Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
Каталози
:. По дати : Март  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook! Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Сравни цени с Книгосвят във Facebook! Книгосвят - сравни цени на книги
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

МОРСКИЯТ ДУХ И ДЪЩЕРЯТА НА ВОЖДА

Юкагирска1 приказка

Т. I. Приказки от Азия

Една малка река се вливала някъде в морето. Група тунгуси живеели при устието на реката и ловели риба. Веднъж те стигнали до морския бряг и видели как от водата излязъл един морски дух, голям колкото кит. Морският дух казал:

- Хей, хора! Сами сте ми дошли. Сега ще ви изгълтам.

Те го замолили да им пощади живота.

- Добре тогава - казал духът. - Ще погълна сега само един от вас, а останалите можете да си идете у дома, но всеки ден трябва да ми давате по един човек. Трябва да го довеждате на морския бряг и да го оставяте близо до водата. Той ще ми бъде за храна. В случай че не направите, както ви заповядвам, ще завлека мрежите ви и ще прогоня всичката риба. Ще преобърна канутата ви, а вас, така или иначе, пак ще изям.

Тунгусите си отишли вкъщи, като оставили един от своите на брега. Те отишли при вожда си и му казали:

- Какво да се прави? Трябва да жертваме един след друг нашите хора. Не можем да живеем без морето.

И тъй, те давали на морския дух жертва след жертва. Накрая дошъл ред на единствената дъщеря на вожда. Завели я на морския бряг и я оставили на пясъка. Девойката седнала и зачакала смъртта си. Тогава видяла да се задава един момък. Той бил скиталец, който си нямал ни баща, ни майка, и бродел безцелно наоколо.

- Какво правиш тук? - запитал момъкът.

- Чакам смъртта си. Морският дух скоро ще дойде да ме погълне.

- Морският дух ли? Как изглежда той? Ще остана тук да го видя.

- Момко - казала дъщерята на вожда, - върви си вкъщи. Защо трябва да бъдат погубени двама души?

- Аз не се страхувам - казал младият човек. - Нямам ни баща, ни майка. Никой на света няма да се натъжи от моята смърт. Ще стоя тук и ще чакам да се появи морският дух.

Той седнал близо до дъщерята на вожда и й казал:

- Попощи ме, че да поспя! Но ако дойде някой, веднага ме събуди!

И така, той заспал и не се събудил дори и когато дошъл приливът, а заедно с него и морският дух. Духът видял момъка и доволно забелязал:

- Ах, какви добри хора! Този път са ми довели двама човека, вместо един.

Дъщерята на вожда се опитала да събуди момъка, но той спял дълбоко и не усещал как тя го смушква и разтърсва. Тогава девойката заплакала над него и една гореща сълза се отронила и капнала на лицето му. Момъкът мигом се събудил и скочил.

- Аха - казал той, - ти вече си тук!

Той се нахвърлил върху морското чудовище и те се борили до късно вечерта. Накрая момъкът сграбчил горната челюст на чудовището и я откъснал заедно с главата му.

- Ох, колко съм изморен! - казал момъкът. Той седнал и отново положил главата си в скута на момичето.

- Попощи ме пак - казал той и тя го послушала. Той се унесъл в сън както преди.

Един от пастирите на вожда дошъл на брега. Той казал на момичето:

- Но как, ти си още жива?

- Жива съм - казало момичето.

- А какво стана с морския дух?

- Този човек го уби.

- Лъжеш! - казал пастирът. - Кой ще повярва, че такъв безделник като този, без близки и роднини, би могъл да убие чудовището? Аз съм този, който уби чудовището.

Той извадил ножа си и намушкал спящия. После хвърлил тялото му в морето и казал на девойката:

- Разбра ли? Aко се опиташ да ми противоречиш, дори и само с една дума, и с тебе ще сторя същото.

От страх тя му обещала да му се подчинява и да каже, че той е убил чудовището. Той я хванал за ръка и я отвел при баща й.

- Ето - казал той, - аз убих морското чудовище и спасих единствената ти дъщеря от смърт. Сега дъщеря ти е моя.

Бащата много се зарадвал.

- Хубаво - казал той, - вземи я и се ожени за нея.

Насрочили за другата сутрин голямо сватбено празненство.

А в това време дъщерята на вожда извикала всички девойки от селото и те заедно изплели огромна мрежа, от тези, дето се влачат по дъното, толкова голяма, колкото самото море. Те я хвърлили в морето и я повлекли по дъното, отначало до самия бряг, а след това прекосили цялото море. Влачили мрежата през цялата нощ, а на зазоряване открили в нея тялото на истинския спасител.

- Ето го! - казала дъщерята на вожда. - Този човек ме спаси от чудовището, а пастирът го прониза, докато спеше. Сега и аз ще се пробода, та и двамата да бъдем погребани заедно.

- Недей така! - казала една от дружките й. - Аз знам една скала недалеч от тук. Изпод скалата блика струя гореща вода, която лекува всякакви рани.

Тя отишла при скалата с една каменна стомна и донесла от водата. Те промили раната с нея и - о, чудо! - момъкът оживял. Момичето го хванало за ръка и го отвело при баща си.

- Това е човекът, който ме спаси. Другият е изменник и самозванец.

Тогава тунгусите погубили пастира, а момъкът се оженил за момичето и те си заживели двамата.

 

 

БЕЛЕЖКИ

1. Юкагири - народ, който се отнася към най-древното население на Североизточен Сибир и живее в горното (юкагири от тайгата) и долното (юкагири от тундрата) поречие на река Колима, в Република Саха (Якутия). Някои юкагири са се асимилирали с якутите, евените и русите. През 2002 г. юкагирите са наброявали едва 1,509 души. Юкагирският език е обявен за един от застрашените езици; през 1989 г. едва 200 души са говорели този език. До днес са се съхранили две разновидности на езика: северноюкагирски (тундров) и южноюкагирски (колимски) език. Тази приказка е северноюкагирска. [обратно]

 

 

© Анатолий Буковски, превод от английски и бележки
===========================
© Електронно издателство LiterNet, 12.01.2009
Вълшебният кладенец. Т. I. Приказки от Азия. Идея и съставителство: Лина Бакалова, Анатолий Буковски. Варна: LiterNet, 2008-2009

Приказката е преведена по: Waldemar Bogoras, tr. Tales of Yukaghir, Lamut, and Russianized Natives of Eastern Siberia. Anthropological Papers of the American Museum of Natural History. Vol. XX. Part I. New York, 1918.