Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ИВАН СТРАТИЕВ.
Анахронизмът като осъзната съвременност

Елена Владова

web

Иван СтратиевИмето на Иван Стратиев не е непознато за почитателите на изящното изкуство във Варна. По стечение на интелектуални и съмишленически обстоятелства (които са най-ценните за творците), художникът, който иначе живее и работи в София, е свързал част от работата си и с един по-северен от Варна град - Русе. Там живее друг художник - Иван Иванов-Йоаний (също познат във Варна). Заедно с него Иван Стратиев е намерил пресечни точки в гледната точка за изкуството, за да преоткрие теорията (и практиката) на анахронизма като стил. (“Всички са анахронисти, но никой не иска да си го признае”).

Художникът е завършил графика

във ВТУ “Св. Св. Кирил и Методий” през 1984 г. в класа на Никола Хаджистанев. Във Варна негови творби са показвани в музей-галерия “Георги Велчев”, художникът е правил самостоятелна изложба в галерия “Кавалет”, както и в галерия “Стил” в “Албена”.

Последните му изяви в страната са в столичната галерия “Аросита” (април, анахронистична изложба), в Бургас (март) и в столичната галерия за еротично изкуство “Галерос” (открита на 17 май), като в последните два салона се представя заедно с още четирима автори, обединили се през 1995 г. в обща група - Николай Янакиев, Георги Динев, Валери Желязков и Атанас Гаджев. Последното представяне на художника в чужбина е през октомври миналата година в Прага, където участва в международен пленер.

Иван Стратиев работи главно в областта на живописта (пейзажи, натюрморти и актова живопис). Има и концептуални изяви - участия в групови акции и хепънинги още преди 10 ноември (Перник, младежка инсталация-пърформанс, Ковачевци, Благоевград), но за тях казва, че не са регистрирани като факти. През септември миналата година авторът участва и в пленер с концептуална насоченост, организиран от Иван Иванов-Йоаний в природен парк Русенски Лом. (“Целта бе да се популяризира природна даденост по съвременен начин”).

Картина от Иван СтратиевНо за съвременното изкуство у нас художникът счита, че не е описано като хронология - “навремето никой не разбираше, че се случват такива неща”.

За анахронизма и връзката му с Иван Стратиев се чува за първи път през март 2001 г. Тогава  художникът прави изложба в Русе, в която участват още Николай Янакиев и Живко Мутафчиев.

Анахронизмът

за мен е ново осъзнаване в посоките на търсене през последните 2 години. За да си анахронист, трябва да можеш да мислиш самостоятелно, защото той се базира на вече утвърдени ценности в европейското изкуство като стилове, техники, технологии и т.н. Анахронизмът допуска “цитиране” на класически автори, на части от техни творби или на стилове, но в различен контекст, допуска “публикуване” на стари хрумвания от друго име, като се търси нова връзка между различните елементи.

Считам, че анахронизмът е много по-съвременен от видеоарта и инсталациите. Парадоксът при него е, че не се стремиш към нещо никога неправено, а работиш въз основа на любимите си автори и стилове, той е най-парадоксално-модерният стил. Позволява се огромна съчетаемост и именно в нея е оригиналността. Анахронизмът е завръщане към класическото изкуство, но през съзнанието на съвременния художник.

Анахронисти са онези, които се осъзнаят като такива, а те са много малко.

В платната на Иван Стратиев

Една от последните картини на Иван Стратиев, галерия "Арттриум", сн. М. Куневхармонично се съчетават реалистичен художествен изказ и елегантни податки към сюрреализма. “Моите картини са осъзнати като анахронизъм”, казва авторът. В тях познавачите могат да разпознаят почерка или образи от творбите на Салвадор Дали, нещо от спецификата на средновековното испанско изкуство, на холандската школа, на Йероним Бош, на Брьогел и др. “Другото име на анахронизма, или на това, което правя, е “картинкаджийски конформизъм”. Дължа го на някои изкуствоведи“, цитира шеговито Иван Стратиев. А форматът при него варира от камерния до големия. “Всяка идея и сюжет си намират точния формат и техника. Ако има нещо, направено насила, деформацията се усеща”, казва художникът.

Еротиката е друга постоянна тема в творчеството му. “Тя е основен двигател в работата на художника и е смешно да се твърди, че се базираш на абстрактни понятия”. След което Иван Стратиев може дълго да говори за случаите, в които “чувството в една картина се равнява на битова еротика”.

За изкуството

В изкуството нещата не са прости и често зрителят бива измамен от художника. Има много картини и галерии, но не навсякъде има истинско изкуство. То се познава още с първото виждане. Хората много често скриват сантименталността си и се притесняват да показват чувствителността си. Считат, че ако се държиш агресивно, си по-успяващ. Животът ни дотолкова е загрубял, че може да не усетим лиричното. Най-голямото удоволствие в изкуството е движението в дълбочина, гледайки, да откриеш втори и трети план в една картина. Понякога зрителят може да открие дори много повече неща от самия художник. Изкуство има там, където нещата не свършват с плоскостта на платното.

Дълги години се притеснявах да казвам, че съм художник. Но с времето разбираш, че си такъв, след като хората те възприемат така. Художеството е след това.

 

© Елена Владова, 2001
© Издателство LiterNet, 12. 11. 2001
=============================
Публикация във в. Черноморие, 2001.