ШЕРКАЛА, ЖЕНАТА-РИБА

Колимска¹ (южноюкагирска) приказка

Т. I. Приказки от Азия

Имало някога един бедняк, който живеел сам и в крайна мизерия. Нямал нито мрежи за риболов, нито дори една кукичка за въдица. Решил той да иде при търговците да се опита да измоли от тях една кукичка. Първите двама търговци грубо му отказали. Третият му дал една стара кука без връх. Човекът я взел и си направил дълъг прът за въдица. С тази въдица той отивал всеки ден край морето за риба. Първия ден хвърлял въдицата цял ден, но нищо не хванал. На следващия ден пак нямал успех. Ала на третия ден едва метнал въдицата и тя натежала, и то така, че никак не можел да я изтегли.

- Ах! - помислил си той - трябва да се е хванала някоя много голяма риба.

Той задърпал с всички сили и накрая успял да извади на повърхността Шеркала, момичето-риба.

- Какво е това? - казал си той. - Добър или лош късмет?

Той бил готов да я хвърли обратно във водата, но после размислил и си рекъл:

- И без това съм толкова беден, че нищо няма да загубя, ако я взема със себе си вкъщи.

Той отнесъл Шеркала в дома си и я положил в един ъгъл на къщата. На другата сутрин отишъл отново да лови риба. И този път не наловил нищо. Ала когато се върнал вкъщи, домът му изглеждал подреден като за празник. Къщата била разтребена и блестяла от чистота, a на масата го чакала вкусна гозба. Hо в къщата нямало никой, само рибата Шеркала си лежала в ъгъла както преди.

От този ден животът на бедняка се променил. Той пак не хващал никаква риба. Ала някой поддържал къщата му в ред и приготвял вкусни ястия от нищо. Когато си оставал вкъщи, вечерята не се появявала, затова той по неволя трябвало да излиза всяка сутрин. Един ден се престорил, че тръгва, но вместо да отиде за риба, той се снишил и легнал на пръстената пейка до прозореца. Отначало се спотайвал и не смеел да помръдне, но след известно време повдигнал глава и погледнал през прозореца. Тогава видял как Шеркала, рибата, се изправила на опашката си и се превърнала в красива девойка. Тя разпорила корема си, извадила оттам малко рибен хайвер и го сложила в котлето да ври. После помела пода и разтребила навсякъде. Човекът изведнъж се втурнал вътре и грабнал рибешката кожа на Шеркала, която лежала на пода. После я хвърлил в огъня и тя изгоряла.

- Какво направи! - казало момичето. - Ние живеехме толкова щастливо, а сега ще трябва да си вървя.

И в миг тя паднала на пода и се превърнала в локва морска вода.

БЕЛЕЖКИ

1. Колимска - тази приказка е записана според думите на порусен местен жител от областта Колима. Областта Колима (носи името си от р. Колима) е разположена в най-североизточната част на Русия, известна като Сибир, но всъщност това е част от руския Далечен Изток. Граничи с Източно Сибирско море, Северния Ледовит океан на север и Охотск на юг. Днес районът се състои от Чукотски Автономен окръг и Магаданска област. [обратно]

© Лина Бакалова, превод от английски и бележки
===========================
© Електронно издателство LiterNet, 12.01.2009
Вълшебният кладенец. Т. I. Приказки от Азия. Идея и съставителство: Лина Бакалова, Анатолий Буковски. Варна: LiterNet, 2008-2009

Приказката е преведена по: Waldemar Bogoras, tr. Tales of Yukaghir, Lamut, and Russianized Natives of Eastern Siberia. Anthropological Papers of the American Museum of Natural History. Vol. XX. Part I. New York, 1918.