ЧУДНИЯТ ЧАЙНИК

Японска¹ приказка

Т. I. Приказки от Азия

В малка къща, високо горе в планините в самия център на Япония, живеел един старец. Той много се гордеел със своя дом. Никога не му омръзвало да се любува на белотата на сламените рогозки и на красиво облепените с цветна хартия плъзгащи се стени, които винаги отварял при топло време, за да нахлува вътре аромата на цветята и свежестта на дърветата.

Един ден, както си стоял и съзерцавал отсрещната планина, той чул някакво трополене в стаята зад себе си. Обърнал се и видял - в ъгъла се мъдри стар ръждив чугунен чайник, който изглеждал неупотребяван от години. Как е попаднал този чайник там, старият човек нямал представа, но го взел, огледал го внимателно и като видял, че е още здрав, избърсал го от праха и го занесъл в кухнята.

- Това се казва късмет - казал си той доволно. - Хубавият чайник струва пари, а не е лошо да си имам резервен, че моят вече се поизноси и взе да тече.

После той махнал другия чайник от огъня, напълнил новия с вода и го поставил на неговото място.

Но едва се постоплила водата в чайника и се случило нещо толкова чудно, че старецът си помислил да не би да сънува. Първо дръжката на чайника започнала да променя формата си и се превърнала в глава, а чучурът станал на опашка, после от съда изскочили четири лапи и скоро пред очите на смаяния човек вече стоял не чайник, а тануки²!

Съществото изскочило от огъня и заподскачало из стаята като коте, после пробягало нагоре по стените и по тавана, докато старият човек гледал ужасен как съсипва хубавата му стая. Той завикал към съседа си за помощ и двамата успели някак да хванат тануки и да го затворят на сигурно място в една дървена ракла. После седнали съвсем изтощени на рогозките и започнали да обмислят какво да правят с пакостливото зверче. Накрая решили да го продадат и помолили едно минаващо оттам момче да им изпрати познатия им търговец Джиму.

Когато Джиму пристигнал, старецът му казал, че има нещо, от което иска да се отърве и повдигнал капака на дървената ракла, където бил затворил тануки. Но за негово учудване, вътре нямало никакъв тануки, а само чайника, който бил намерил в ъгъла. Той вече не знаел какво да мисли, но помнел много добре какво се случило и не искал да държи чайника повече в къщата си, затова след като се спазарили за цената, Джиму си заминал с чайника.

Джиму едва бил повървял малко, когато усетил как чайникът става все по-тежък и по-тежък. Докато стигне до дома си, толкова се изморил, че гледал по-бързо да го остави в един ъгъл на стаята, а после съвсем забравил за него. Обаче посред нощ се събудил от силен шум, идващ от ъгъла, където бил чайникът и се понадигнал в леглото да види какво е. Ала там нямало нищо, освен чайника, който мирно си стоял на мястото. Помислил си, че му се е присънило, и пак задрямал, но отново бил събуден от същия шум. Той скочил и бързо изтичал в ъгъла. Там, на светлината на лампата, която винаги оставял да гори, видял как чайникът, превърнат в тануки, тичал в кръг подир опашката си. Като се изморил да гони опашката си, тануки изскочил на терасата, където изпълнил няколко акробатически премятания през глава. Търговецът се видял в чудо какво да прави с палавото животно и едва на разсъмване успял да поспи няколко часа. Но когато отново отворил очи, не се виждал никакъв тануки, а само старият чайник, който бил оставил там предната вечер.

Веднага щом оправил безпорядъка в къщата си, Джиму отишъл да разкаже историята на съседа, с когото били приятели. Човекът го изслушал спокойно и не изглеждал толкова учуден, колкото очаквал Джиму, защото помнел от младини да се говори за подобен чайник, който правел чудеса.

- Тръгни да го показваш на хората - казал му той - и ще станеш богат. Cамо не забравяй първо да поискаш позволение от тануки, а и да извършиш някои магически церемонии, за да не може да избяга, като види хората.

Джиму благодарил на приятеля си и последвал точно съветите му. Той получил съгласието на тануки, издигнал шатра и закачил отвън обявление, приканващо хората да дойдат и да присъстват на най-необикновеното преобразяване, което някога са виждали.

Хората идвали на тълпи и чайникът минавал от ръка на ръка - давал им да го разгледат подробно отвсякъде, дори да надникнат вътре. После Джиму го вземал, слагал го на подиума и му заповядвал да се превърне в тануки. Моментално дръжката започвала да се превръща в глава, чучурът в опашка, а отстрани се появявали четири лапи.

- Танцувай - казвал Джиму и тануки изпълнявал своите стъпки, първо надясно, после наляво, докато хората не можели повече да се сдържат и започвали също да танцуват. С грация повеждал той танца на ветрилото, плавно преминавал към танца на сянката и после - танца на чадърчето, и изглеждало, като че би могъл да продължи да танцува така до безкрайност. И сигурно щял, ако Джиму не обявявал, че тануки вече е танцувал достатъчно и е време шатрата да се затваря.

С всеки изминат ден идвали все повече хора и шатрата се пълнела почти до краен предел. Cъседът се оказал прав - Джиму забогатял. Но той не се чувствал щастлив. Той бил честен човек и смятал, че част от богатството му се полага на човека, от когото купил чайника. И така, една сутрин сложил сто златни монети в чайника, провесил го отново през ръка и го занесъл на предишния му собственик.

- Аз нямам право да го задържам повече - добавил той, след като разказал историята си, - затова ти го връщам. Bътре ще намериш сто златни монети, цената за наемането му.

Старецът благодарил на Джиму и казал, че малко хора биха постъпили честно като него. Така чайникът донесъл късмет и на двамата и те живели щастливо до дълбока старост, като до края на дните си се радвали на всеобщо уважение.

БЕЛЕЖКИ

1. Японска - източникът на А. Ланг е "Japanische Märchen". [обратно]

2. Тануки (яп.) - Енотовидното куче (Nyctereutes procyonoides) е животно от семейство Кучеви, макар че често е бъркано с енота и язовеца. Тануки заема голямо място в японския фолклор, като му се приписват качества на шегобиец и злосторник, понякога наивен и лековерен, понякога зъл магьсник, който умее да приема формата на предмети, животни или хора, за да измами жертвите си. [обратно]

Илюстрация от: Fairy Tales of Old Japan by William E. Griffis, 1908

© Лина Бакалова, превод от английски и бележки
===========================
© Електронно издателство LiterNet, 18.03.2009
Вълшебният кладенец. Т. I. Приказки от Азия. Идея и съставителство: Лина Бакалова, Анатолий Буковски. Варна: LiterNet, 2008-2009

Приказката е преведена по: Andrew Lang, ed. The Crimson Fairy Book. London: Longmans, Green, and Company, 1903.