Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

"НЕНУЖНО ПОВЕДЕНИЕ" И " ПОДОЗРЕНИЯ" ОТ ЕКАТЕРИНА ЙОСИФОВА

Десислава Неделчева

web

„Харесвам си градинката"
Из „Провинция", Екатерина Йосифова

1. И KЪЩА СРЕД ГРАДИНАТА

Някои казват, че сред градината, която несъмнено винаги е била моя, преди столетие е съществувала и къща. Други се съмняват дори в действителността на тази изобилстваща градина, не я виждали често, при това, казват, била развъдник на вредни насекоми (вероятно имат предвид ябълковите плодни червеи). Зная, че не вярвате на празни приказки и няма да се трудя да ви убеждавам с думи. Всеки би искал да напълни тази духовитост с представителна архитектура, издигайки отново оградата, да поднови овошките и другите насаждения. Но аз със сигурност този път ще застроя определеното от векове крайно ъгълче, за да разбера имало ли е там някога къща. Не питайте за мястото - то е по-постоянно и по-временно, но мое и ме е превърнало в настойчив собственик на земя. „Не може да се види много / от мястото, където съм: / хлътнатинка между две вълни на огъналата се земя. / Досещам се за едно-друго, / но повече харесвам / да се оставям на наивната светлина." Възможно ли е освен тази къща да има на това място и друга, примерно притежавана от стари съседи или пък моя, някоя друга, която да е по-обемаща. В нея Екатерина Йосифова написа „Песничка за другата къща". Да предположим, че винаги имаме по две къщи - едната е за сигурност, но другата - не съм решила... Давам си пример: ето, ябълката. Едната й страна е по-зряла и по-сладка. За съжаление студената половина е по-дълга от топлата.1 Така е и с двете къщи - те принадлежат на една градина, но са все по-студени една от друга. Kакво да прави жената със земевладелческата си орис? За къщната философия героинята на Екатерина Йосифова има три-четири варианта: първи - „да заключа вратите отвътре", втори - „сутрин бързо и драго / тя градина реди: / всяка тревка е блага, / всяка пръст ще роди" (курсивът беше мой), трети - ,,като че ли е неприлично / себе си да избереш / за водач на себе си самия / и да си имаш доверие." С други думи изчезваш навътре в себе си или оставаш навън (но си имаш доверие), за да раждаш винаги. Разбира се, всеки вариант вади изпод постелята (както се казва и се прави) своите си рискове, които оставят завинаги накърнени места по тялото, чуждите опустошения, които сам си докарваш. Съществуват обаче и рискове над рисковете (нещо като общи положения) - който и път да избереш, играта те изтласква. Ужасът идва от факта, че наличието на общите положения не обезсмисля вариантността, напротив - първо трябва задължително да избираш, за да имаш психическата възможност после да съжаляваш (винаги за нещо конкретно). Освен това границите между вариантите не са съвсем ясни, тъй като не съществува нищо извън нас, което да е красиво („нещо без мене, нещо без тебе") и приемливо. Няма го верния оригинал, който жената и мъжът да съзерцават независимо един от друг. Затова, какво да се прави, вземаме присърце всяка капка кръв и се примиряваме2 („Животът опипва в мрак"). Започват ядовете: всъщност „кой ни пусна в градината?", после ядът преминава във вайкане - Ох „май сме изяли семето за посев", в края на краищата ядът и вайкането преминават в циничен инат: „Може пък да пристъпя / може пък да престъпя) за да си донеса нещо."

2. МОЕТО ЦВЕТЕ

„Харесвам си градинката, / педя място на стръмен хълбок / Ражда от само себе си / сребърни тръни и гущери./ Всяка по-силна вода я съсипва, / кога ли съвсем ще я отнесе.(...) И всичко това на моя крайчец / на една земя, която е обла. „Виждате, онова, което отгледах, е прекрасно, но не може да говори (трудя се и заради него). Уж всеки пътник го откъсва, а все стои тук: то има своя загадка като Сфинксовата: „Какво казва цветето, / какво казва цъфналото дърво? Дали: спри при мен, / ил: по-бързо отмини?" На това място отдаваме дължимото на Едип, този силен мъж! Никой все още не е публикувал отговора на загадката. Аз се старая да попивам потта от челата на смелчаците. Едно време тази работа я вършеха поетите.

