ЧУДНАТА ТИКВА

Тибетска приказка

Т. I. Приказки от Азия

Пастирът винаги ще защити своето стадо овцe и макар и слаб, може да спаси сто живота.
(Тибетска пословица)

Едно време на края на света, високо сред планините, живеели двама старци, които били много добри приятели. И двамата си имали по една малка градинка. Единият от тях бил добър по природа и за него не било трудно да прави добро, защото сърцето му било чисто, обичал всички животни и птици и се чувствал напълно щастлив сред градинката си. Но на другия старец много му се искало да бъде богат. Един ден първият старец намерил в градината си малка ранена птичка. Той се съжалил над нея, взел я и започнал всеки ден да я храни и лекува, и я обградил с най-нежни грижи. Когато птичката отново можела да лети, пуснал я на свобода. Малката птичка скоро се върнала, като носела в човчицата си една семка. Дала я на стареца и му казала:

- Посади тази семка - тя е от много рядка тиква, няма друга такава в света - и се грижи добре за нея.

Старецът посадил семката и я поливал редовно. Когато дошло времето, от стъблото израсла само една тиква, но тя била с чудовищни размери. Като настъпили студовете и тя била напълно узряла, старецът отишъл да я откъсне и прибере в къщата, но не могъл дори да я повдигне, a трябвало да повика още петима да му помогнат да я внесе вътре. По някое време му се приискало да я опита и обелил външната й кора, която била тънка като хартия, но като я почистил, видял, че цялата тиква била от чисто злато. Сега, когато бил много богат, той употребил мъдро парите си, като дал от тях на бедните и помогнал на всички нуждаещи се. Неговият стар съсед дошъл един ден и го попитал как се е сдобил със семето на тази тиква и той му разказал историята за малката птичка. Съседът се прибрал вкъщи, измъчван от силна завист, и си казал, че и той би могъл да направи така, че да стане богат.

Той си взел лъка и стрелите, промъкнал се в градината и зачакал, докато видял една малка птичка да каца на едно дърво. Тогава стрелял в нея, като внимавал да не я убие, а само да счупи крака й. После я поел внимателно, като се преструвал на много опечален и започнал да се грижи за малкото същество, докато то оздравее и бъде в състояние да отлети. И както и очаквал, един ден птичката долетяла отново и му донесла една семка, като му казала как да я посади и да се грижи за нея, защото тя била чудодейна. Семката поникнала и тиквата порасла и станала толкова голяма, че когато дошла зимата, трябвало да извика пет-шест души да му помогнат да я внесе в къщата си. Съседът бил много доволен и си казал:

- Сега вече и аз ще бъда богат.

Той с нетърпение взел ножа си и срязал кората на тиквата. Ала едва я цепнал, когато тя се разпукнала и отворила напълно, a отвътре изскочил един страховит старец. Cтарецът съобщил, че е изпратен от Господаря на Долната земя, за да го претегли. Той го сграбчил за врата, сложил го на една везна, която носел със себе си и казал:

- Ти си прекалено лек, за да има някаква полза от тебе.

После го грабнал и му отсякъл главата.

Такова било наказанието за алчността му.

Илюстрация: Милдред Брайънт, 1925.

© Лина Бакалова, превод от английски
===========================
© Електронно издателство LiterNet, 21.06.2009
Вълшебният кладенец. Т. I. Приказки от Азия. Идея и съставителство: Лина Бакалова, Анатолий Буковски. Варна: LiterNet, 2008-2009

Приказката е преведена по: A.L. Shelton, tr. Tibetan Folk Tales. St. Louis, Missouri, 1925.