679. ВЕРОВАНИЯ

Български народни песни

Гробници. По умираньето лошите люгье, особено старите мъжи и жени, се чинат гробници и ходат по куките. Едни вервет, че умрениох ходит на 'сите места, къде той бил, кога живял.

Самовили. Самовилите (самодиви) живеат на планини; любет многу да играет 'оро. Тие се чинет посестрими со големите юнаци и на нуждата им помогват и ги спасавает от смърт; а в обще за люгьето сет лоши. Тие любет да ослепват човекатого.

Юди, стии. Юди и стии сет жени со дълги коси, кои живейет во реките и езерата. Кога видат некого во вода, хвърляет косите и в ним го сплетвет и го удавает. Едни пъти излегват на брег и си чешляет косите. Тие живеат во глобоките места, особено во вирови.

Духови. Духови сет нещо како ветар. Тие шетает особено на полнокь, кога люгьето се вардат да излезат (особено на полноще) от одаята или от кукята, къде спият; защо духовите имает лоша сила. Едни пъти тие викает ноще некой човек, кой мислит, че го викат свои приятел, за да ходит или на дърва, или на нива; и така станвит и без да се усетит, ходит по него; а лошиот дух го носит на некоя чкъмба или пропаст, къде човекот падинат; или на некоя река, къде се удавят.

Ветрища. Кога некой спиет под дърво и му се фащат ръката или ногата и не можит да я мърдат, тога велеет, че йе хватен от надвор; н мислит, че под древото имало некой лош дух или ветрище.

Виюлици. Виюлиците сет како духовите злотворна сила, коя можит човека да кренит и вид да му се не видит. Ако некой поминит над местото, къде се стори виулицата, можит нещо да страдат; и за да уничтожит тая лоша сила, плюват на това место. Виулиците едни смешват со самовилите.

Наръчници. Кога детето се рожат, тая вечер идат три жени, кои наръчват колку и како ке живят роденото, и що ке наръчат третьята, ова ке бидит (вид. песн. 17)^*. Тие три жени се викает наръчници.

Гърменье. Кога гърмит, велят, че свети Илия търчат со огнената кола по ламиите, кои ядат житото. И кога трещит, тога св. Илия, удрил ламията. Ако не беше св. Илия да гонит и убиват ламиите, не ке имахме никаков берикет (жито или друго). Кога гърмит, 'сите посмърчина (вид. песн. 40) спият, а духот им ходит на помощ на св. Илия против ламиите.

Под стрехи не седат, за да не им капит косата.

Вечерта пред стреда и петок жените не работает; и три дни во неделята (кои мислиме да сет: торник, четворток и петок) не излегват за на чужина.

Той ден, що излегвет па чужина, никой от кукьните не работат. На той, що ходит па чужина, давает малу земя, за да го приимит другата земя, къде ходит, како своя; на едни места давает и вода; а на 'сите хлеб. Кукьните попращаещем, от местото, що се разделиха, земает дома си трева.

Лето децата гледает па полна месечина, различват на неа очи, нос, уста; и мислят, че това йе лице от некой стар човек, кой не давно умрел; и вервет, че най-стариот човек, кога да умрит, се чинит месечина и така со ред другите стари.

Кога напролет росит или падинат мал дожд, децата търчает по дождот гологлави и пейет: "Роси, роси, росица, да ми растит косица, колку една лозница."

* Во верованнята, къде се споминуват песни, не значит, че това йе исцърпано од песните; но че се привождат како подтвърденье на народното верованье. [обратно]

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.07.2007
Български народни песни. Събрани от Димитър и Константин Миладинови. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2007

Други публикации:
Български народни песни. Собрани от Братя Миладиновци Димитрия и Константина и издани от Константина. Четвърто издание, под редакцията на Петър Динеков. София, 1961.