Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ДЕВОЙКАТА-ЩУКА

Колимска1 (южноюкагирска) приказка

Т. I. Приказки от Азия

Имало някога един мъж и една жена. Те си имали момченце. Веднъж на жената много й се прияло щука. Устата й се напълнила със слюнка при мисълта за нея. Тя казала на мъжа си:

- Иди на езерото и заложи мрежите си! Яде ми се щука.

Отишъл той на езерото и същия ден хванал една огромна щука. Жената веднага я сготвила. Започнала най-напред да я яде откъм корема и така стигнала до главата. Когато разтворила устата й, видяла, че зъбите й били железни. Жената се уплашила и изхвърлила това, което било останало от щуката. Но скоро след това се усетила трудна и като дошло време, родила момиче. Момичето растяло бързо: не като обикновените деца от година на година, а с часове. И тъй, на следващия ден тя вече си играела навън с брат си, който, макар да бил по-голям, изглеждал много по-малък от нея. Както си играели, тя казала:

- Още някой и друг ден и всички ви ще изям.

Момчето отишло при баща си и майка си и им предало нейните думи. Но те не му повярвали и даже го наказали.

- Ти не обичаш сестра си и затова я клеветиш.

Същото се случило и вечерта, а и на следващата сутрин. Момчето не можело повече да понася това. Изпитвало силен гняв, страх и мъка. Затова напуснало своите родители и избягало. Далече сред тундрата то съгледало самотен чум2. Влязло вътре. Два вълка и две мечки били вързани пред прага на вътрешния вход. Животните понечили да се нахвърлят върху него, но то изсвирило три пъти, те се успокоили и легнали на земята. Тогава момчето влязло във вътрешната стая. Посред нея била просната кожа от бял северен елен. Върху кожата спяла девойка с ослепително бяла кожа. Косите й били кестеняви и толкова дълги, че я покривали цялата като наметка. Момчето се скрило под косата й и заспало. По някое време тя се събудила, подушила с нос наоколо и казала:

- Ти кой си? Открий се! Ако си старец, ще ми бъдеш за баща, ако си млад - ще те взема за съпруг.

Той се показал изпод косите й. Тя се омъжила за него и те заживели заедно. След като минало известно време, той поискал да посети баща си и майка си и помолил жена си да му даде някое от нейните животни, за да го впрегне в шейната - дори това да е вълк или мечка. Тя му дала един северен елен с шест крака. Той потеглил на път. Като наближил дома на своите родители, завързал елена за едно дърво и продължил пеш. Пристигнал до къщата и отворил вратата. Девойката-Щука била отдавна изяла баща му и майка му и сега си играела с техните кости. Щом го видяла, тя ги захвърлила под леглото. Обхванал го страх. Но тя се втурнала към него и казала:

- О, скъпи братко! Най-после си дойде.

Вечерта тя го попитала:

- Къде ще спиш?

Той отвърнал:

- Ще спя на покрива.

- Но защо на покрива? - казала тя. - Аз не искам да спя сама. Не съм те виждала толкова дълго време.

- Добре тогава - казал братът, - ще легна на покрива, но близо до отвора на комина, и ще спусна краката си през него, тъй че да можеш да ги виждаш като си легнеш.

Както казал, така и направил и се престорил на заспал. Девойката-Щука се мъчила как ли не да го улови за краката, но коминът бил доста тесен и накрая тя се изморила и се отказала. След малко се чуло хъркането й. Тогава много предпазливо той слязъл от покрива и се отдалечил. Намерил елена си и потеглил с най-голяма бързина.

Носил се с шейната през цялата нощ, но когато на развиделяване се обърнал назад, видял, че девойката-Щука върви по следите му. Тогава накарал еленът да се спусне в галоп, но девойката-Щука също забързала - сякаш бързокрила птица. Не след дълго тя застигнала северния елен и при първото нападение откъснала единия от двата му допълнителни крака. Докато оглозгвала откъснатия крак, еленът спечелил преднина. Щом свършила с крака, тя подновила преследването. Този път откъснала другия му допълнителен крак. Еленът избързал напред с четирите си крака. Тя го настигнала още веднъж и му откъснала още един крак. Сега вече еленът не можел повече да бяга, момъкът го оставил и продължил да бяга пеш.

