Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Ноември  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

РУСЕНСКАТА "КЪРВАВА СВАТБА" ПО СИРНИ ЗАГОВЕЗНИ.
ВЛАСТ И ФОЛКЛОР В НОВА БЪЛГАРИЯ ПРЕЗ 1910 Г.

Николай Ненов

web | Русенската "кървава сватба"

"Злокобна любов", "Кървава баня", "Любовна комедия" са заглавия от периодичния печат в началото на ХХ век, отразили сватбата на българин и туркиня в Русе. С подобни заглавия, навяващи алюзии за мелодрама, излизат множество произведения на българската литература през Възраждането и десетилетията след Освобождението. В тривиалната литература заглавието има "съблазнителна" функция, която се осъществява чрез заявки в него - за правдивост, сензационност, достъпност, познатост (Протохристова 1991: 35). Такива заглавия са описателни или тематични, затова внушават достъпност. Те предразполагат или провокират читателите, и с това ги привличат. Един от сполучливите ходове спрямо читателския интерес е уловката, че се предлага "нещо истинско", задоволява се стръвта по действителни житейски истории. Например в изданието "РУСЕНСКАТА КЪРВАВА БАНЯ, София, 1910" има подзаглавие - "бележки на очевидец". В разглеждания от нас случай съществуват множество текстове - брошури, репортажи, пощенски картички, спомени, песни, чиято стилистика ги характеризира като сензационни четива, продукт на масовата култура.

Тривиалната литература възпроизвежда устойчиви модели, които със своята познатост доближават събитието до фолклорните сюжетни схеми, засягащи междуличностни и семейни взаимоотношения. Така действително събитие може да попадне в сферата на баладното повествование и да придобие широко фолклорно разпространение. Случката в Русе всъщност е реално събитие, запечатало се във фолклора, отразено в периодичния печат, в литературата, откривано във визуални средства за комуникация. Това е драма, разиграла се от 21.02. до 28.02.1910 г., когато войската избива десетки мирни граждани. Събитието отшумява месеци по-късно. Разбира се, подобна история присъства задължително на първите страници из тогавашните всекидневници. Като любопитно четиво тя се среща и в днешния периодичен печат (регионален и национален)1.

Ето и самата история:

Влюбените Саафет и Юрдан решават да се венчеят. На 21.02. Саафет пристава на Юрдан. Родителите й искат връщането й от административните власти. На 24.02. двамата са привикани при градоначалника, Саафет е прегледана от лекари, които установяват "нормалност" в умствено отношение и възраст 18 години. Следователно можело да се ожени. На 25.02. баща й, който е ходжа, заедно с други мюсюлмани отиват при градоначалника, а пред площада се събира тълпа, чакаща развръзката. "От тоя именно момент заговориха патриотическите чувства у масата, която искаше да увеличи нацията с едно влюбено туркинче", разказват очевидците. Припомняли се примери на потурчвания в Македония и положението на българите там (Русенската 1910: 4).

На 27.02. Русенският окръжен съд, въз основа на твърденията на родителите, че Саафет е на възраст 15 г. и 9 месеца, разпорежда връщането й. Вечерта на 27-ми Саафет е в къщата на родителите си. През нощта около къщата се събира "тълпа от македонстващи и авантюристи", които решават да я откраднат. Към 3 ч. след полунощ властите преместват Саафет във Втори полицейски участък.

