ОТ СТРЪК ТРЕВА МОМИЧЕ

Колимска¹ (южноюкагирска) приказка

Т. I. Приказки от Азия

Живяла старица, сама-саменичка. Нямала си дечица. Един ден тръгнала да се разхожда. Видяла туфа жълта трева. Един стрък трева се извисявал над другите. Тя наскубала от тази трева, за да си я сложи под постелята, като по-дългия стрък скътала отделно от другите. Отнесла тревата вкъщи, пъхнала я под рогозката и си легнала да спи отгоре на меко. През нощта по-дългият стрък се загрял от топлината й. На сутринта старицата се качила на покрива да отпуши отвора на комина. Изведнъж чула, че някой плаче долу в къщата. То било стръкчето трева, което се превърнало в момиченце. Старицата го повила в тънки кожи, нахранила го, полюляла го и го приласкала. Така момичето От-Стрък-Трева заживяло в нейната къща и от него израснала девойка за чудо и приказ. Когато станала мома за женене, тя нямала равна на себе си. Като заплачела, от очите й се ронел маргарит. Усмихнела ли се, безценни камъни падали от устата й. Ако тръснела десния си ръкав, самури и белки изскачали от него. Замахнела ли с левия ръкав, червени лисици изтичвали оттам. Девойката била чудна хубавица - нямало друга като нея. Един млад левент чул за нея и отишъл да я иска за жена.

На тръгване момъкът казал на братята си, които останали да го чакат вкъщи, да направят хубави стрели с пера по краищата, за да могат да се целят по самурите и лисиците на бъдещата му невяста. Той им заръчал също да приготвят торби за кожите и кутии за скъпоценните камъни и маргарита.

Отишъл левентът при старицата и видял момичето. Тя наистина имала всички дарби, за които хората говорели. Маргарит и скъпоценни камъни се сипели от очите и устата й, самури и лисици изскачали от ръкавите й. Той предложил ръката си и тя приела. Оженил се за нея и я повел към своята къща. Пътят им минавал покрай къщата на Баба Яга. Точно когато били срещу къщата, невястата казала:

- Драги мъжо, толкова съм жадна! Донеси ми малко вода.

Той взел ледокопа си и се отправил към едно езеро. Пробил дупка в леда, но отдолу нямало вода, дъното било сухо. Опитал на друго място, после на трето. Вода нямало никъде и накрая той толкова се отдалечил навътре в езерото, че се изгубил от погледа на жена си. В това време кучетата от впряга подушили къщата на Баба Яга. Те се втурнали натам заедно с шейната и невястата не успяла да ги удържи.

Пристигнали пред прага на Баба Яга и спрели там. Вещицата излязла, хванала младата жена за ръка и я въвела в къщата. Настанила я върху нова еленова кожа и отишла да й приготви горещ чай и нещо за ядене. A докато тя пиела първата си чашка чай, вещицата внезапно дръпнала еленовата кожа изпод нея и младата жена пропаднала в едно подземие, двеста метра дълбоко, двеста метра широко, и тъмно като в рог.

Невястата се замолила на Баба Яга да я пусне:

- О, бабичко, помогни ми да изляза оттук! Ще ти дам всичко, каквото поискаш.

- Бива - казала вещицата, - свали си дрехите и ми ги дай, след това ще ти помогна да излезеш.

Младата жена си свалила дрехите, само по риза останала, а дрехите свила на вързоп.

Вещицата хвърлила дълго въже в подземието. Младата жена завързала вързопа за въжето. Вещицата издърпала вързопа, облякла дрехите и изведнъж заприличала досущ на младата невяста. Тогава тя седнала на нейното място в шейната и я откарала бързо на предишното място. По някое време младоженецът се върнал. Той носел малко вода, но невястата не поискала да пие.

- Не я искам. Не съм те молила да ми носиш вода.

Те дори се скарали.

- Как? - извикал младият мъж. - Ти беше толкова жадна. Нима не къртих леда поне на двайсет места, за да ти намеря вода?

После те продължили пътя си. Когато пристигнали вкъщи, всички надошли да видят невястата. Но тя не могла да им покаже нито маргарит, нито бягащи самури. Скъсвала се да кашля и плюе, даже си духала носа, ала само веднъж едно малко стъклено мънисто паднало отнякъде, при това било накриво продупчено. След време обаче тя родила син. Мъжът й бил отличен ловец. Той носел вкъщи гъски и лебеди, северни елени и лосове. Къщата била пълна с месо и кожи от всякакви животни. Ловецът прекарвал повечето от времето си навън и не знаел как жена му се грижи за детето. Един ден той се прибрал вкъщи и докато чакал да стане готово яденето, взел момченцето на ръце, а то заплакало.

