничката ще изследва възможностите, кото дава линеарната плоскост, специално в натюрморта. “Мечтата ми е да нарисувам и свой автопортрет с охлюви”, казва Марина Варенцова-Русева. Нейни пейзажни платна могат да се видят и сега в Художествената галерия, където е представена експозицията от творби, нарисувани по време на пленера в Боженци.

Посетете страницата на Николай Русев и Мария Варенцова-Русева >>>

 

 

© Елена Владова, 2000
© Издателство LiterNet, 23. 03. 2001
=============================
Публикация във в. Черноморие, 01.  12. 2000.