На 28.02. около 10 ч. на градската пиаца се събират около 200 души - "развалени, буйстващи и македонстващи авантюристи", които, начело с музика, се запътват към полицейския участък, за да вземат Саафет. Заповедта на окръжния управител е категорична - да се употреби и оръжие, но да се разпръсне тълпата. Събират се близо 1000 души. Освобождават момичето, музиката свири "Шуми Марица" и пред къщата на Юрдан Стефанов започва голямо хоро. Влюбените и техните приятели междувременно си тръгват. Празнуващите стават все по-много, защото денят 28.02. е Сирни заговезни. На този ден в Русе, както навсякъде в Европа по това време, се прави карнавал. Карнавалното шествие - "маскена сватба", се движело по ул. "Александровска" в посока към днешните Хали. Към 14 ч. се появява полицейският пристав Петков, комуто се подиграват за отвличането на Саафет. Раздразнен, приставът си отива и след половин час се връща с кавалерията на Девети полк (с командващ полк. Кацаров) и рота от Втори Искърски полк (с командващ кап. Пошев). След поредица от взаимни обиди и словесни предизвикателства започва "кървавата баня", която отнема живота на 24 човека, а ранените са около 70.

Първоначално полицията се опитва да потули събитието, ограничавайки телефонните разговори извън Русе. Събитие, което различни обществени групи интерпретират съобразно собствените си интереси, извличайки полза от това - партиите с лява ориентация - срещу класовия си враг, опозицията срещу управляващите, пацифистите срещу армията. Народното събрание приема резолюция против действията на правителството, а студентите провеждат в столицата демонстрация. Разпространяват се "фотографически карти" на русенските жертви.

Общественият резонанс е изключително висок - множество публикувани текстове са взамоизключващи се, но наличието им показва нуждата от тях, а оттам и съществуването на рецепиентите им. Във вестник "Известия" (бр. 28, 1910 г.) военното министерство хвали армията за изпълнението на своя дълг. Вестник "Дневник" (бр. 2792, 18.05.1910) публикува решението на следствието - вина имат военните, но не и гражданските власти в Русе2. Според други гражданските власти са виновни за случката, а действията на военните са резултат от първите (Димитриев 1910).

За социалистическата партия събитието е "глупава любовна комедия" - "сама по себе си тя не би представлявала никакъв интерес за работническата класа, ако не беше се завършила със страшното кръвопролитие над русенските работници, жени и деца и не беше хвърлила в траур и печал цяла работническа България." (Русенската 1910: 3). На 3-ти март 1910 г. в. "Работнически вестник" (бр. 98), публикува Нареждане на ЦК на БРСДП (т.с.) до местните партийни комитети за свикване на протестни събрания на 07.03., по повод "злодеянието в Русе"3.

Издателство "Сполука" от Пловдив издава брошура със следното заглавие - "ЗЛОКОБНАТА ЛЮБОВЬ НА СААФЕТ И ЮРДАН. Подробно изложение на страшното кръвопролитие в Русе, гдето бидоха избити много невинни хора, мъже, жени и деца" (Злокобната б.г.). Повествованието е диалогизирано, вмъкната е пряка реч. Това доближава изданието до белетристичните текстове, а анонимността на автора подчертава предполагаемата фолклорна рецептивност у читателите му.

В подлистника на в. "Русенска народна борба" от декември 1933 г. започва отпечатване на историята за двамата влюбени, в която освен пряка реч са вмъкнати множество спомени и части от съдебни протоколи4. Публикацията продължава и през 1934 г. В нея е приведено свидетелство за пристигнал в Русе филмов екип от Букурещ с няколко оператори, които на втория ден след събитието заснели площада пред месарските магазини, общата братска могила, погребенията на някои от жертвите. След две години (1912 г.) филмът бил показан в русенското кино "Биоскопа", с което отново разбунил духовете в града.

Спорен момент за дълго остава броят на убитите и ранените. Вестник "Реч" (бр. 917, 03.03.1910 г.) известява: "Убити на място 15 души, ранени 31. Осем пеши войници ранени, един от тях тежко, шест конни войници ранени с камъни, един войник и конят "Герман" - ранени с куршуми." Списък с имената на убитите и ранените е поместен година по-късно в изданието "Гражданско съзнание", бр. 134, Русе-Разград, 26.02.1911.

