ДЪРВОТО НА ЖИВОТА

Тибетска приказка

Т. I. Приказки от Азия

Ако не се караш с никого, ще бъдеш в безопасност, ако не правиш дългове, ще бъдеш богат.
(Тибетска пословица)

Имало някога един стар просяк, който ходел облечен в парцаливи дрипи и сиви кичури коса висели около лицето му. Той бил толкова стар, че изглеждал като да е бил винаги такъв, а и като че никога в живота си не се е къпал. Този стар просяк обикалял навсякъде и молел да му дадат ориз и тсамба¹, а ако получел повече ориз, отколкото можел да изяде, разстилал го отвън на слънце да се суши и пак отивал да проси.

Един ден, докато оризът се сушел, сто папагала долетели и го изкълвали всичкия. Когато се върнал, старецът много се ядосал и си казал:

- Аз се трепя всеки ден да изпрося малко храна, а тези нахални папагали идват и ми я изяждат.

И той намислил да им отмъсти, като направил сто бамбукови примки и ги заложил наоколо из тръстиките, а след това, както винаги, отишъл да проси. Когато се върнал, що да види - всичките сто папагала се били хванали в примките. Между тях попаднал и царят на папагалите, а той, още преди старецът да се върне, казал на своите придружители:

- Ние сме в беда. Той ни хвана всичките и ще ни избие до един. Хайде, когато го видим, че идва, всички да увиснем надолу с главите и се престорим на умрели. Tогава той ще започне да ни сваля от примките и да ни хвърля на земята. Нека първият, когото хвърли, да започне да брои и когато преброи до сто, да даде знак на останалите и тогава всички ще литнем едновременно. Но помнете: всички трябва да лежим напълно неподвижни, докато и последният от нас не бъде хвърлен долу.

Накрая старецът се прибрал, като носел камъни в полите на робата си, с които смятал да доубива папагалите, ако са още живи. Hо като ги видял всичките да висят напълно неподвижни, покачил се горе и започнал да ги хвърля на земята един по един. Той бил пуснал долу вече деветдесет и девет и тъкмо разхлабвал примката от крака на последния, царя, когато усетил, че камъните в дрехата му пречат на движенията и изхвърлил един от тях. Щом камъкът се ударил в земята, мигом деветдесет и деветте папагала се вдигнали като един и отлетели.

- Уф, как ме изиграха всичките, но поне един ми остана. Ще взема един камък и ще го довърша - казал си старецът.

Но папагалският цар изведнъж се съживил и му се примолил:

- Заклевам те, не ме убивай! Признавам, ние постъпихме зле, като изядохме всичкия ти ориз, но ти си добър човек и няма да отвърнеш на злото със зло. Вместо да ме убиваш, по-добре ме продай и ще получиш за мен повече, отколкото струва ориза, гдето ти изядохме.

Тогава просякът завързал една връвчица за крака на папагала и го занесъл в града. Там го предложил за продан на един търговец, като заявил, че това е много ценен папагал и може да говори, само че той не знае цената му, затова търговецът по-добре да попита самия папагал. Папагалът казал, че струва много пари и търговецът трябва да плати на стареца петдесет таела² сребро за него. Търговецът дал парите на стария бедняк, който едва не умрял от радост, като се видял изведнъж с толкова много пари.

След като папагалът прекарал при търговеца две-три години, той поискал разрешение да посети своя дом и да види родителите си, които вече остарявали. Той казал на търговеца:

- Ти се отнасяше много добре с мен и аз те обикнах. Ще се върна скоро и ще ти донеса хубав подарък.

Търговецът свалил верижката от крака на папагала и го пуснал да върви. Той отсъствал два-три месеца и един ден се върнал, като носел в човката си някакви семена. Дал ги на търговеца с думите:

- Посади тези семена и когато остарееш и хапнеш от плодовете на това дърво, ще станеш отново млад. Посади семената грижливо и до три години ще имаш достатъчно плод.

Търговецът посадил дървото и в края на третата година то наистина започнало да ражда много плодове. Един ден той бил в градината и намерил един от плодовете паднал на земята, но не посмял да го изяде, защото се побоял да не би папагалът да е намислил да го убие по този начин. Тази нощ една отровна змия се увила около плода и спала там. На другата сутрин търговецът извикал кучето си и му дал плода да го изяде, след което то моментално умряло. Сега вече търговецът бил уверен, че папагалът планира да го отрови и го залял с вряла вода, която го попарила и той умрял.

А в тази страна живеели старец и старица, които били толкова слаби и немощни, че не можели дори да ходят да просят и вече били полумъртви от глад. Един ден старецът казал:

- Хайде да изядем няколко от тези плодове. Ако те ни подмладят, ще бъде хубаво, а ако са отровни и умрем, не е беда - ние и така ще си умрем от глад.

И те взели бастуните си и с последни сили докретали до търговеца, като поискали да им даде от плодовете. Той казал:

- Не бива да ядете от тях, те са отровни.

Те му отговорили, че им е все едно, защото и без това скоро ще умрат от глад и че за тях е по-добре да се отровят, че да умрат по-бързо. Накрая той им дал по един плод, те изяли плодовете и изведнъж станали съвсем млади. Двамата били извън себе си от радост и се чудели как да му изкажат благодарността си. Тогава търговецът разбрал, че нещо трябва да е отровило онзи плод, докато е лежал на земята, и горчиво съжалил, загдето убил своя папагал.

БЕЛЕЖКИ

1. Тсамба (тсампа, цзамба) - едно от любимите традиционни тибетски блюда. Приготвя се от препечено ечемиково брашно, замесено с тибетски чай, понякога му добавят масло от як и сол, правят от сместа топчета и ги изпържват в тиган. Допълнително може да се добавят месо и зеленчуци преди сервиране. [обратно]

2. Таел - източна сребърна монета; мерна единица за тегло и парична единица, сребърният таел тежи около 40 грама. [обратно]

Илюстрация: Милдред Брайънт, 1925.

© Лина Бакалова, превод от английски и бележки
===========================
© Електронно издателство LiterNet, 21.06.2009
Вълшебният кладенец. Т. I. Приказки от Азия. Идея и съставителство: Лина Бакалова, Анатолий Буковски. Варна: LiterNet, 2008-2009

Приказката е преведена по: A.L. Shelton, tr. Tibetan Folk Tales. St. Louis, Missouri, 1925.