Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ВРАБЧЕТО С ОТРЯЗАНИЯ ЕЗИК

Японска приказка

Т. I. Приказки от Азия

Живели някога старец и старица. Старецът, който имал добро сърце, отглеждал в дома си млад врабец и се грижел за него с най-нежна обич. Но бабичката била опака и зла старица. Eдин ден, когато врабчето клъвнало съвсем мъничко от нишестето, приготвено за колосване на бельото, тя много се ядосала и отрязала врабчовия език, а после пуснала птичето на свобода.

Когато старецът си дошъл от планината и видял, че врабчето го няма, той попитал какво се е случило с него. Cтарицата отвърнала, че му отрязала езика и го пуснала да отлети, защото й било откраднало нишестето за колосване. Като чул за жестоката й постъпка, старецът много се натъжил и си казал:

- Уви! Къде ли е отишло моето птиче? Горкото създание! Бедно врабченце с отрязан език! Къде ли е твоят дом сега?

И той тръгнал да го търси по широкия свят, като викал:

- Господин Врабчо, господин Врабчо, къде си?

Един ден в подножието на една планина старецът изведнъж се озовал пред изгубеното птиче. Te разменили поздрави, радостни, че се виждат живи и здрави. После врабчето завело стария човек у дома си и след като го представило на жена си и децата си, сложило пред него всякакви лакомства и гостоприемно го поканило да си хапне.

- Моля те да споделиш нашата скромна вечеря - казало врабчето. - Трапезата ни не е богата, но те каня от сърце.

- Какво учтиво врабче! - възкликнал старецът и останал още дълго да гостува на птичето, което през всеки от следващите дни му устройвало царска гощавка. Накрая старецът казал, че вече е време да се връща вкъщи. Tогава врабчето донесло два върбови коша и го помолило да ги приеме като подарък за сбогуване. Единият кош бил тежък, докато другият бил много по-лек и старецът казал, че поради своята немощ и преклонна възраст би могъл да отнесе само лекия кош. После той нарамил коша и закретал към дома си, като оставил семейството на врабеца неутешимо от раздялата си с него.

Когато старият човек пристигнал у дома си, бабичката го посрещнала много сърдито и се нахвърлила върху него с ядни думи:

- Е, и къде беше през цялото това време? Хубава работа, на твоята възраст да се шляеш насам-натам!

- О - казал той, - гостувах известно време у врабчетата и на раздяла ме дариха с този върбов кош.

Те отворили кошницата и що да видят - тя била пълна със злато, сребро и скъпоценности. Като видяла това богатство пред себе си, старицата, която била не само проклета, но и алчна, престанала да гълчи стареца и не можела да си намери място от радост.

- И аз ще отида да посетя врабчетата - казала тя - и ще получа също такъв хубав подарък.

Веднага тя заразпитвала мъжа си как да намери пътя към къщата на врабчетата и не след дълго поела натам.

Като следвала указанията на стареца, бабата най-после се намерила пред врабчето с отрязания език и възкликнала:

- Добра среща! Добра среща, господин Врабец! Какво удоволствие е да ви видя! C нетърпение чаках този миг - така се опитвала тя да поласкае и залъже врабчето със сладки приказки.

Птичето нямало как да не покани бабата в къщата си, но не си направило труда да я угощава и не й предложило подарък на сбогуване. Тя обаче не била от тези, от които можеш лесно да се отървеш и сама настояла да й дадат нещо да си отнесе за спомен от гостуването. Врабчето изпълнило желанието й и донесло, както и преди, два коша. Aлчната старица си избрала по-тежкия от тях и го понесла със себе си. Но когато още пo пътя го отворила, от нетърпение да види какво съдържа, отвътре наизскочили всякакви таласъми, караконджоли и други чудовища и жадно се нахвърлили върху нея.

А старецът си взел син и неговото семейство живяло винаги в сговор и благополучие. Какви щастливи старини имал този старик!

 

Илюстрация: Oдакe, гравирана на дърво от Йедо, 1871

Илюстрация: Oдакe, гравирана на дърво от Йедо, 1871

 

 

© Лина Бакалова, превод от английски
===========================
© Електронно издателство LiterNet, 18.03.2009
Вълшебният кладенец. Т. I. Приказки от Азия. Идея и съставителство: Лина Бакалова, Анатолий Буковски. Варна: LiterNet, 2008-2009

Приказката е преведена по: Algernon Bertram Freeman-Mitford, ed. and tr. Tales of Old Japan. London: Macmillan, 1871.