Междувременно животът продължава - в близкото до града село Ряхово Саафет става християнка и се кръщава Руска - на името на град Русе. Свищовският вестник "Свободна воля" (бр. 18, 30.04.1910) публикува материал за "венчаването на Руска (Саафет) и Юрдан" в тамошна църква.


Всъщност русенската "кървава баня" е резултат от външнополитически фактор. "Случката" се развива непосредствено преди среща на цар Фердинанд с турския султан Абдул Хамид ІІ. Ще припомним, че след като се самопровъзгласява за цар, Фердинанд е в конфликт с Високата порта, което прави уговорената среща много важна. Като научава за решението на Саафет да се покръсти, турският пълномощен министър в София Асим бей настоява да се спре "потъпкването на турската религия" и Саафет да се върне на родителите й. Изправено пред опасността срещата да се провали, правителството взема решение момичето да се върне, а местните власти издават заповед да се употреби и оръжие при нужда5. Оттук насетне заиграват страстите и потъпканото самочувствие на властимеющият полицейски пристав.

Сред останалите медийни прояви трябва да отбележим издадените паметни листове, некролози, стихотворения ("Пред жертвите на 28 февруари", стихотворение по случай една година от кървавата баня в Русе, подписано с псевдоним "Пътник", В: 28 февруари, бр. 6, 27.02.1911 г.), както и пощенски картички6.

Към настоящия момент са ни известни четири пощенски картички, отпечатани в Русе скоро след събитията. На първата от тях виждаме русенското гражданство, начело с Доростоло-Червенския Митрополит Василий, събрани зад шестнайсет отворени ковчега с телата на мъртвите в тях. Това вероятно е моментът, заснет и от румънският документален филмов екип. Картичката има надпис "Сирните кървави заговезни в Русе, 28. февруари 1910 г.", за да напомня фаталната дата, но самата снимка е направена на втори март, както ни подсказва следващият кадър, запечатал шествието към гробищата. През многолюден шпалир, разположен от двете страни на главната улица "Александровска", процесията върви начело с общинския дирк (погребалната кола), а след нея носени на ръце са ковчезите с телата на мъртвите. На заден план се вижда транспарант с надпис "Вечна памет на падналите невинни". Русенецът Стоил Цонев е запазил оригинална снимка, от която е правена тази пощенска картичка. Снимката, с автор виенският фотограф Самуел Гелч, е с размери 24/30 см и включва по-голяма част от шествието и околните сгради. На нея всъщност се вижда целият надпис от транспаранта, който гласи - "Вечна памет на на падналите невинни жертви от братски куршум. 28 фев. 1910 г." (Кожухаров 2002).

Третата картичка е фотоколаж от надписи и снимки на "неустрашимите русенски герои" - младоженците и техният кръстник П. Йовчев. Образите на Саафет и Йордан са поставени в сърчица. "С любовта се не играе" предупреждава издателят Денко Обретенов от Русе.

Стилистиката на последната картичка е издържана изцяло в духа на популярните четива, множеството надписи върху нея са пряката връзка с духа на епохата. Но и другите картички са част от комуникативната ситуация, тъй като пощенските картички имат функцията на медия. Заснетият върху тях миг е спомен за градските нрави, изобразеното служи за коректив на обществото, модел за подражание и интерпретация. Те са свод от текстове и визия, които разкриват пълноценния живот на местната общност.

Мемориалните функции на пощенските картички формират послания, които се реализират на различни нива и сред твърде широка аудитория. Тяхната специфика на медия ги доближава по характер до информационната актуалност на песните-хроники на панаирджийските певци. Като част от масовата култура картичките са един от каналите за визуална информация, чието съдържание е добре познато - темите за неразделените влюбени, за любовта и смъртта са съществена част от баладното повествование.

