Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ТРИМА БРАТЯ И ЕДНА СЕСТРА

Колимска1 (южноюкагирска) приказка

Т. I. Приказки от Азия

Имало едно време един мъж и една жена. Те си нямали ни син, нито щерка. Дълго време живели така. Един ден старицата казала на мъжа си:

- Ех, мъжо, какво ще правим? Остаряваме вече, а си нямаме отмяна. Кой ще се погрижи за нас, когато съвсем остареем? Кой ще ни носи храна?

И те се помолили на Господ, а Господ най-сетне им дал дъщеря. Дъщерята отраснала бързо и станала мома за женене. Един ден тя тръгнала да събира горски плодове. Съгледал я Човекът-Гарван, грабнал я и я отвлякъл. Двамата старци ходили да я търсят къде ли не, но от нея нямало и следа.

Тогава те се помолили на Господ да ги дари със син. Господ отново чул молбите им. Те отгледали сина и скоро той станал голямо момче. Момъкът попитал баща си и майка си:

- Никога ли не сте имали други деца? Така ми се иска да си имам брат или сестра.

Те не му казали истината.

- Не, никога не сме имали друго чедо освен тебе.

Момъкът кръстосвал из околността и стрелял във всички посоки със своя лък и притъпена стрела. Веднъж стрелата му влязла през отвора на комина право в къщата на старицата Подкожурница2. Той едва не извикал от уплаха, но все пак отишъл да си поиска стрелата. Старицата Подкожурница излязла на прага:

- Ах ти, проклетнико! Защо ми пакостиш? Аз съм стара и беззащитна. Защо стреляш по моята къща? Вместо да се целиш в моята къща, по-добре иди да стреляш в Човека-Гарван, който отвлече сестра ти.

Момчето надало силен вик и си отишло вкъщи.

- Ах! - казало то. - Майко и татко, вие не поискахте да ми кажете за моята нещастна сестра, но Подкожурница всичко ми разказа. Сега вече не можете да ме спрете. Ще отида да я търся.

Той тръгнал и след дълго пътуване, видял една къща в пустошта. Влязъл в къщата, а там на една пейка седяла сестра му.

- Защо си дошъл? - казала му тя. - Човекът-Гарван ще те убие.

- Ех, той те отвлече! Нека мен пък да убие! Не ще се противя.

Тя му дала да яде и да пие. Не след дълго Гарванът си дошъл. Той гракнал три пъти, ударил се o покрива и се превърнал в млад мъж. Човекът-Гарван влязъл в къщата, подушил наоколо и възкликнал:

- Ах, ах, ах! Нищо не сме чули, нищо не сме видели, руското месо самó при нас дошло. И не чужд човек, а собственият ми шурей! Я, жено, върви ни донеси малко орехи. Ще си поиграем с тях.

Жената донесла четири дузини железни орехи. Те започнали да чупят орехи. Но докато младият момък се мъчел с един орех, Човекът-Гарван вече бил счупил два-три. После Гарванът казал на жена си:

- Върви сега приготви парната баня да си напарим кокалчетата.

Тя приготвила парната баня. Те отишли до колибата, която служела за баня. Гарванът казал:

- Ти влезни пръв!

А момъкът отговорил:

- Не, ти влезни пръв!

Гарванът надвил момъка и го изблъскал в парната баня. Вътре било горещо като в пещ и момъкът се опекъл. Гарванът го извадил и го изял. След това се прибрал в къщата и казал на жена си:

- Иди прибери костите на брат си, почисти ги и ги сложи в една торба, а торбата окачи на някое дърво3.

Сестрата дълго плакала. Сетне ушила торбичка, събрала всички кости, сложила ги в торбичката и я закачила на едно дърво.

Родителите чакали, чакали, но техният син така и не се завърнал у дома. Тогава старите хора се помолили отново на Господ:

- Боже! Дай ни чедо, син или дъщеря.

Господ им дал друг син. Момчето пораснало и попитало родителите си:

- Татко, майко, имал ли съм някога брат или сестра?

