Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ДАН ТЕНЕВ. ТЕХНИЧЕСКА ПОЕТИКА СРЕЩУ КОНСУМАТИВНОСТТА

Елена Владова

web

“Щом нескритото престане да занимава човека дори като обект, а изключително като наличен резерв, и човекът в средата на безобектността не е нещо, освен порядъка на наличния резерв, тогава той е пред пропадането в пропастта, т.е. стига до точката, в която самият той ще бъде приет като наличен резерв... като подложен на заплаха възвеличава себе си като господар на Земята. (...) Всъщност обаче никъде човекът днес вече не се натъква на себе си, т.е., на своята същност”.
Мартин Хайдегер

Дан Тенев с част от инсталацията си, включена в съвместната му изложба с Веселин Димов. Художествена галерия “Борис Георгиев”, месец март. Снимка Надежда АлексиеваВ свое кратко интервю, публикувано в представителния брой на списание “Изкуство”, посветено на художниците от поколението на 50-те, Дан Тенев обобщава в едно изречение търсенията си - “Моята мотивация е в развитието на науката и философията. Разглеждам изкуството в състояние на догонващо и търсещо самоизразяването си”. И продължава: “Решаващо влияние са ми оказали идеи и постижения в развитието на съвременната наука (физика, математика, философия) и много по-малка в изкуствата”.
Цитатът от творба на Мартин Хайдегер Дан Тенев бе използвал за отпратка към работата си, представена във Варна в годишната изложба “Вар(т)на и компания” - “Техниката не е равнозначна на същността на техниката”. Месец по-късно след тази изложба художникът доразви идеята си в съвместната си експозиция с Веселин Димов. И двамата я нарекоха условно “Техническа поетика”. Изложбата включваше инсталации от реотани (обвити и около растения), светлинна инсталация с лазери, както и пърформанс с голо човешко тяло на откриването. В най-общ план работите на Дан Тенев разсъждават върху отношението “човек-техника”, зависимостта на човека от нея и положението му в днешния свят.

Дан Тенев е роден

на 29 август 1958 г. в село Меричлери. Завършва Художествена академия през 1987 г. Сред по-важните му изяви са: участия в биеналета на графиката в Испания, Полша, Варна, Канада и др.; изложба “Електрификация на поета” (1998 г., галерия XXL, София); няколко участия във фестивала “София - Ъндърграунд” и във фестивала “Процес-пространство”; изложба “Въздушен резерв” (1997 г., Балчик); “Балканизация” (1996 г., акция на река Марица); “Задълбочаване на раздялата” (1995 г., разделяне на остров на река Марица) и др. Във Варна художникът се е представял в галерия “Тед” през 1998 г. (“Два етюда”). Художникът работи в областта на съвременното изкуство, живее в София.

За “техническата поетика”

“Под “техническа поетика” може да се разбира своеобразно одухотворяване на техниката. Днес се регистрира особен вид порядък в света: ресурсно и консумативно отношение към природата, превръщането на човека в ресурс и поставянето му в зависимост от техниката. В този смисъл съм обвил цветята с реотани - това са самоликвидирали се цветя. Оказва се, че във времето на най-големите надежди по отношение на техниката, тя все повече се превръща във властови механизъм  над човека. Общественото развитие винаги е хаотично и в началото трудно може да се установи кое ще се превърне в проблем.

“Техниката не е равнозначна на същността на техниката”, инсталация, (пръст, реотани). Работата бе включена в изложбата “Вар(т)на и компания” 2001. Снимка Надежда АлексиеваНо изложбата ни само установява проблемите, а не предлага изход. Тя не се стреми към подмяна на съществуващото и отказ от него, защото всичко това трябва да се изживее. Преживяването на техниката може да даде спасителни сили. Изложбата не е протест, защото изходът е сложен и труден. Тя е провокация към мислене, защото днес то е най-занемареното нещо. Тя е особен вид загриженост и нещо като сантиментално отклонение.

Мартин Хайдегер за мен е една щастлива среща, а не патерица. Аз съм за визуалното, което може да предизвика словесност, а не обратното.

На материала

Дан Тенев гледа като на необходимост да се изрази идеята. “Материал би могло да стане всичко. Не изпитвам привързаност към нито един материал и не се влюбвам в него, това е същото като раздялата с хората”, казва художникът. Той е авторът, който може би най-много е използвал найлона за реализация на ред свои работи. “Чрез найлона визуално се представя изкуственото преместване на въздуха от едно място на друго, може да се наблюдава различното му поведение”, казва художникът. Реотана счита за композитен материал с голям потенциал. И допълва, че най-радикалната фаза на авторското отношение към материала е стигането до отказ от правене.

За състоянието но съвременното изкуство

Днешното съвременно изкуство е изключително разнообразно - от класическия примитивизъм до използването на най-съвременните технологии. Но у нас са малко истински свободните автори, които не зависят от институции, а именно това е доброто артистично състояние, което е показателно и по въпроса докъде се разпростира държавата. Трябва да се дават живи примери за свобода на автора, а не да се пишат декларации и протести. Артистът трябва да намира действащи начини как може да създава нещо, което да не е продукт на институциите. В България така наречените “спонсори” прокарват своя вкус и го налагат чрез парите си. Но всъщност парите са функцията на всичко, а не властта”.

 

 

© Елена Владова, 2001
© Издателство LiterNet, 05. 09. 2001
=============================
Публикация във в. Черноморие, 2001.