Четвъртата пощенска картичка е с надпис "Български ШАНТЕКЛЕР, Русе 28 февр. 1910 год." и изобразява единадесет птици и животни7. В лявата половина на картичката има дърво, а пред него бял петел и кокошка, върху която се чете надпис "Саафет". До тях има куче с надпис "Народняци", в центъра два петела са в двубой, на единия има надпис "Народа". Отчетливо личат човешки лица под клюновете и гребените на птиците, т.е. това са маски. На заден план върху други птици пише "Власт", "Цанковисти" и още един надпис върху перо, държано от жаба, който не е особено четлив.

Шантеклер е името на петел, главен персонаж в пиесата на Едмон Ростан "Шантеклер". Името на героя е взето от средновековния сатиричен животински епос "Роман за лисицата". Действието се развива в селски двор, където поетът петел всяка утрин пее за Слънцето, като вярва, че изгревът и залезът зависят от неговата песен. Едмонд Ростан е по-известен със своята пиеса "Сирано де Бержерак", но "Шантеклер" също остава в историята (Дюшен, Ростан 1970). Пиесата е поставена за пръв път в театър "Porte-Saint-Martin" в Париж през 1910 г. Има силен, но кратък успех. Последват турнета в Средиземноморието и на Балканите. През същата година пиесата е преведена и на руски език, играе се там в няколко театъра. Широкото й разпространение поражда своеобразна мода - появяват се парфюм и шоколад с името "Шантеклер", рокли с особена кройка8, дори едно от яйцата на Фаберже е получило същото име. От септември 1910 г. у нас излиза и хумористично списание "Шантеклер".9

Пиесата събира във фокус образи символи, човешки характери под животинските маски; раздори, екстравагантност, куриози. Тези понятия отключват рецепцията на българския поглед към темата. Сюжетната линия допълнително припознава актуалната действителност от "случката в Русе" - основен катализатор за действието в пиесата е появата на млада фазанка, с която влюбеният петел, след много прения с околните, избягва от фермата. Модната пиеса се явява ключ за разпознаване на мелодрамата и нейното популяризиране, тя дава европейско име на известния вече български сюжет.

* * *

За разбирането на нюансите в рецепцията на отделните интерпретации на събитието от особено значение е брошурата на Г. Димитриев, който си поставя за цел да направи критически обзор, както за поведението и дейността на правителството, така и за административните и военни власти, виновни по случката (Димитриев 1910). Авторът Г. Димитриев, запасен капитан, притеснен за престижа на армията в тогавашното общество, поднася на обществеността своя "критически обзор" върху случката в Русе. Според него действията на властите са недопустими, макар и осъществени под предлог за опасност за личната свобода на гражданина. Тук авторът поставя основателно питането си - имало ли е такава опасност в желанието на Саафет да премине в лоното на християнството - "и то в 20. век, когато отделната личност е свободна да премине от една религия в друга и, когато самите закони не могат да попречат на това!, а още повече в една модерна държава, за каквато се смятаме..." (Димитриев 1910: 6). Димитриев обсъжда действията на министъра, на русенските офицери, войници, съдебни магистрати и духовници, като от последните е особено доволен. "Ний намираме за похвално решението на духовенството в гр. Русе да лиши от светото причастие тия войници, които на 28 февр. т.г. са стреляли в народа." (Димитриев 1910: 24).

Популярните четива се разполагат в една гранична зона между "високите" пластове на културата и фолклора. Тяхната реализация преплита "низови", неофициални културни пластове с официални, при което текстовете функционират в различен контекст и пораждат разнородни смисли, водещи до реакции, присъщи на съответната социокултурна общност. По това време предпочитанията към тривиалното, сензационното и развлекателното, говорят повече за ментална нагласа у българите от нов тип, появил се с възприемането на вкусовите характеристики на европейското бюргерство.

Подобно драматично събитие като "Кървавите Сирни Заговезни" в Русе не остава неотбелязано във фолклорната менталност. Сензацията се разпространява с помощта на масовата култура, която в началото на века прониква и в традиционните патриархални общности. Тук при употребата на понятието "масова" култура не влагаме оценъчност, то засяга социалното функциониране на породените текстове и смисли, битието им, а не качествата им. Процесът се осъществява с посредничеството на периодичния печат, песнопойки, календари, пътуващи търговци, панаирджийски певци и др.

