КЪСМЕТЪТ НА ДЪРВАРЯ

Приказка от Мала Азия¹

Т. I. Приказки от Азия

Преди много години живеел в гората дървар с жена си и децата си. Той бил много беден, имал само една брадва, с която изкарвал прехраната на семейството си, и две мулета, с които откарвал насечените дърва до близкия град. Ала работел здравата и всеки ден ставал по тъмно, и зиме, и лете.

Така минали двадесет години и макар синовете му да били вече отраснали и ходели с баща си в гората, като че ли всичко било против тях и те си оставали все така бедни, както преди. Накрая дърварят се отчаял и си казал:

- Каква е ползата от толкова работа, след като досега не съм забогатял и с един грош? Няма повече да ходя в гората! Може пък, ако си остана в леглото и престана да тичам след късмета си, един ден той сам да дойде при мен.

И така, на другата сутрин той не станал от леглото и когато слънцето изгряло, жена му, която вече била разтребила къщата, отишла при него да види какво се е случило.

- Болен ли си? - го запитала тя слисана, че го вижда необлечен. - Петелът кукурига вече толкова пъти. Крайно време ти е да ставаш.

- Защо пък трябва да ставам? - попитал мъжът, без да се помръдне от леглото.

- Как защо? За да отидеш в гората, разбира се.

- Е, и какво? Като се трепя цял ден, едва да изкарам колкото за едно ядене ли?

- Но какво да правим, бедни ми мъжо? - казала тя. - Види се, такъв ни е късметът. Не ще да ни се усмихне и това е.

- Е, до гуша ми дойде от прищявките на късмета. - извикал той. - Ако късметът иска, ще ме намери и тук. Но повече няма да ходя за дърва!

- Скъпи мъжо, ти си полудял от мъка! Нима мислиш, че късметът ще отиде при някой, който не тича след него? Облечи се, оседлай мулетата и се залявяй за работа. Нима не знаеш, че вече нямаме и залък хляб вкъщи?

- Все ми е едно и в гората не отивам. Няма смисъл да ме убеждаваш, нищо не може да ме накара да си променя решението.

Как ли не го молила и увещавала разтревожената жена, но той упорито отказвал да стане от леглото и накрая тя се отчаяла, оставила го и отишла да си гледа работата.

Час или два по-късно един човек от съседното село похлопал на вратата и когато жената отворила, той казал:

- Добро утро, стопанке. Имам да свърша една работа, та исках да помоля твоя мъж да ми заеме вашите мулета, виждам, че в момента не ги използва и ако може, да дойде да ми помогне и той самият?

- Той е горе, по-добре е да попиташ него - отвърнала жената. Човекът се качил горе при дърваря и повторил молбата си.

- Съжалявам, съседе, но аз се заклех повече да не ставам от леглото си и нищо не може да ме накара да наруша своя обет.

- Добре, тогава би ли ми заел поне двете си мулета? Ще ти платя нещо за тях.

- Разбира се, съседе. Тях ти ги давам с най-голямо удоволствие.

Човекът излязъл от къщата, извел мулетата от конюшната, метнал по две торби на гърбовете им и ги откарал на едно място, където преди това бил намерил заровено имане. Напълнил торбите с жълтици, макар много добре да знаел, че те се полагат по закон на султана, и тихомълком подкарал мулетата към къщи. Hо не щеш ли, видял насреща по пътя да се задават двама аскери. Човекът знаел, че ако го заловят, ще го осъдят на смърт и затова побягнал обратно да се скрие в гората. Мулетата, оставени сами на себе си, се запътили към конюшнята на своя стопанин.

Жената на дърваря гледала през прозореца точно когато мулетата наближили вратника, толкова натоварени, че краката им се огъвали под тежестта на торбите. Без да губи време, тя извикала мъжа си, който още се излежавал в леглото.

- Бързо, бързо, стани и ела тук веднага! Нашите две мулета са се върнали с толкова тежки торби на гърбовете си, че бедните животни едвам се държат на краката си.

- Жено, колко пъти вече ти казах, че няма да стана. Защо не ме оставиш на мира?

Като видяла, че не може да разчита на помощ от мъжа си, жената взела един голям нож и срязала вървите, с които били вързани торбите върху гърбовете на животните. Торбите паднали на земята и от тях се посипал дъжд от жълтици, тъй че скоро малкото дворче засияло като слънце.

- Съкровище! - ахнала жената, щом се окопитила от изненадата. - Съкровище! - И изтичала да каже на мъжа си.

- Ставай, ставай! - извикала тя. - Ти беше напълно прав да не ходиш в гората, а да чакаш късмета си в леглото - най-после той дойде! Нашите мулета се върнаха, натоварени с всичкото злато на света и сега то лежи в нашия двор. Няма по-богати от нас в цялата страна!

За един миг дърварят скочил на крака и изтичал на двора, където се спрял втрещен, заслепен от блясъка на монетите, разсипани наоколо.

- Виждаш ли, скъпа ми жено, че бях прав - казал той накрая. - Късметът е капризно нещо, никога не можеш да разчиташ на него. Колкото и да тичаш след него, все ще бяга от тебе. Aко обаче не му обръщаш внимание, рано или късно ще те навести.

БЕЛЕЖКИ

1. Мала Азия - източникът на А. Ланг е "Traditions Populaires de l'Asie Mineur". Мала Азия, наричана още Анадол или Анатолия, е географска и историческа област в Югозападна Азия, където днес се намира азиатската част на Турция. [обратно]

© Анатолий Буковски, превод от английски и бележки
===========================
© Електронно издателство LiterNet, 04.05.2009
Вълшебният кладенец. Т. I. Приказки от Азия. Идея и съставителство: Лина Бакалова, Анатолий Буковски. Варна: LiterNet, 2008-2009

Приказката е преведена по: Andrew Lang, ed. The Brown Fairy Book, 1904.