АНКЕТА № 2

Русенската "кървава сватба"

А

Р.Г. - Ти кога научи за сватбата на Саафет?

С.З. - Когато станах голяма, видях две снимки на убитите при касапите (при днешните Хали) както и снимка на Саафет и българина. Майка ми пазеше тези снимки и когато ги видях, тя ми разказа за случката. При старите касапи (до Халите) имаше и рибари. И много хора са се скрили от войниците под тезгяхите на рибарите. Моят баща също. Имам бегъл спомен от случката, защото и аз бях там с мама. Спомням си над нас бял кон, на него войник със сабя и много бягащи хора. Ние успяхме да избягаме с мама и от врата на врата през вътрешните дворове на къщите стигнахме до дома. И зачакахме татко да се появи. Мама започна да плаче. Баща ми се върна и каза: "Страхотно беше. Кръв се лееше!".

Р.Г. - Какво точно е станало там?

С.З. - Защото нейният баща не разрешаваше тя да се омъжва за българин. Тогава той е поискал от градоначалника (тогава Градоначалството беше до Старата поща) да прекъсне свтбата. През това време хората, сватбарите, играели до "Здравко Чампоев" - от едната страна на днешния паметник на Ст. Караджа, тогава там имаше къщи. Хората мислели, че младоженците са в къщите, а те през вътрешните дворове избягали до Дунава, където се качили на една лодка и отлували. Тогава става кръвопролитието. Губиделников се казва този, който дал нареждане на кавалерията да сече на място. После майка ми разправяше как две дечица се молели пред този..., но той ги съсякъл, малките деца.

Инф.: Стефка Петрова Золотова, р. 1906 г.; Зап.: Р. Ганчев

Б

Н.Н. - Сещаш ли се как са се правили карнавалите едно време?

С.Д. - Турските карнавали - не. Дет е станала голявата битка, голямото клане пред Халите, защото се оженила една туркиня за българин. И турците издебнали времето, когат са прай карнавала и понеже маскирани - турци и българи, направили едно сбивани и след туй - едно мощно клане. Това е история от преди аз да се родя.

Инф.: Стоян Друмев, р. 1932 г. в Русе, висше обр.; Зап.: Н. Ненов

В

А.П. - Възпрепятстваха ли се браковете между хора от различни религии?

Н.И. - Ами, ето аз съм туркиня и съм омъжена за българин. Никой не ме е възпрепятствал. По свое желание съм се омъжила. Това стана през 1958 г.

А.П. - А чували ли сте за бракове, които не са се състояли поради такива причини?

Н.И. - Ами, имало е, където родителите са се противопоставяли. Чувала съм като малка за Сафет. Казваше се Руска като се омъжи, стана българка. Промени си религията, баща й беше ходжа, турски свещеник. И въпреки всичко... Когато имаше Заговезни, бал с маски, точно него ден те се ожениха двамата и със файтони ги изнесоха от Русе, защото имаше голямо побоище тука. Тогава от София пристигнаха кавалерийци със саби, намесиха се властите. И въпреки всичко се осъществи брака им и си живяха заедно.

Инф.: Нели Иванова, р. 1925 г., ср. обр., Иван Иванов, р. 1926 г., ср. обр.; Зап.: А. Петева

Г

Д.С. - Навремето, когато войската колила гражданите - когато Юрдан зел това, туркинчето, тогава дядо ми отишал там с файтон, и както е с потурите - говорил за помирение. Да не се търси мъст, да си простят.

Той се казва Димитър Манолов, Манолоолу му викали, кмет на Кацелово е бил 25 години и окръжен съветник, ходил с потури, селски облечен. Бил близък с банкери и други от града и като става сблъсъка на войската с гражданите отива и говори за помирение.

Инф.: Димитър Станчев, р.1940 г.; Зап.: Н. Ненов

Д

Й.А. - Аз например с госпожа Бурова бях приятелка. Тя, еврейка беше по произход... Смесен брак. Много интелигентна жена. Малка бях, но си спомням. По време на карнавала, българка ще се жени за турчин. Обаче настръхнали родителите - турците, настръхнали и българите, и стана едно сражение... Намесва се и войска. Станаха убийства... Понеже стреляли, много невинни хора пострадали. Казваха "Сватбата на Фатиме"... Като стреляла войската, убила и турци, и българи, и невинни хора, щото отишли много да зяпат. Било точно там, до халите. Там живеело момчето, а пък тя - туркиня...

Инф.: Йорданка Христова Абаджиева, р.1914 г.; Зап.: К. Димитрова

Е

Р.Г.: Аз ви казах, че ще ви разкажа една случка, която е много известна и сега, и сега се говори за нея в града. На Заговезни решили да се женят един българин със туркиня, Сайфет са казвала, и тази сватба общоградска беше. Рядко туркиня с българин, турчин с българка - такова нещо не съществуваше. Турците, понеже са еничари и държат много на вярата си, и общоградска сватба, на мегдана става голямо хоро.

Д.Д.: На кой мегдан?

Р.Г.: Там, Халите дето са, нямаше Хали, ама мегдан беше и там беше и къщата им. И като са научават властите - нашите и турските власти, отиват за мома, не дават да са венчеят, и нашите изпращат една рота конници, въоръжени, и заграждат народа със саби, и гърмят, убиват, стрелят, такова нещо. И Сайфет са облича като мъж и с помощта там на другите избягват, отиват там на реката и с лодка отиват на насрещния бряг, у Румъния. В това време и баща ми е бил там, и каза: "Народа бяга, вика, аз - каза, - носех две кесии с портокали, с мандарини", обаче и него куршум го хваща в корема някъде. "Разпадаха са портокали, мандарини по земята, по туй, по онуй, събирам, бягам...". Та тази сватба беше прочута за турците и всеки как държи за вярата си.

Д.Д.: Ти помниш ли, баща ти да е бил ранен?

Р.Г.: Да, да, бях в отделенията.

Д.Д.: Значи около коя година е било?

Р.Г.: Около 26-та, 27-ма година.

Инф.: Розка Николова Генова, р.1919, висше обр.; Зап.: Д. Димитрова

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.02.2006
Русенската "кървава сватба". Съст. Николай Ненов и Тодор Моллов. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006.