Сред познатите ни и достъпни песнопойки от началото и средата на века не сме регистрирали песен за събитието. Въпреки това сред записи от теренни етноложки проучвания от последните две десетилетия се откриват песни, които отразяват конкретната случка в Русе или интерпретират темата. Принадлежността им към естетиката на панаирджийските творения не подлежи на дискусия - финалният речитатив "Да не би чудо станало, не би се песен пеяло", който се появява на места, показва източника на подобни песни.

За отбелязване е, че за мнозина съвременни информатори (родени след войните 1912-1918 г.) песните с баладни мотиви и сензационно-хроникалните, принадлежат към "старонародните" песни. Определението е на информаторите, но явно е заимствано от песнопойки, тъй като в повечето от тях съществува раздел "старонародни песни". Те не се знаят от всеки и за единичните (в конкретно селище) изпълнители се говори с уважение и респект10.

До настоящия момент са ми известни четири варианта на песента - от Полски Сеновец и Вързулица, Великотърновско, от Брестак, Варненско, и от Беляново, Русенско11. В първите три случката в Русе е описана подробно и имената не са променени, докато в последния запис финалът представя различна сюжетна схема - описва мъчителната смърт на Илийчо, убит от турци.

Какви са причините случката да се съхрани толкова до късно във фолклора, който през двайсети век е подложен на силна ерозия12. Информацията би могла да е част от пасивната памет (по Ст. Генчев), извикана на живот заради разпознато събитие, но случаят явно не е такъв. Записани при теренни проучвания, песните за сватбата на българин и туркиня са съхранени във фолклорната памет вероятно заради етноспецифичните особености, които придават на сюжета актуалност. Благодарение на нея песента попада в границите на "нормалността" и в съзнанието на носителя не се отличава от други песни с любопитен сюжет. Предизвикателството към фолклорната рецепция е реализирано в параметрите, структурирани при съзряването на нацията; то става част от конституираните особености в националното мислене, затова проявите му имат широк резонанс13. Не на последно място ще посочим и наличието на реакции сред турското население от Русенско - до късно сред тях битува песен за сватбата на Саафет и Юрдан, която се пее на турски, налице са и свидетелства за съществуването на печатни текстове, описващи събитието и актуализиращи паметта за него (вж. Анкета № 1).

По време на етноложкото изследване на Русе през 1999 г., събрало 100 устни истории за Русе и русенци, темата за "кървавата сватба" присъстваше отчетливо. Част от материалите са публикувани, а в Анкети (№ 1 и № 2) привличаме и непубликувани текстове14. Сватбата на туркиня с българин и последвалите баталии с много жертви присъства в съзнанието на градската общност с амбивалентен знак. От една страна, случката се нарежда сред проявите на етническата толерантност, пъстрота и космополитизъм на града, от друга - наследява устойчиви схеми за повествование, в резултат на което "другият" е негативно натоварен. "Мощно клане" се случило между турците и българите, според един от информаторите (вж. Анкета № 2 Б), причината за което вероятно са "турците, понеже са еничари", както допълва друг (вж. Анкета № 2 Е). Отдалечеността във времето понякога обърква хронологията - един от информаторите заема свидетелска позиция, като премества събитието с две десетилетия по-късно, а в същото време за дадените жертви са виновни "българските и турските власти" (вж. Анкета № 2 Е). Друг информатор, роден 1906 г., е действителен очевидец на събитията (вж. Анкета № 2 А). Различните погледи и спомени за събитието изграждат многогласието в социокултурната ситуация, в която битува наративът за сватбата на Саафет и Йордан. До голяма степен вестникарските репортажи по случката и съдебните процеси, реакцията на запасния капитан, брошурите на политическите партии, различните отзиви във времето, проявите на народната литература, паметни листове, пощенски картички, стихотворение, кинофилм, както и появата на песни-хроники в репертоара на панаирджийски певци за конкретното събитие, а оттам и в типично фолклорна среда, говори за многоаспектност във възприемането, за различни пътища за приемане и предаване на актуална информация, за сегментация на комуникативния процес. Подобна разчлененост е обусловена от потребностите на различните социални групи, на отделните субкултурни общности, които получават или усвояват информация, притежаваща собствена стилистична багра, отделна поетика или повествувателни схеми. Ситуацията представя българското общество в началото на двадесети век като неразчленим конгломерат от общности, обединени от представата за нация, изграждането на която е задача на българското Възраждане. Формирането и съзряването на нацията е дълъг процес, който се проследява чрез различни негови прояви във времето. "Кървавата баня" в Русе е една от тези прояви, които събират във фокус параметрите на социокултурната ситуация от началото на века. Само две години по-късно нацията ще реализира възможностите си с победоносната война от 1912 година, при обявяването на която българите се поздравяват с "Честита война!". В този контекст можем да разберем по-добре притесненията на запасния български офицер, който более за здравите нрави в българското общество, защото пред него тепърва ще застанат изпитанията.

