14. ЦАРЕВИТЕ КЛАДЕНЦИ И ПОГИНВЕНЬЕТО НА ЦАРЯ ИВАН ШИШМАНА ПОСЛЕДНИЙ

Том 2: Приказки и предания

На юг от гр. Самоков, 1/2 ч. разстояние от града, на полето, при левий бряг на р. Искър, има седем извори, източници от студена бистра вода, всите вкуп колкото да карат една мелница. Тие извори се наричат Цареви кладенци. За них ето що се разказва според предание и верованье в този град.

Последний бой на българите с турците, в който се решила съдбата па първите, станал бил на Самоковското това поле, малко нещо към югоизток от сегашний град Самоков¹. Там, при мястото, дето са днес тези кладенци, цар Ив. Шишман бил в боя ранен и убит. Главата му, според първий от горепоменутите ми съобщители, отсечена, скачала до седум пъти и в това седмократно скачанье, докъдето е тя допряла на земната почва, изврял по един извор, т е. седем извори, които от това и днес се наричат Цареви кладенци. Населението и днес гледа на них с религиозно почитание и се стърча да омийва и окъпва болните си в студената им вода с непоколебимо убеждение, че окъпваните ще намерят изцеление и здравие. Оттам, според същий съобщител, обезглавений цар Ив. Шишман, като зел главата си у ръцете, бягал на юг, в планината, та едва достигнал до селата Доспей². На бяганьето му срещнало го едно овчарче, което, като го видяло без глава, извикало: "Ее, ее, човек без глава!" Това като чул, Ив. Шишман паднал от коня и умрял. А според вторий съобщител, като била главата му отсечена от неприятелский нож, дочекал я в ръцете си и така пърснал да бяга към планината. Като достигнал до сегашните села Доспей, при местността Погледец, която по турс. се нарича Дервиш могила, където наблизо имало и кладенец, слязъл от коня, напил се вода от кладенеца и веднага издъхнал. Там наблизо е гробът му, за който ще се рече непосредствено.

1. В това време гр. Самоков не е бил на мястото, където е днес, а по на югоизток, на хрида, наричан Пашиница, до самата Рила планина, или на подножието му, през което вървял и пътят за гр. Дупница и натам. А на мястото, дето е днес градът, нямало друго, освен една голяма каменна чешма, която и днес съществува в чаршията, и насреща нея един хан, който се развалил през последната окупация. А още по-преди, според казванието на старци, в същий град имало предание, че всичкото землище, на което се нахожда днес гр. Самоков с все полето си, било езеро, а по време прокопали го негде, та изтекло. [обратно]

2. От това, казват, е и името на селата, Доспей, произведено от гл. доуспявам - че царят доуспял да достигне дотам. [обратно]

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.03.2008
Сборник от български народни умотворения. Т. 2. Приказки и предания. Съст. Кузман Шапкарев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2008

Други публикации:
Сборник от български народни умотворения. Съст. Кузман Шапкарев. Т. 1-6 (в 9 кн.). София, 1891-1892; 2 изд. - В 4 тома. София, 1968-1973.