Назад към поетите ...

Нощта пие сълзите ми
и ги превръща в сладък блян,
прегръща ме, облича ме във нежност,
докосва ме със хладна длан.
Нощта роши косата ми,
после вплита в нея звезди,
целува ме,
обргъща ме с обич,
милва моите очи.
Приказна, загадъчна и синя,
истина или лъжа -
нощта е моята магия ...
Как искам ти да си нощта .

Росица Михова - 17 год. СОУ "Васил Левски" - Севлиево