Днес "Кървавата баня" в Русе е част от градските легенди, познати на мнозина, мултиплицирана периодично от медиите, но в същото време - устойчива тема в устната история на града. Част от колективната памет, свързваща местната общност, темата е възприемана с различна рецептивност. За някои проявите на етнизъм са водещи, като по този начин на преден план излиза не толерантността на космополитизма в дунавския град, описан от Елиас Канети, а страстите на кръвта. За други ситуацията е пример за мултикултурализъм, в основата на който стои любовта.

 

 

БЕЛЕЖКИ

1. Дойков, В. Седем дни в Русе, г. III, бр. 8, 26.02.-04.03.1973, с. 11; Русе 7, № 63, 26.11.1993, с. 7; в. "Поглед" № 17, 26.04.1976; сп. "Отечество", № 11, 1988, с. 42; Лебикян, Х. // Утро, № 171, 02.09.92, Величков (2005: 16). Същият автор включва разказа за Саафет и Юрдан в "Страсти и скандали в царска България" (2004: 286-292). [обратно]

2. Въпросът за вината занимава редкторите на вестника и по-късно - вж. Отговорностите (1910). [обратно]

3. На 7 март се провеждат протестни митинги на социалистите във Варна (6 хиляди души), в Плевен, Бургас, Видин, Шумен и Пловдив. На 14 март в Русе се провежда общоградско шествие против действията на властите, в челото на което се движат ранените. [обратно]

4. Текстът е оформен в тетрадка (4 с.), формат 1/32 от печатния лист, странирана така, че при изрязване да се състави книжно тяло. [обратно]

5. Министърът на вътрешните работи телеграфира на Окръжния управител, който изисква от коменданта на града генерал-майор Сираков да осигури воeнни подразделения и упълномощава полицейския пристав Петков да проведе операцията. [обратно]

6. Други издания също отбелязват годишнината от "февруарската сеч" - Гражданско съзнание, бр. 134, 26.02.1911 г. [обратно]

7. Първите три картички са от колекцията на Регионален исторически музей - Русе, а четвъртата от колекцията на инж. В. Стоянов, публикувана в поредицата Русе на старите пощенски картички (Русе 2001: 15). [обратно]

8. Рокля по модата "шантеклер", т.нар. "спъната" рокля има и в колекциите на Русенския музей. Кройката й наподобява японско кимоно. [обратно]

9. Шантеклер. Хумористично списание. Директор Иван Славов. Год. I, бр. 1-37, София, 12 септ. 1910 - 29 май 1911. Продължава да излиза като сп. Смях. Вж. Богданов (1972: 97-98). [обратно]

