Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ФРАНСИС ГОДУИН (1562-1633), ПЪРВИЯТ НФ АВТОР

Борислав Беловарски

web

Годината е 1638 след Христа. Романът, току-що излязлата от печат книга “Човек на Луната”, принадлежи на вече покойния Франсис Годуин, известен теолог, доктор по богословие, епископ на Ландаф и Херефорд. Дочули новината, селяни и богаташи, учени и простаци, всички се оглеждат в недоумение по улиците и пазарите. Нима старият добър епископ е изкукуригал, преди да ритне камбаната? За какво му е трябвало да пише история за “Човек на Луната”? Да не е полудял? Да не го е обладал дяволът?

“Човек на Луната” (в оригинал на староанглийски: “The Man In The Moone”) не просто предшества индустриалната революция с повече от цяло столетие! В онова далечно и неясно време на XVII век хората се интересуват повече от кокошки и коне, отколкото от “бесни или не-бесни” пътешествия извън Земята!

Не забравяйте, това е годината, в която Финландия установява своята първа Поща и бял човек за пръв път предприема пътешествие по Амазонка! Да, това е годината, в която цивилизованият свят установява своето първо постоянно селище а Америките, наречено Нова Швеция (днес Делъуер / Delaware).

И тъй, всеки разумен човек се пита за какво, по дяволите, покойният епископ Годуин въобще е написал тази фантасмагория? За да докаже на света, че един ден, дай Боже, ние ще започнем да се преселваме и на Луната - не само в Америките?

Помислете сериозно! Само няколко години преди това, на 22 февруари 1630, индианците от племето Куадекуине (Quadequine Native Americans) обясниха на английските умове, че царевицата не е диво растение с косми, а всъщност много вкусно нещо. Хей, американците днес не могат да изгледат един филм без “попкорн” - прословутите пуканки!

Но да се върнем на въпроса: за какво му е притрябвало на теолог да пише книга за пътешествие до Луната? Защото е... лунатик или...?

Годуин никак не е бил смахнат, обладан от бесове, странен чудак или "откачалка" по природа. През 1580 той става бакалавър, след това магистър в 1583 и най-накрая доктор на богословските науки в 1595, поради което крал Джеймс (издателят на Библията на английски, "KJV"), му поверява паството на Херефорд.

Личните причини на сър Годуин да напише този чудат за онова време роман според мен са следните:

1) Той е вярвал в Коперниковата система (тоест, че Земята се върти около Слънцето), проповядвайки наляво и надясно, че Библията никога не е твърдяла обратното. Според епископ Годуин многовековната научна измама се дължала на псевдонаучни догадки на "светската академия" (както по онова време са наричали целия академичен свят), основани на поетичните философии на Птоломей. В интерес на истината, в самото начало на тези дебати, възникнали почти веднага след легализирането на християнството, католическата църква не се е интересувала чак пък толкова от този, оказал се по-късно немаловажен, детайл. Но по настояване на академиците и на управниците, тя налага това небиблейско вярване като “научен постулат”, преподаван във всички висши учебни заведения. Епископ Годуин обаче е протестант и на драго сърце започва да се бори с мракобесието на средновековната Инквизиция на Рим. Годуин цитира множество стихове от Светото Писание, в което пророците говорят за "кръгла Земя" (а не плоска!), "окачена на нищото" (а не на костенурки, китове, или подпорки), и т.н.

2) Той е вярвал още и в "орбиталното нулево притегляне" (тоест, че в космоса няма гравитация). Така че според него, ако човечеството се размножи дотолкова, че на Земята да стане тясно за всички нас, ние - логично - трябва да започнем да се разселваме из космоса. И какво по-добро или по-близко място за целта от Луната? Друг е въпросът какви са там условията за живот, нали така? И тъй като нито науката, нито пък теологията на онова време са се занимавали с подобни теми и въжделения открито, Годуин решил следното: ако след последната война на човечеството, дори след пресътворяването на нашия самоунищожен свят, един ден "Новият Ерусалим" ще слезе от най-високите небеса на Земята, то защо преди това ние да не се качим на небесата? Разсъждавайки логично, той стигнал до извода, че щом на небето има хора (нека не забравяме за грабнатия с колесница пророк Илия и преди него патриарх Енох, прадядо на Ной), то защо ние, простосмъртните хорица, да не можем да живеем на други планети? (В интерес на истината, Енох и Илия са някъде там “горе” в тяло, което има нужда от въздух, храна, вода, планета - нали така?) Затова Годуин продължава да се запитва: защо да не си построим колонии на Луната, както направихме в Америките? Защо пък планетите около нас да не се превърнат в "обиталища между звездите", за каквито говори Библията?

Спекулирайки с единствената книга в ръцете си, която говори за нещо повече от кокошки и коне, англиканският теолог решава да напише роман. Така той става родоначалник на научната фантастика, която, за съжаление, до появата на индустриалната революция в Европа не ражда нито една подобна книга на неговата. Каквото научаваме по-късно от Жул Верн и Хърбърт Уелс ("Войната на световете"), се дължи на фантастичната революция на епископ Франсис Годуин.

Днес английски литературоведи и критици твърдят, че романът "Човек на Луната" е вдъхновил Джонатан Суифт да напише през 1726 г. "Пътешествията на Гъливер". Този втори фантастичен роман окончателно разбива ледовете на "старата литературна мисъл", прокарвайки път на това, което днес наричаме с общата дума "фантастика"!

 

 

© Борислав Беловарски
=============================
© Електронно списание LiterNet, 25.01.2008, № 1 (98)