|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ГЕОРГИ ЛЕЧЕВ. Елена Владова
"Не мисля за бъдещето с конретни маркери, защото нещата тепърва ще се случват. Не мисля и за миналото, защото то е минало. Не обичам да си въобразявам. Най-важно е да чувстваш настоящето и да умееш да го направляваш. Красотата е в сложността на играта, защото животът е красива игра. А когато си се научил донякъде да се справяш със сложните неща в играта, изкуството ти става по-чисто и искрено." Георги Лечев
На 30 октомври художникът отпразнува рождения си ден. Роден е във Варна. Изложбите му са по целия свят. Не малкото му награди също са от целия свят. През последните две години негови самостоятелни експозиции видяха в столичната галерия “Райко Алексиев” (живопис и графика, 1999), във варненската “Кавалет” (2000), в град Удснах, Швейцария (септември, 1999) и в град Поперинге, Белгия (март, 2000). В момента художникът работи върху нова, голяма колекция. Тя ще включва само живописни творби - от най-малкия до големия формат (1,50/2 м.). Наречена е “2000 светлинни години в синьо”
Синьото винаги е присъствало в картините ми, но не е било така завладяващо. Сега съм в синия си период, защото сини са пространството, духът и полетът. Синьото е основният компонент в тази “музикална” хармония. То е и чувство, философия, удовлетвореност, радост, стремеж към овладяване на пространството, което не е перспектива, а пътуване в красотата. Цялата колекция ще бъде готова през пролетта на следващата година. Още не зная къде ще я покажа, но вече имам заявки от европейски галерии. Ще ми бъде приятно да видят част от нея и във Варна и София. За музиката През 70-те години животът ми изглеждаше по-красив благодарение на музиката на “The Beatles” и “The Rolling Stones”. И още - на “Beach Boys”, “The Who”, “Mamas & the Papas”, “The Monkies”... Тогава музиката ни помагаше да видим с други очи реалността, да не ни пука. Музиката е част от моя живот така, както изкуството е част от него и искам то да бъде и част от живота на много хора... До джаза се докоснах по-късно и продължавам да го откривам непрекъснато. Джазът и картината се правят по един и същ начин - интерпретираш Вселената и я поднасяш на хората. За стила “Абстракция” е понятие, измислено от критиците, за да боравят по-лесно с материята на изкуството. “Абстракция” означава нещо, което няма реални очертания. Но самите ние като даденост и цялата Вселена също сме абстракция. Реалностите могат да бъдат най-различни. Аз наричам моето изкуство “нова реалистичност”. Ако за някои то е абстракция, за мен е реалност, защото всичко, което съм пресъздал с чувствата си на платното, е почерпано от природата. Хората трябва да отворят третото си око, за да видят, че всичко може да съществува по-различно от това, което те са си внушили, че трябва да приемат като реалност. Рисувам за хората, а не за себе си. Най-голямото удоволствие в изкуството е да интерпретираш реалността и да я поднесеш наситена със своите чувства, които хората да усетят. Човек не харесва определена картина, защото не може да я почувства. За зрелостта на художника За да си художник, трябва да се родиш с безумна чувствителност, а не да имаш диплома. Художникът не трябва да се бърка с музиканта, който може да изсвири най-доброто си произведение още на 25 г., а след това да си отане просто изпълнител. Зрелостта на артиста е неговата истинска свобода. Тя не е нищо повече от дълъг, извървян път. Обърнеш ли се назад, виждаш, че си преминал пътя, но че имаш още. И когато видиш извървения път, усещаш, че той става все по-широк, а по време на извървяването му ти си станал по-млад. Най-младите художници са 70-годишните художници. Красотата е житейската истина. Тя е осъзнаването, че ако трябва да се сърдиш на някого, това е единствено на себе си. Портретистът Георги Лечев е най-неизвестното на широката публика лице на художника. Този жанр е сред любимите му, но както казва самият артист, “портрет от Георги Лечев се печели с приятелство”. Рисува ги артистично и само с молив. Досега художникът е направил около 100 портрета, пръснати из целия свят. А швейцарският град Делемонт може да се похвали с нещо като представителна колекция от портрети, подредени по всички стени на местно заведение. Още една негова артистична тайна е преклонението му пред молива, който заема специално място в работата му. “Той присъства в цялото ми творчество, макар понякога и само като подпис. Той е най-великото нещо, сътворено от Бога. Където и да отида, нося в джоба си молив и знам, че и в най-трудни моменти с него ще изкарам парче хляб и чаша вино”. Иначе Георги Лечев предпочита да рисува с маслени бои, а от графичните техники любимата му е гравюрата на метал. След като завърши живописната колекция “2000 светлинни години в синьо”, той ще работи върху графична поредица от пейзажи. “Те са в сърцето ми и само чакат пролетта, за да напъпят”, казва художникът.
Прочетете интервю на Елена Владова с художника (1999 г.) >>>
© Елена Владова, 2000 |