КАК МЕДУЗАТА ОСТАНАЛА БЕЗ ЧЕРУПКА

Японска¹ приказка

Т. I. Приказки от Азия

Вероятно мнозина се чудят защо медузите нямат черупки като повечето създания, които морето донася всеки ден на брега. В стари времена не е било така - медузата имала твърда черупка като всички останали, но я загубила по своя собствена вина, както се вижда от тази история.

Внезапно морската царица Отохиме се разболяла много тежко. Изпратили спешно най-бързите вестоносци да доведат най-добрите лекари от всички подводни страни. Лекарите идвали, но нищо не помагало - здравето на царицата вместо да се подобри, бързо се влошавало. Когато всички вече били почти изгубили надежда, пристигнал един доктор по-изкусен от другите, който казал, че само черен дроб от маймуна може да я спаси. Но тъй като в морето маймуни няма, свикан бил съвет от най-умните глави в страната да обсъдят въпроса как да намерят маймунски черен дроб. Накрая решили, че морската костенурка, чиято находчивост била добре известна, ще трябва да доплува до сушата и там да се изхитри да хване жива маймуна, а после да успее да я докара невредима в океанското царство.

Лесно му било на съвета да нареди всичко това на костенурката, но съвсем друга работа било то да се изпълни на дело. Доплувала тя най-после до един бряг, обрасъл с високи дървета, където смятала, че би трябвало да има маймуни, защото тя била стара и била видяла много неща. Минало доста време, а тя все не успявала да зърне дори и една маймуна и често клюмвала от умора, докато ги чакала да се покажат. A в един горещ ден заспала дълбоко, въпреки усилията си да се държи будна. Лека-полека някои маймуни, които преди това крадешком надничали към нея от върховете на дърветата, без тя да може да ги види, се прокраднали безшумно долу и я наобиколили ококорени, защото никога преди не били виждали морска костенурка и се чудели какво е това. Най-после една млада маймуна, по-дръзка от останалите, се навела и погладила блестящата черупка, която непознатото същество носело на гърба си. Поклащането, макар и съвсем леко, събудило костенурката. С едно бързо движение тя захапала ръката й и я задържала здраво с уста, въпреки усилията на маймуната да я издърпа. Другите маймуни, като видели, че с костенурката шега не бива, избягали и оставили младата си посестрима на милостта на съдбата.

След това морската костенурка казала на маймуната:

- Ако мируваш и правиш това, което ти кажа, няма да ти сторя нищо лошо. Но трябва да се качиш на гърба ми и да дойдеш с мене.

Маймуната видяла, че няма друг избор и се подчинила. Тя и не би могла да не се подчини, тъй като ръката й все още била в устата на костенурката.

Доволна, че си е осигурила царската награда, морската костенурка забързала към брега и се гмурнала във водата. Тя плувала по-енергично от всякога и скоро достигнала царския палат. Радостни викове се понесли откъм придворните, като я видели да се приближава, и някои от тях изтичали да кажат на царицата, че маймуната е пристигнала и скоро тя ще бъде отново съвсем здрава. Наистина огромно било облекчението им и по тази причина те осигурили на маймуната много мило посрещане и се погрижили да й създадат такива удобства, че тя скоро забравила всичките си опасения за участта, която я очаква, и се отпуснала. Cамо понякога я обземала носталгия и тогава се усамотявала в някой тъмен ъгъл, докато й мине.

Случило се така, че по време на един от тези пристъпи на тъга медузата преплувала край нея. По онова време медузите имали черупка. Като видяла винаги веселата и безгрижна маймуна сега да седи свита под една висока скала с наведена глава и затворени очи, медузата била обхваната от жал, спряла се и казала:

- Ах ти, бедничката, не е чудно, че плачеш, нали след няколко дена ще дойдат да те убият и ще дадат черния ти дроб на царицата да го изяде.

Маймуната подскочила ужасена от тези думи и попитала медузата какво престъпление е извършила, че да заслужава смърт.

- О, съвсем никакво - отвърнала медузата, - но твоят черен дроб е единственото средство, което може да излекува нашата царица, а как ще го вземем, без да те убием? По-добре се примири със съдбата си и не вдигай много шум, защото въпреки че ти съчувствам от цялото си сърце, не виждам как може да ти се помогне.

После тя си заминала, като оставила маймуната вцепенена от ужас.

Отначало тя се чувствала, като че ли вече са й взели черния дроб, но скоро се запитала дали все пак не е възможно да избегне тази ужасяваща смърт и накрая намерила решение, което й се сторило добро. Няколко дни се преструвала на весела и щастлива както преди. A когато слънцето се скрило и заваляло като из ведро, тя започнала да се вайка и да плаче от сутрин до вечер, докато най-после костенурката, която била нейният главен пазач, я чула и отишла да види какво се е случило. Тогава маймуната й казала, че преди да излезе от къщи, тя била оставила черния си дроб прострян на един храст да се суши и ако продължава да вали така, той ще се развали и ще стане напълно негоден за ползване. И пустата му маймуна го ударила на такъв рев и олелия, че можела да стопи и сърце от камък. Нищо не било в състояние да я успокои, освен ако не се наемел някой да я отнесе пак на сушата, за да си прибере черния дроб.

Съветниците на царицата все пак не били чак толкова умни и стигнали до решението, че морската костенурка трябва отново да закара маймуната до нейната родина, за да може тя да си вземе черния дроб от храста, но заръчали на костенурката да не изпуска повереницата си нито за миг от поглед. На маймуната й било ясно това, но се надявала да успее да надхитри костенурката, когато дойде подходящ момент и с радост се покатерила на гърба й, като внимавала да не издаде чувствата си. Те потеглили и след няколко часа вече блуждаели из гората, където маймуната попаднала в плен предишния път. Когато маймуната видяла своите роднини да надничат от върховете на дърветата, тя се метнала към най-близкия клон, като този път внимавала някой от задните й крака да не попадне в устата на костенурката. Тя им разказала за всички страхотии, които й се били случили. После надала боен вик, който довел останалите й събратя от околните хълмове. Само при една нейна дума те се нахвърлили вкупом върху нещастната морска костенурка, обърнали я по гръб и откъртили корубата, която покривала тялото й. След това с подигравки я подгонили към брега и я натирили в морето, до което тя можела да бъде само благодарна, че се е добрала жива. Изтощена и отпаднала, влязла тя в царските палати, защото студът от водата пронизвал голото й тяло, а това я измъчвало ужасно и изсмуквало силите й. Но колкото и окаяна да се чувствала, тя все пак трябвало да се яви пред съветниците на царицата и да им разкаже за всичко, което я било сполетяло и как е допуснала маймуната да избяга.

И както се случва понякога, на морската костенурка й позволили да се измъкне безнаказано и даже получила нова коруба. A цялото наказание паднало върху бедната медуза, над която царицата издала присъдата да бъде лишена завинаги от черупка.

БЕЛЕЖКИ

1. Японска - източникът на А. Ланг е "Japanische Märchen". [обратно]

Илюстрация: Х. Дж. Форд, 1901

© Лина Бакалова, превод от английски и бележки
===========================
© Електронно издателство LiterNet, 18.03.2009
Вълшебният кладенец. Т. I. Приказки от Азия. Идея и съставителство: Лина Бакалова, Анатолий Буковски. Варна: LiterNet, 2008-2009

Приказката е преведена по: Andrew Lang, ed. The Violet Fairy Book. London: Longmans, Green, and Company, 1901.