|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ИВАН СТРАТИЕВ. Елена Владова
Художникът е завършил графика във ВТУ “Св. Св. Кирил и Методий” през 1984 г. в класа на Никола Хаджистанев. Във Варна негови творби са показвани в музей-галерия “Георги Велчев”, художникът е правил самостоятелна изложба в галерия “Кавалет”, както и в галерия “Стил” в “Албена”. Последните му изяви в страната са в столичната галерия “Аросита” (април, анахронистична изложба), в Бургас (март) и в столичната галерия за еротично изкуство “Галерос” (открита на 17 май), като в последните два салона се представя заедно с още четирима автори, обединили се през 1995 г. в обща група - Николай Янакиев, Георги Динев, Валери Желязков и Атанас Гаджев. Последното представяне на художника в чужбина е през октомври миналата година в Прага, където участва в международен пленер. Иван Стратиев работи главно в областта на живописта (пейзажи, натюрморти и актова живопис). Има и концептуални изяви - участия в групови акции и хепънинги още преди 10 ноември (Перник, младежка инсталация-пърформанс, Ковачевци, Благоевград), но за тях казва, че не са регистрирани като факти. През септември миналата година авторът участва и в пленер с концептуална насоченост, организиран от Иван Иванов-Йоаний в природен парк Русенски Лом. (“Целта бе да се популяризира природна даденост по съвременен начин”).
За анахронизма и връзката му с Иван Стратиев се чува за първи път през март 2001 г. Тогава художникът прави изложба в Русе, в която участват още Николай Янакиев и Живко Мутафчиев. Анахронизмът за мен е ново осъзнаване в посоките на търсене през последните 2 години. За да си анахронист, трябва да можеш да мислиш самостоятелно, защото той се базира на вече утвърдени ценности в европейското изкуство като стилове, техники, технологии и т.н. Анахронизмът допуска “цитиране” на класически автори, на части от техни творби или на стилове, но в различен контекст, допуска “публикуване” на стари хрумвания от друго име, като се търси нова връзка между различните елементи. Считам, че анахронизмът е много по-съвременен от видеоарта и инсталациите. Парадоксът при него е, че не се стремиш към нещо никога неправено, а работиш въз основа на любимите си автори и стилове, той е най-парадоксално-модерният стил. Позволява се огромна съчетаемост и именно в нея е оригиналността. Анахронизмът е завръщане към класическото изкуство, но през съзнанието на съвременния художник. Анахронисти са онези, които се осъзнаят като такива, а те са много малко. В платната на Иван Стратиев
Еротиката е друга постоянна тема в творчеството му. “Тя е основен двигател в работата на художника и е смешно да се твърди, че се базираш на абстрактни понятия”. След което Иван Стратиев може дълго да говори за случаите, в които “чувството в една картина се равнява на битова еротика”. За изкуството В изкуството нещата не са прости и често зрителят бива измамен от художника. Има много картини и галерии, но не навсякъде има истинско изкуство. То се познава още с първото виждане. Хората много често скриват сантименталността си и се притесняват да показват чувствителността си. Считат, че ако се държиш агресивно, си по-успяващ. Животът ни дотолкова е загрубял, че може да не усетим лиричното. Най-голямото удоволствие в изкуството е движението в дълбочина, гледайки, да откриеш втори и трети план в една картина. Понякога зрителят може да открие дори много повече неща от самия художник. Изкуство има там, където нещата не свършват с плоскостта на платното. Дълги години се притеснявах да казвам, че съм художник. Но с времето разбираш, че си такъв, след като хората те възприемат така. Художеството е след това.
© Елена Владова, 2001 |