|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
КРАБЪТ1 И МАЙМУНАТА Японска приказка Ако човек мисли само за себе си и гледа да извлече полза за сметка на другите, той рано или късно ще си получи заслуженото. Хората трябва да запомнят историята за битката между краба и маймуната и да предават на децата си поуката от нея. В едно тресавище, някъде из Япония, живеел краб. Един ден, тъкмо когато крабът си бил намерил цяла оризова питка, при него дошла маймуна, която носела една нищо и никаква твърда костилка от персимон2 и се опитала да го убеди да си ги разменят. Безхитростният краб се съгласил на размяната и всеки от тях продължил пътя си, като маймуната ликувала вътрешно, че успяла да направи такава добра сделка. Когато крабът се прибрал в своя дом, той посадил костилката от персимон в градината си и не след дълго от нея поникнала фиданка, която постепенно се превърнала в голямо дърво. Крабът с радост гледал как расте дървото му. A когато плодовете му узрели и дошло време да се берат, пристигнала маймуната и му предложила да ги обере вместо него. Крабът се съгласил. Ала щом маймуната се покатерила на дървото, тя започнала сама да изяжда узрелите плодове, а на краба хвърляла долу само зелените, като го подканяла да яде до насита. На краба тази работа никак не се харесала и решил, че сега е негов ред да надхитри маймуната. Той й казал, че се чуди дали тя ще може да слезе от дървото с главата надолу и й предложил да опита. Маймуната го послушала и пропълзяла надолу по дървото с главата напред, и всичките зрели персимони наизпадали от джобовете й. Крабът бързо ги събрал, а после побягнал и се скрил в една дупка. Маймуната, като видяла това, се притаила в засада и задебнала. Щом крабът изпълзял от убежището си, тя изскочила и се нахвърлила върху него. Набила го жестоко, а после го оставила и си заминала. Точно по това време оттам случайно минали едно дружелюбно яйце и една пчела, заедно с един хаван за ориз, при когото били чираци. Като видели краба в това плачевно състояние, те превързали раните му и му помогнали да се прибере в къщата. После всички се заели да кроят планове за отмъщение срещу вероломната маймуна. Като изготвили подробен план, в който всеки си знаел ролята, те отишли в къщата на маймуната, докато я нямало. Tам се скрили на различни места, като зачакали техният враг да се върне. Маймуната, без да подозира нищо, се прибрала и тъй като й се допило чай, започнала да разпалва огъня в огнището. Тогава изведнъж яйцето, което било скрито в пепелта, се пръснало от топлината право в лицето й. Tя побягнала с писъци, като виела от болка и уплаха: - Олеле! Каква беда ме сполетя! Обезумяла от горещото яйце, залепнало на лицето й, тя се опитала да изтича към задната част на къщата, но там пчелата я връхлетяла от килера. През това време едно водорасло също се присъединило към групата и маймуната се видяла отвсякъде обкръжена с врагове. Отчаяната маймуна грабнала стойката за дрехи и храбро се сражавала известно време, но не могла да устои на толкова много противници и се принудила да избяга. Другите разярени я последвали. Тъкмо успяла да изскочи през задната врата, когато водораслото я препънало, а оризовият хаван я нападнал в гръб и я довършил. След като крабът наказал така своя враг, той се завърнал триумфално вкъщи и оттогава живее по братски с водораслото и хаванчето. Чували ли сте някога по-забавна история?
БЕЛЕЖКИ 1. Краб - десетокрак морски рак с къса опашка; среща се и по реките. [обратно] 2. Персимон - райска ябълка. Вкусът на плодовете му наподобява едновременно този на слива и на прясна фурма, но някои видове са много твърди, докато са зелени. В Гърция е известен като фурма-слива (D. lotus). Древните гърци са го наричали "храна на боговете" (Dios pyros ); в Одисеята се разказва, че той бил толкова вкусен, че всеки, който го опитал, забравял да се завърне и оставал завинаги там, където той расте. [обратно]
Илюстрация: Oдакe, гравирана на дърво от Йедо, 1871
© Лина Бакалова, превод от английски и бележки
Приказката е преведена по: Algernon Bertram Freeman-Mitford, ed. and tr. Tales of Old Japan. London: Macmillan, 1871.
|