- Виж - казал той, - момчето плаче. Време е да го накърмиш.

Вещицата поела детето и се обърнала с лице към стената. След това започнала да сваля лявата си обувка. Той наблюдавал това с изумление и си казал:

- Какво е това? Аз я накарах да накърми детето, а тя си сваля обувките.

Жената си свалила обувката и вместо да му даде да суче мляко, дала на момчето да посмуче лявата й пета. Мъжът ужасно се ядосал.

- Как? - викнал той. - Така ли кърмиш нашето дете? Но какво се чудя - ти си отраснала в безлюдна местност и си възпитана като варварка. Не си годна за нищо. Аз те ценях високо, а ти се оказа недостойна. Да кърмиш детето си по такъв кощунствен начин! Утре заран ще те върна обратно при майка ти. Не искам повече да те виждам.

Кавгата им продължила цялата нощ, без да мигнат. На другата сутрин той я откарал обратно при майка й. Пристигнали там и що да видят - девойката От-Стрък-Трева живеела при старата жена както преди.

А ето какво се случило с девойката От-Стрък-Трева, когато тя останала почти без дрехи в подземието на Баба-Ягината къща. Докато опипвала с ръце наоколо в тъмното, тя се натъкнала на купища човешки трупове. Натрупала ги един върху друг и по тях се изкачила до отвора на подземието, така успяла да се измъкне. Вещицата, макар да била вече далече в дома на младия човек, узнала за бягството на затвореницата. Тя изпратила няколко мечки и вълци по петите й, които настигнали бегълката.

Зверовете я разкъсали на парчета и кръвта й попила в земята наоколо. На мястото поникнала нежна жълтозелена тревица. Старицата намерила тревата и я откъснала, и така отново в къщата й се появило същото От-Стрък-Трева момиче.

Младият ловец, като довел жена си обратно при майка й, видял там момичето От-Стрък-Трева. Той веднага познал в нея своята първа невяста. Те вечеряли и легнали да спят. Старицата казала на момичето От-Стрък-Трева:

- Разкажи ни някоя приказка.

И момичето започнало:

- Живeeла една старица. Тя намерила на пътя жълтозелен стрък трева и си го занесла вкъщи. Сложила го под постелята си. На другата сутрин излязла да отпуши отвора на комина и нещо заплакало вътре в къщата. Стръкът трева се превърнал в момиченце. Когато момичето пораснало, дошъл един момък и се оженил за нея. Той я повел към своята къща. По пътя й се допило вода. Женихът отишъл да потърси. Близо до пъртината се намирала къщата на Баба Яга. Кучетата от впряга я подушили и се спуснали натам.

Когато тя стигнала до това място в разказа си, Баба Яга се ядосала и я прекъснала:

- Стига с твоето бръщолевене! Искаме да спим. Уморени сме и нямаме нужда от твоите глупави истории!

- Не бързай толкова! - казал мъжът й. Той извел Баба Яга и я приковал за предната стена на къщата с дванайсет стрели. После отвел От-Стрък-Трева момичето в дома си.

БЕЛЕЖКИ

1. Колимска - тази приказка е записана според думите на порусена местна жителка от областта Колима и е вариант на известна руска приказка. Областта Колима (носи името си от р. Колима) е разположена в най-североизточната част на Русия, известна като Сибир, но всъщност това е част от руския Далечен Изток. Граничи с Източно Сибирско море, Северния Ледовит океан на север и Охотск на юг. Днес районът се състои от Чукотски Автономен окръг и Магаданска област. [обратно]

© Анатолий Буковски, превод от английски и бележки
===========================
© Електронно издателство LiterNet, 12.01.2009
Вълшебният кладенец. Т. I. Приказки от Азия. Идея и съставителство: Лина Бакалова, Анатолий Буковски. Варна: LiterNet, 2008-2009

Приказката е преведена по: Waldemar Bogoras, tr. Tales of Yukaghir, Lamut, and Russianized Natives of Eastern Siberia. Anthropological Papers of the American Museum of Natural History. Vol. XX. Part I. New York, 1918.