Те отричали повече от преди, за да не си замине и той. Синът бродел наоколо, играел си с лъка и притъпената си стрела. Веднъж той изпратил една стрела право в къщата на баба Подкожурница през отвора на комина. Подкожурница се показала навън. Тя била много ядосана.

- Защо стреляш по мене? Аз съм стара и беззащитна. Ти по-добре стреляй в Човека-Гарван, който отвлече сестра ти и уби брат ти.

Момъкът отишъл при баща си и майка си и извикал сърдито:

- О, татко и майко! Вие не пожелахте да ми кажете, но баба Подкожурница ми разказа всичко. Тя ми каза, че съм имал сестра и брат, но са станали жертва на Човека-Гарван. Ще отида да ги търся, без да слушам волята ви. Сбогом.

Те се опитали да го спрат с думи и сълзи, но нищо не помогнало и той начаса потеглил. След дълго пътуване стигнал до къщата на Гарвана. Сестра му седяла вътре.

- Защо си дошъл? - въздъхнала тя. - Той ще те изяде.

- Нека да ме изяде! Това няма да ме спре. Той изяде брат ми, а аз не съм по-добър от него.

Тя му дала да яде и да пие и те зачакали да се върне Гарвана. А той скоро долетял, грачейки: "Хр-р-рана-а-а, хр-р-рана-а-а, хр-р-рана-а-а!". Кацнал на покрива и се превърнал в млад мъж. После влязъл в къщата.

- Ах, ах, ах! Нищо не сме чули, нищо не сме видели, а руското месце самó при нас дошло. И не кой и да е, а моят собствен шурей! Върви, жено, и ни донеси малко железни орехи. Ще си поиграем с тях.

Жената донесла четири дузини железни орехи. Те започнали да ги чупят. Но докато младият момък се мъчел с един, Човекът-Гарван счупил два-три. После Гарванът пак казал:

- Върви ни приготви парната баня. Искаме да се изкъпем.

Тя загряла банята. Двамата отишли там. Гарванът казал:

- Ти влез пръв!

А момъкът отвърнал:

- Не, ти влез пръв!

Гарванът надделял и блъснал момъка вътре. Банята била толкова гореща, че момъкът жив се опекъл. Гарванът го извадил и го изял. След това се прибрал в къщата и казал на жена си:

- Иди почисти костите на брат си и ги събери в една торба, а торбата окачи на някое дърво.

Тя горчиво заплакала, после ушила торбичка и отишла там. Събрала всички кости, дори и най-малките костички, сложила ги в торбичката, а после я закачила на едно дърво.

Родителите чакали, чакали, но момчето така и не се върнало. И как би могло? Tе пак се помолили на Господ:

- Господи! Дай ни син или дъщеря.

Чул ги Господ отново и ги дарил със син, последния, който можел да им даде. Момчето израснало юнак с голяма сила. То също запитало родителите си:

- Татко, майко, искам да знам, имал ли съм братя или сестри?

На тях никак не им се щяло да му кажат, за да не отиде и той да загине. А той ходел наоколо и си играел с лъка, докато накрая изпратил една стрела през комина в къщата на баба Подкожурница. Тя излязла много ядосана:

- Защо стреляш по мене? Аз съм стара и беззащитна. По-добре стреляй по Човека-Гарван. Той отвлече сестра ти и погуби братята ти. Той е по-добра мишена за твоите стрели.

Момъкът гръмко извикал и отишъл при родителите си:

- Татко и майко! Вие скрихте истината от мене, но баба Подкожурница ми я каза. Човекът-Гарван е погубил братята ми и отвлякъл сестра ми. Ще тръгна да го търся, дори и да не ми дадете вашата благословия.

Те всякак се мъчили да го спрат, поболели се от мъка. И все пак той тръгнал на път. След дълго пътуване намерил къщата и видял сестра си да седи вътре. Тя начаса го познала и горчиво заплакала:

- Защо си дошъл? Той ще те изяде, както изяде и другите.

- Нека се опита! Нямам нищо против. Той изяде моите по-големи братя, нека да довърши целия ни род!

