ЗАЩО МОРЕТО Е СОЛЕНО

Корейска приказка

Т. I. Приказки от Азия

Преди много години живял един цар, който наследил от баща си ръчна каменна мелничка и тя била за него по-ценна от всичко друго на света. Тази мелничка притежавала едно чудно свойство - дори и съвсем малко ориз или други зърна да сложат в нея, като й кажат: "Мелничке, мели!", тя сама започвала да мели и не преставала да изсипва потоци от смляно брашно, докато не й наредят да спре. Затова винаги складовете били препълнени с оризово брашно и от незапомнени времена в това царство никой не гладувал.

Научил за необикновената мелничка един крадец от съседното царство и решил да я открадне. Той се преоблякъл като учен-философ и успял да проникне в дома на един от царските министри. Там повел дълбокомислен разговор по най-различни въпроси и накрая казал:

- Чух, че царят е скрил своята чудотворна мелничка нa тайно място, защото няма доверие на министрите си.

- Какви са тези приказки - подскочил като ужилен министърът. - Кой се осмелява да разпространява такива лъжи?

- Нима не знаете? - казал невинно крадецът - в цялото царство се говори как царят се страхува, че министрите ще му откраднат мелничката и я е закопал някъде в градината си, но никой освен него не знае къде.

- Това са долни клевети! - извикал възмутено министърът. - Царят има пълно доверие на своите министри. Всички знаем, че мелничката се намира в беседката до каменния басейн с формата на лотусов цвят. Това е най-безопасното място, защото през деня там винаги е пълно с хора и никой не би посмял да я вземе пред очите на всички, а вечер вратите на двореца се заключват и стражата пази градината.

Като научил каквото му трябвало, крадецът се сбогувал с царския министър и си отишъл, за да обмисли как да действа по-нататък. На другия ден той се облякъл като будистки монах и влязъл заедно с другите посетители в двореца. Там се престорил на много замислен и бавно обиколил красиво поддържаните алеи, видял езерото с форма на лотус и беседката, в която била каменната мелничка. Когато се смрачило, той се притаил в един тунел под гъсти жасминови храсти близо до беседката и зачакъл да си отидат всички. После се промъкнал в тъмното до беседката, взел опипом мелничката, мушнал я в расото и се върнал бързо в скривалището си. Цялата нощ не посмял да мръдне, за да не го усети стражата и на сутринта, когато портите на двореца били отворени отново, целият треперещ от студ и влага, се смесил с първите посетители и се измъкнал благополучно навън.

Сега най-важното било да напусне колкото се може по-бързо града, защото всеки момент можели да забележат липсата на мелничката и да завардят всички улици. Най-добрият начин за бягство бил по вода и той забързал към крайбрежната улица, където се надявал да открадне някоя лодка и да отплава на юг, към своята страна. Ала в утринния здрач не забелязал, че лодката, която взел, е с пробито дъно, бързo я избутал до водата, скочил в нея и се отправил навътре в открито море, където нямало да го видят от брега. Морето било тихо и той скоро се отдалечил от сушата. Когато се почувствал в безопасност, поискало му се да опита мелничката, но нямал никакво зърно. В торбата си имал само малко сол, завързана на възел в кърпата му. Той сипал солта в мелничката и казал:

- Мелничке, мели!

Mигом от мелничката се посипала обилно сол и покрила дъното на лодката. Крадецът бил извън себе си от радост - мелничката можела да добива и сол! A в онези времена добиването на така необходимата за всички сол било трудно и солта била по-скъпа и от златото.

- Ще бъда по-богат и от царя! - помислил си ликуващо той. После се отпуснал назад в лодката и се размечтал как ще живее, когато стане богат.

А през това време мелничката продължавала да произвежда сол. Чак след известно време той забелязал, че солта се е намокрила. Тогава разбрал, че лодката пропуска, изплашил се за живота си, обърнал към брега и загребал отчаяно с веслата. Ала било вече късно - лодката натежала от солта и скоро потънала, като отнесла със себе си и крадеца, и мелничката. И тъй като никой не казал на мелничката да спре, тя продължавала да бълва сол на дъното на морето, и продължава и до днес. Затова морето е така солено.

© Лина Бакалова, преразказала
===========================
© Електронно издателство LiterNet, 18.03.2009
Вълшебният кладенец. Т. I. Приказки от Азия. Идея и съставителство: Лина Бакалова, Анатолий Буковски. Варна: LiterNet, 2008-2009