Той имал една притъпена стрела. Извадил я и се понесъл напред. Щом девойката-Щука изяла крака на елена, тя подновила гонитбата. Когато го наближила, той вдигнал стрелата и казал:

- Хей, стреличке моя! Досега ти беше само стрела. Стани сега желязно дърво! Нека бъда в безопасност на върха на това дърво.

Веднага стрелата се превърнала в голямо желязно дърво и той се намерил високо на върха му. Дървото било дебело колкото един човек да го обгърне с ръце. Девойката-Щука се приближила до дървото и казала:

- О, братко мой! Твоето желязно дърво не е закалено, но моите железни зъби са закалени и твърди.

Тя загризала дървото и железни стърготини се разпилели наоколо, сякаш било гнило дърво. Една сойка прелетяла наблизо и той извикал:

Сойке, Сойке! При жена ми отлети.
И кажи й: "Кучетата отвържи!"

Но сойката отвърнала с човешки глас:

- Няма да отлетя! Когато ти живееше при баща си и майка си, случеше ли се да дойда при вашите стълбове за сушене на улова, та да си клъвна хайвер от щука, твоята притъпена стрела веднага профучаваше край главата ми. Не, няма да отлетя!

Една снежна овесарка прелетяла наблизо и той извикал:

Овесарке! При жена ми отлети.
И кажи й: "Кучетата изпрати!"

Тогава овесарката отлетяла и се озовала над чума на жена му. Тя кацнала на прозореца и зацвърчала:

Питити-питити,
Пращай кучетата ти!

Жената чула и мигом пуснала двата вълка и двете мечки. Те хукнали и бързо се озовали при дървото. Щом ги видяла, девойката-Щука се превърнала в хермелин3, и се мушнала под корените на дървото. Мечките, разкопали корените, за да стигнат до хермелина и накрая го хванали. Момъкът слязъл от дървото и с брадвата си съсякъл хермелина. Събрал парчетата и ги хвърлил в огъня, а пепелта пуснал по ветровете да я разпилеят. След това се прибрал при жена си и й разказал всичко. От този ден те заживели спокойно и досега си живеят така.

 

 

БЕЛЕЖКИ

1. Колимска - тази приказка е записана според думите на порусен местен жител (юкагир) от областта Колима. Областта Колима (носи името си от р. Колима) е разположена в най-североизточната част на Русия, известна като Сибир, но всъщност това е част от руския Далечен Изток. Граничи с Източно Сибирско море, Северния Ледовит океан на север и Охотск на юг. Днес районът се състои от Чукотски Автономен окръг и Магаданска област. [обратно]

2. Чум - название на преносимо жилище в Сибир, което представлява шатра с конична форма, покрита с животински кожи, брезова кора и плъстена тъкан (кече); от съображения за топлинна изолация чумовете се правят с два входа - един, външен, през който се влиза отвън в малко преддверие, и втори, вътрешен, през който се влиза от преддверието в основното помещение. [обратно]

3. Хермелин - сибирска белка (Mustela erminea); дребен хищник от семейство на невестулките. Цени се заради кожата си. [обратно]

 

 

© Анатолий Буковски, превод от английски и бележки
===========================
© Електронно издателство LiterNet, 12.01.2009
Вълшебният кладенец. Т. I. Приказки от Азия. Идея и съставителство: Лина Бакалова, Анатолий Буковски. Варна: LiterNet, 2008-2009

Приказката е преведена по: Waldemar Bogoras, tr. Tales of Yukaghir, Lamut, and Russianized Natives of Eastern Siberia. Anthropological Papers of the American Museum of Natural History. Vol. XX. Part I. New York, 1918.