Тя му дала храна и напитка и зачакали. Човекът-Гарван долетял, грачейки: "Хр-р-рана-а-а, хр-р-рана-а-а, хр-р-рана-а-а!". Кацнал на покрива на къщата и се превърнал в мъж-здравеняк. Той влязъл вкъщи и казал:

- Ох, ох, ох! Нищо не сме чули, нищо не сме видели, а руското месце самó при нас дошло. И не някой чужд, а моят собствен шурей! Върви, жено, донеси ни малко железни орехи. Ще си поиграем с тях.

Тя донесла четири дузини железни орехи. Те се захванали да трошат орехите. Но докато Гарванът се опитвал да счупи един-единствен, момъкът вече имал пред себе си два-три счупени.

- Ох, ох! - забелязал Човекът-Гарван, - ти си бил много добър, братко! Чупиш орехите по-бързо и от мен.

- Нищо особено - отвърнал момъкът. - Чупя ги, както си знам.

- Хубаво! - казал Човекът-Гарван. - А сега, жено, иди приготви парната баня. Ще ни се да си напарим кокалчетата.

Сестрата отишла в банята и докато я загрявала, през цялото време горчиво ридаела. Цялото й лице подпухнало от плач. Накрая тя се върнала вкъщи. Гарванът я погледнал и казал:

- По всичко личи, жено, че пак си плакала. Внимавай, защото един ден ще те излапам!

- Eй, братко! - казал момъкът. - Нима ти ядеш хора?

- О, не! - отвърнал Човекът-Гарван. - Това беше само шегичка. А ние да идем да се напарим в банята, а? Ти трябва да си изморен от дългия път.

Те отишли до банята и единият казал на другия:

- Влез ти пръв.

А другият рекъл:

- Не, първо ти влез. Ти си ми гостенин.

- Но пък ти си стопанинът.

Момъкът излязъл по-силен и бутнал Гарвана в парната баня. После подпалил банята и тя изгоряла, а заедно с нея изгорял и Гарванът. Момъкът разпилял праха му по ветровете. След това запитал сестра си:

- Къде са костите на нашите братя?

Тя се качила на дървото и ги свалила. Братът влязъл в хамбара, а там имало бутилка с жива вода, която можела да съживи и подмлади човек. Той взел костите на най-големия си брат и ги подредил както трябва. После ги напръскал с живата вода. Като ги напръскал първия път, те се покрили с плът. Щом напръскал тялото втори път, то се покрило с кожа. A на третия път момъкът се изправил и казал:

- Ах, ах, ах! Колко дълго съм спал. Ала добре съм си отпочинал.

- Ех - казал най-малкият брат, - ако не бях аз, никога нямаше да се събудиш.

После той сторил същото и с костите на втория брат и съживил и него. Тримата братя и сестрата събрали всички ценни неща, които Гарванът имал в къщата си и отпътували. Отишли при баща си и майка си. Старите хора много се зарадвали да видят всичките си деца заедно и от толкова много радост се превърнали на пепел, която се пръснала на всички страни.

 

 

БЕЛЕЖКИ

1. Колимска - тази приказка е записана според думите на порусен местен жител (юкагир) от областта Колима. Областта Колима (носи името си от р. Колима) е разположена в най-североизточната част на Русия, известна като Сибир, но всъщност това е част от руския Далечен Изток. Граничи с Източно Сибирско море, Северния Ледовит океан на север и Охотск на юг. Днес районът се състои от Чукотски Автономен окръг и Магаданска област. [обратно]

2. Подкожурница (сиб.) - насекомото Богомолка (Mantis religiosa) (по W. Bogoras). [обратно]

3. Древните юкагири имали обичай да пазят костите на своите мъртви в торбички и да ги носят със себе си или да ги крият на тайни места (по W. Bogoras). [обратно]

 

 

© Анатолий Буковски, превод от английски и бележки
===========================
© Електронно издателство LiterNet, 12.01.2009
Вълшебният кладенец. Т. I. Приказки от Азия. Идея и съставителство: Лина Бакалова, Анатолий Буковски. Варна: LiterNet, 2008-2009

Приказката е преведена по: Waldemar Bogoras, tr. Tales of Yukaghir, Lamut, and Russianized Natives of Eastern Siberia. Anthropological Papers of the American Museum of Natural History. Vol. XX. Part I. New York, 1918.