Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ГЛУПАВАТА ЖЕНА

Якутска1 приказка

Т. I. Приказки от Азия

Един човек бил женен за много глупава жена. Как ли не се опитвал да я вразуми, на нея все не й идвал умът и човекът вече се бил видял в чудо какво да прави.

Един ден двамата намерили на пътя торба със сребърни монети. Отнесли я вкъщи и мъжът казал:

- Не трябва да казваме никому за това имане, иначе ще дойдат да ни го вземат!

И той скрил торбата на тайно място. Но понеже си познавал жената, човекът решил да вземе по-сигурни мерки. Той бил поставил капани в горите, а в езерните води бил заложил рибарски мрежи. Същия ден, когато намерили парите, той отишъл на езерото, извадил уловената риба и я занесъл в гората. Там извадил от капаните уловените зайци, а на мястото им сложил рибата. После се върнал на езерото и пуснал зайците в мрежите. Като се прибрал вкъщи, казал на жена си:

- Хайде да идем да наобиколим капаните и мрежите, че да видим какво се е хванало.

Те отишли първо на езерото и като изтеглили първата мрежа, що да видят - в нея имало заек!

Същото се оказало и с останалите мрежи - във всяка от тях се мъдрел по един заек.

- Но как така - извикала жената - зайци да се хващат в мрежи!

- Ами, хващат се понякога - казал мъжът.

После отишли в гората. А там, всяка от ямите, които служели за капани, била пълна с риба.

- А това как е възможно? - извикала тя. - Риби да се ловят с капани!

- Ами, ловят се - отвърнал пак мъжът.

Те се върнали в селото и минали покрай къщата на кмета. Няколко неиздоени крави в обора на кмета недоволно мучали.

- Кой реве така? - запитала жената.

- Това е кметът - отвърнал мъжът. - Жена му го бие с пръчка, защото е забравил да издои кравите.

- Горкият кмет! - казала жената.

Не минало много време и жената забравила обещанието си и се похвалила на съседките за парите. Стигнало и до ушите на кмета. Той извикал мъжа и го разпитал, но мъжът всичко отричал. Тогава кметът му заповядал да доведе и жена си, за да разпитат и нея. Мъжът завел жена си при кмета. Кметът я запитал:

- Я кажи сега, вие намерихте ли торба с пари на пътя?

- Намерихме - отвърнала жената, - само не казвай на никого, че ще ни ги вземат.

- Нека да каже кога сме ги намерили - обадил се мъжът.

- Как кога - извикала жената, - не помниш ли, това беше в деня, когато се хвана риба в капаните и зайци в мрежите, а кметът ревеше, защото жена му го биеше, че не е издоил кравите.

- Какви ги дрънкаш, безумна жено! - извикал кметът.

- Смилете се над нея, господарю, тя не е с всичкия си и не знае какво говори - казал мъжът и кметът ги пуснал да си отидат вкъщи.

Мъжът видял, че така повече не може да продължава и решил да даде на жена си добър урок.

Вечерта, щом тя си легнала да спи, той отишъл в обора и заклал един млад бивол. Одрал го така, че кожата му останала съединена с рогата, копитата, муцуната и опашката, почистил ги и отнесъл всичко това вкъщи. На другия ден било неделя и още в ранни зори забили камбаните на черквата за утринна служба.

- Ставай жено - извикал той, - да видиш каква нова дреха съм ти приготвил. Бързо, че ще закъснеем за черква.

Той й помогнал да облече биволската кожа, сетне зашил прорезите, като нагласил муцуната с рогата, опашката и копитата по местата им. Те забързали към черквата и жената се клатушкала като крава, която ходи на задните си крака. Тъй като още не се било съмнало, хората не виждали добре какво се задава и всеки, който ги срещнел по пътя, падал ничком от ужас, а жената си мислела, че й се кланят заради новата дреха. Като пристигнали в черквата, тя разбутала хората с тежките си копита, замушкала ги с рогата си, а те се отдръпвали ужасени. Така тя се настанила на най-личното място: отпред, близо до олтара, та всички да я видят. Тогава хората прекъснали своите молитви, а на псалтовете и певците от църковния хор пението секнало и се зачули възгласи:

- У-у-у, това е дяволът!

Тълпата се люшнала към изхода и повлякла мъжа и глупавата му жена. А тя започнала да вика заедно с всички:

- Дяволът, дяволът!

Но когато излязла, слънцето вече се било издигнало, всички видели каква е работата и ядосани я подгонили. По пътя награбили сопи и тояги, налагали я и викали:

- Удряйте, хора, да изгоним дявола!

Докато стигне до къщата си, от биволската кожа нищо не останало, паднали и рогата, и копитата. Жената побързала да се скрие вътре само по риза, ужасена и посрамена. Алa от този ден тя започнала да се замисля над постъпките си. И ако все пак понечвала да направи някоя глупост, мъжът й казвал:

- Хайде сега, да не се налага пак да гоним дявола!

И оттогава те заживели по-добре.

 

 

БЕЛЕЖКИ

1. Якути (саха) - тюркски народ, коренното население на Република Саха (Якутия); представляват приблизително 45% от населението й. Якутия, която е част от Руската федерация, е разположена в североизточен Сибир и е най-голямата административно-териториална единица в света (3,103,200 кв. км). На якутски език, който принадлежи към тюркската езикова група, говорят около 450 000 души, главно в Република Саха, а също в Иркутска и Магаданска област, Хабаровски и Красноярски край, и в Eвенкийски автономен окръг. Както почти всички сибирски народи, изповядват православно християнство и шаманизъм. [обратно]

 

 

© Лина Бакалова, преразказала и бележки
===========================
© Електронно издателство LiterNet, 12.01.2009
Вълшебният кладенец. Т. I. Приказки от Азия. Идея и съставителство: Лина Бакалова, Анатолий Буковски. Варна: LiterNet, 2008-2009