10. По лични наблюдения от с. Нисово, Русенско, Реселец, Плевенско, Драгоево, Шуменско и др. [обратно]

11. Архив на Катедра Българска литература, ВТУ "Св. Св. Кирил и Методий", теренно проучване на с. Вързулица, ВТ, 1990 г.; Архив на Асоциация по антропология, етнология и фолклористика "Онгъл", теренно проучване на с. Брестак, Вн, 1995 г., Инф. Мита Кирилова Якимова, р. 1926, 7 кл., с. Беляново, Рс, песента знае от Горчо, цигулар от с. Джулюница, Рс. Личен запис, 14.06.1994 г. [обратно]

12. По този въпрос вж. Вълковски (1994). Вълковски предрича близък край на теренната фолклористика след естествения биологичен край на информаторите. За нас мнението на този автор е крайно, тъй като не се отчитат показателите на класическия (патриархален) и съвременния фолклор. [обратно]

13. Песен за българка и помак, спрени от родителите си да се оженят е записана от М. Бакърджиева (инф. Симеон Стоев Чукалов, р. 1932, 4 кл., с. Дряново, община Лъки) по време на теренно проучване на Асоциация по антропология, етнология и фолклористика "Онгъл" в Средните Родопи през 1997 г. Изпълнителят е автор на песента, сътворена по действителен случай от преди десетина години в махала Ивкова нива. [обратно]

14. Вж. Русе (2000). Темата за "кървавата сватба" присъства в материалите с номера 5.18, 6.1, 8.18, 8.19, 8.20. [обратно]

 

 

ЦИТИРАНА ЛИТЕРАТУРА

Богданов 1972: Богданов, И. Българска литературна периодика. Приносът на периодичния печат в развитието на българската литература. 1878-1944. София, 1972.

Величков 2004: Величков, П. Страсти и скандали в царска България. Т. І, ІІ и ІІІ. София, 2004.

Величков 2005: Величков, П. 13 трупа извиват хоро в Русе през 1910 г. // Над 55, 13-19.06.2005.

Вълковски 1994: Вълковски, Ю. [...] // Втори Северозападни четения на Асоциация "Онгъл". София, 1994.

Димитриев 1910: Димитриев, Г. Критически обзор върху случката в гр. Руссе на 28-й Февруарий т.г. Шумен: печ. Д. Иванов и С-ие, 1910.

Дюшен, Ростан 1970: Дюшен, И. Б., Ростан, В. История западноевропейского театра. Т. 5. Москва, 1970 (ШАНТЕКЛЕР).

Злокобната б.г.: Злокобната любовь на Саафет и Юрдан. Подробно изложение на страшното кръвопролитие в Русе, гдето бидоха избити много невинни хора, мъже, жени и деца. Пловдив: Сполука, печатница Братя Йонови.

Кожухаров 2002: Кожухаров, Р. Малко познат щрих към "Кървавата сватба" в Русе. // Бряг, Русе, 2002 г.

Отговорностите 1910: Отговорностите по русенското кръвопролитие. // Дневник, бр. 2761, 13.04.1910.

Протохристова 1991: Протохристова, К. За "прелъстителната" функция на заглавието и тривиалната литература. // Литературна мисъл, № 3, 1991.

Русе 2000: Русе - портрет на века. Съст. Н. Ненов. София: ИИК "РОД", 2000.

Русе 2001: Русе на старите пощенски картички. Кн. 5. Събитията. Съст. Р. Кузов. Русе, 2001.

Русенската 1910: Русенската кървава баня. Бележки на очевидец. (Партийна социалистическа книжарница и печатница). София, 1910.

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.02.2006
Русенската "кървава сватба". Съст. Николай Ненов и Тодор Моллов. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Ненов, Н. "Злокобната" любов на Саафет и Юрдан или "кървавата баня" в Русе. // Годишник на Етнографския музей - Пловдив. Пловдив, 1998, с. 146-151.