3. ТОЙ ЩЕ ДОЙДЕ САМ

Нали знаете, че из буйната растителност на някои градини от време на време и насам-натам щъкат охлюви. Какво разказват за охлювите? Бих помолила да ги пуснем за малко тук. Чезнещ следобед в стая с камина. Масичка за чай. Две сини кресла около огъня. В едното е седнал той, в другото тя, сгушена като охлюв. В така описаната ситуация ще настъпи разрив - след минута той и тя ще се разминат. (Тук четем стихотворението на Екатерина Йосифова „Нарастваща бъбривост" от стихосбирката „Подозрения".) Жената от горната идилия открива, че поредната тяхна среща е само сполучлива имитация на предишните. Онова, което щеше да бъде, свършва. Тя го изпраща до вратата и поглежда към градината в мрака. След малко на прага застава застаряла девица (другата жена, „сестрата"): „Аз само минавах и исках да ви оставя малко виолетки." Тъкмо тогава се случва нещо особено за героинята на този разказ3 - тя отново поглежда красивата линия на стълбището, тъмната градина и звездното небе, отново е девствена и не че забравя разминаването, а по женски усеща удоволствието от него. Отново е дете, което сънува и моли, плачейки, да поиграе още малко. Нани-нани, той ще дойде сам - успокоява ме Екатерина Йосифова („Приспивна песничка"). Детето-мъж се настанява в скута на майка си и хленчи - позволява си да разговаря с нея. Да си спомним как М. Николчина „развива" темата, дошла от Фройд. В стихотворенията на Николчина („Смъртта ми, знам, е мъж" от „Скръб по Далчев" и „Оставане в рая" от „Асимволия") майката и детето преговарят доста категорично и целенасочено, дори сприхаво. Но това е естествено за „Асимволия", където ножът опира до кокала. У Екатерина Йосифова този разговор е значително по-светъл и не така буреносен, нещо повече - той е крехък и фин: „Вечер / лежиш в остатъците на деня / това е само / поредното ти поражение / с отворени очи / тогава идва / едно притихнало от вечерта дете / то пита: / искаш ли да бъда твое дете?" Мъжът-дете в контекста на двете книги на Екатерина Йосифова ще бъде Градинаря, който „дойде, когато бях готова за / другата част от живота си / остана да наглежда градината."

4. ПРЕПИСВАЧКАТА

Понякога мама ми чете приказка за герои, които се превъплъщават в някои други или се преобразяват в разни неща. Те правят това, за да свършат точно определена работа, явно - мъчна работа (Мама винаги ми чете приказки, за да заспя?). След като преобръщането се случи, вече съм нащрек: героят би могъл да се появи най-неочаквано навсякъде, дори да застане сред най-тясната пролука на приказката. В същото време може да не бъде тук-там, а на друго място. По този начин желаното се ускорява. Такъв е редът: преди всяка къща и всяка улица се преобличай! В случай на неуспех, смени целта си. Имало едно време една жена, която натъпкала с листчета за запомняне и промяна всички свои джобове, шкафчета и чекмедженца. Преписвачката от „Преписвачката" на Екатерина Йосифова преписвала (от кого?) листчетата, на които било написано: „не мога, никога не мога, никога ли няма да си спомня." ПРЕПИСЪТ НЕ МОЖЕ ДА БЪДЕ СЪВЪРШЕН - винаги си спомняме в повече, за да можем да забравяме в по-малко. Нека да бъдем честни: даваме мило и драго, за да ни бъде достатъчно РАЗСЕЙВАНЕТО. Впрочем така е много по-добре, защото „ако се съсредоточа, ще си спомня какво съм загубила. / Не съм го загубила аз, то се загуби. / Не оставям аз, то се оставя. / Само да не забравя какво мислех за важно / в началото." Ако детето Аз се изкачи по някакво недоразумение на хълма в градината, ще прихне от смях, защото „светлина / без светила / била е тук през цялото време." През цялото време съм живяла тук, без да се възползвам от онова, което съм имала (или което ме е имало). Току да се окаже, че „жената на всички мъже и на мъртвите даже" се е разпростирала върху много повече земя, върху цялата земя. Но ако детето Аз се откаже да прави добро, тогава моето малко момиченце ще любопитства.4 Дори да престане. Тогава едно НЕНУЖНО ПОВЕДЕНИЕ ще продължи да предизвиква ПОДОЗРЕНИЯ. Да ви кажа честно, този текст например може да е причина и за обратното.

 

 

БЕЛЕЖКИ:

1. Из „Студено" - „Ненужно поведение", Ек. Йосифова [обратно]

2. Нощна градина
дишащо незнание
В нас около нас
дишаща тайна 

шумолене и потръпват
животът
опипва в мрак.
(„Подозрения") [обратно]

3. Преразказвам „Психология" на Катрин Мансфийлд, из „Градинско увеселение", „Народна култура", С., 1973 г., с. 28-36 [обратно]

4. Момиченце
с по-близки спомени от моите,
защо мене питаш, аз по-отдавна
съм забравила
може би завинаги
накрая ще ме изгонят от играта
чувам те
не мисля за друго
ще ме изгонят
или сама ще се махна.
(„Подозрения") [обратно]

 


Екатерина Йосифова, „Ненужно поведение", С., изд. "Факел", 1993
Екатерина Йосифова, "Подозрения", изд. "Български писател", 1993

 

Десислава Неделчева - още за Екатерина Йосифова, 1998 >>>

 

 

  © Десислава Неделчева, 1996
© Издателство LiterNet, 27. 09. 2001
=============================
Публикация във в. "Литературен вестник", бр. 8, 28.02. - 05.03.1996.