678. ГОДИНЕШНИ ОБИЧАИ ОТ СТРУГА

Български народни песни

Бъдник. Пред Божикь правеет питулици и со кашата чинат кърст на врати, долапи, брашник и други. Орачите клавает емешот на кланик и на него чинат кърст со кашата; така и на черешлото. Децата ходат на коледе.

Во дебарските села исцърнувает лицата и ходат на коледе от село в село со песни и 'ора, имеещем цървен байрак со бел кърст во стреде.

Во Магарово децата викает: "Коленде меленде, сурова година, цинци, кака, дай м' една колака."

Водици (Богоявление). Вечерта пред Водици оставает стомните откриени и празни, а утрото ги наполнувает и наквасвет в реката квасот. Пред да излезат от църква, береет бърлок, напр. сено со лющеннина или трески смешано, и го фърляет в оган, шептаещем нещо. По излегвеньето от църков клавает стред кукьи секира; таткото или майката държит кърстената вода; а синовите и керки му скокает преку секира. Кой от ним скочит повике от другите, нему първо ке дадит да се напиет от кърстената вода; така со ред на другите.¹

Децата имает зготвени вици сплетепи, кои се викает суровици. Со ним раното на Божикь ходет от кукя в кукя, мешает огнот со суровиците и пейет: "Суро'а божа, весела година, колку яйца и пилци, толку деца и яганца."

Лапърди. На поклади вечерта децата играет околу църков со лапърди. Лапърди сет дръгови не толку дълги, на върхот разцепени и в цепот накладено сено свързано. В сеното клавает яглен и въртет лапърдата на десно и на лево, дури да се запалит сеното и да изгаснит. После оставает дръговите в църква.

Лазара. Раното децата ходат по куки со шарени стапчина. Топ ден, а повике в неделята, в Цветници, се собирает девойките по махали и направьет една от них невеста. Кого ке стретат па път, обколипсват и пейет секому по возрастта му, т.е. ако йе неженат друга песна, ако йе женат друга; ако йе жена или девойка друга (вид. пес. лазарски). Той дават пари на невестата, коя му целиват ръка. Со тие пари накупвет нужните йела и се гощавает, и попращает Лазара со ора и песни.

Гюргевден. На той ден вапсает яйца и прават нишальки, на кои се нишает момите, опасани со дебелика, помазвеещем лицето со цървено яйце, за да бидат дебели и цървени.

Кун квечерината запотват, т.е. клавает на вратите трева; запальвет суви говечки лепешки, за да се чадат го'ядата, кога се вращает от пасенье.

Бабини дни. Последните дни от марта се викает бабини дни, кои обикновено сет студени и ветарливи. Тие дни се зедени от априля ево како. Една стара жена по излегвеньето от марта, како виде, че времето беше топло и много хубаво, рече: "Циц козица и планина, пърдни марту на брадина", и си излезе со козите на планина. На марта падна тешко да се презират от една баба и рече на априля: "Априле, лиле, мой побратиме, придай ми три дни да згрубам баба." Април му даде; и захвати таков студ, лапавици и ветрища, що бабата со 'се кози замързнала. И днеска, велет, стоят каменообразни бабата и козите на Шар планина.

Ой люле. На руса стреда момите отбервет една от мегю себе и над рутищата от глава до нодзе я опашват со секакви треви, напр. со боз и др., и ходат по куките пейеещем: "Отлетала преперуга ой люлье, ой!" (вид. п. 660). Кога стигнат под некои прозорец (пенджера), от одзгора туривает вода на опасаната со тревье. Влегват в куките и таркаляет сито, кое ако паднит ничкум, во тая кукя ке бидит скъпиа; ако паднит инаку, плодородье. В секоя къща им давает брашно или друго нещо и за ручек со собраните направьет гозба, на коя пейет и играет. Това се викат Ой 'люле. И кога некой се (или некого) изводенит, се велит: Се (или го) направих Ой люле.

Йеремия. На св. Йеремия кършат стомни, шутарки и черепи. В Прилеп пейет: "Бегай, бегай, гату, со твоите гадищица! Ето ти го Йеремия, ке ти мотит черевата со железно матоело."

Скърсти. Ако йе времето сушливо, мало големо земает икони от дома си и от църков и поповите напред, излегват еден час далеку на Марков камен² и 'сите единогласно по пътот пейет: "Скърсти одам, бога молям, господи помилуй, да заросит ситна роса", той ход се викат скърсти.

Жетва. В Кукуш, кога да зажниат, ако некой поминит по път близу до ним, му иставает еден сноп, над кои спростирает шамиа (и клавает леб), му пейет; а той требит да хвърлит нещо пари на шамиата.

1. По селата земает кърстот от село в село. Той що ке го земит дома си, угощават съто село. [обратно]

2. Марков камен се нахожат на подножьето от Белица планина до струшките лозя; и йе необработан камен, на кои имат дълга стъпалька. [обратно]

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.07.2007
Български народни песни. Събрани от Димитър и Константин Миладинови. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2007

Други публикации:
Български народни песни. Собрани от Братя Миладиновци Димитрия и Константина и издани от Константина. Четвърто издание, под редакцията на Петър Динеков. София, 1961.