Светла Караянева, "В ъгъла на чудесата"
/Пловдив, 1999, "Хр. Г. Данов"/

Борис Ангелов

web

Под заглавието на книгата нечия ръка (на авторката или на редактора Д. Тонев) е изписала с едри букви "лирика". Лирика, в общоприетия смисъл на термина, няма да откриете. Нещата са по-скоро кратки философизиращи миниатюри, изградени по възможно най-простия метод - буквализиране на паремия, строене на сюжет от сентенция, пословица, устойчиво сравнение или "крилата фраза" (нещо като К.-Калиновите "хапчета", но далеч по-изтънчени). Най-откровените са: "кон с капаци", "краката на лъжата са къси", "истината е във виното", "ряпа да ядеш", "пране [с "Ариел"] на мръсни пари" и др. Формите варират от елиптични четиристишия до по-разгърнати разкази, като тежнението към притчовата назидателност наднича на места изцяло, другаде - по-завоалирано. Политическото не е спестено в тази "лирика", но то е видяно от С. Караянева не в злободневно-актуалното, а във вехтия въпрос за Властта, пак напъхан в баснено-алегорически ключ в "Притча за лисицата, която си захапала опашката" и в следващото "Политическа архитектура". Заглавието на книгата е взето от стих, в който е дискредитирана "патерналистката икономика на авторитета" чрез недоверието на вече възрастния Аз към Дядо Мраз, дядо Господ и фокусника, като ролята на Царя се играе от министър-председателя, след което "Чудесата се свиха като деца в ъгъла и заплакаха". Нататък те са недвусмислено наречени "илюзии". Стихосбирката видимо се интересува от древните фабули: за райската градина, където ролите са се объркали - змията е силен питон, опитомил жената, ябълката пък е кръглият обектив на фотоапарата, фиксирал странната конфигурация; книгата говори и за изначалното, за съдбата на динозаврите, стадния живот на неандерталеца и еволюцията му до наблюдавано от животните в зоопарка "двукрако, което се криви насреща им". Топлият "колектив неандерталци" днес не може да се случи в панелната пещера, общуването е проблематично и измамно, когато е с думи, хармонично е само "въпреки думите" на самотната пейка в дъжда, наподобяваща "Ноев ковчег сред потопа".

Светла Караянева е избрала много трудна форма и не навсякъде е успяла, но "В ъгъла на чудесата" съдържа и блестящи късове.

© Борис Ангелов, 2000
© Издателство LiterNet, 28. 03. 2001
=============================
Публикация в сп. Страница, Пд., 2000, кн. 4.