КАК СТРАННИКЪТ РАЗДЕЛИЛ КАМИЛИТЕ

Узбекска приказка

Т. I. Приказки от Азия

Веднъж през пустинята вървял, поклащайки се на гърба на камилата си, изнурен от жегата странник. Когато слънцето било вече почти залязло, той пристигнал в едно село, притихнало под сгъстяващите се сенки на малък оазис. Слязъл от камилата и помолил първия срещнат жител на селото за глътка вода.

- Заповядай! - казал младият човек и подал на странника мях с прохладна вода.

Странникът пил до насита.

- Благодаря! - казал той. - Иска ми се с нещо да ти се отблагодаря за тези глътки, които прогониха жаждата ми. Не бих ли могъл с нещо да ти бъда полезен, преди да продължа пътя си?

- Ех - отвърнал момъкът, - сполай ти! Само че, боя се, че никой не ще може да помогне. В нашето семейство не можем да разрешим един печален спор. Аз съм най-малкият от трима братя. Преди няколко дни си замина баща ни от този свят. Ние не сме богати хора, цялото състояние на баща ми се състои от седемнайсет камили. И ето, баща ни завеща половината от стадото да бъде за най-големия ми брат, една трета да отиде у средния и една девета част - за мене. Но как бихме могли да разделим седемнайсет камили по такъв начин? Никак не ни се ще да колим някои от камилите, за да извършим справедливо делбата, камилите са ни нужни живи.

- Добре, да идем у вас и да се опитаме да изпълним волята на баща ти - предложил странникът.

Когато влезли в къщата, странникът видял как край огнището седят другите двама братя заедно с майка си и отчаяно спорят. Най-малкият представил госта.

- Вече чух за вашата тегоба - казал странникът. - Мисля, че ще мога да ви помогна да изпълните волята на баща ви. Ето, аз сега ще ви подаря моята камила и така стадото ви вече ще наброява осемнадесет камили. Половината от тези камили ще получи най-големият брат. Така на него ще му се паднат девет камили. Една трета от тях ще бъдат за средния брат - или той ще има шест камили. И накрая една девета част ще отиде у най-малкия брат. Така той ще стане собственик на две от животните...

- Но тогава камилите стават общо седемнайсет - извикали братята - толкова, колкото ни остави баща ни.

- Точно така - усмихнал се странникът. - По щастливо съвпадение една от камилите се оказва в повече и това е моята камила. Ако вие ми я върнете, то аз не бих се отказал да си я взема, за да не се налага да вървя пеш из пустинята.

Благодарните братя му върнали камилата и странникът продължил пътя си.

© Анатолий Буковски, преразказал
===========================
© Електронно издателство LiterNet, 03.07.2009
Вълшебният кладенец. Т. I. Приказки от Азия. Идея и съставителство: Лина Бакалова, Анатолий Буковски. Варна: LiterNet, 2008-2009