Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

МАЩЕХАТА И ЗАВАРЕНАТА ДЪЩЕРЯ

Колимска1 (южноюкагирска) приказка

Т. I. Приказки от Азия

Живеели старец и старица. Те си имали едничка дъщеря. След някое време старицата умряла. Старецът се оженил за друга жена и също имал дъщеря от нея. Мащехата мразела заварената си дъщеря и измисляла хиляди начини да я измъчва. Тя едва дочаквала бащата да излезе от къщи и започвала да хока и бие девойката. След това я изгонвала навън, гладна и необлечена. Когато вечер бащата се прибирал, казвал й:

- Защо, дъще, изглеждаш толкова потисната? Да не би моята нова жена да се отнася зле с тебе?

- О, не, татко - казвало момичето, - Тя не ми е сторила никакво зло.

Момичето никога не се оплаквало. Така животът си вървял, а то търпяло и страдало мълчаливо. Накрая, обаче, не могло повече да издържа и когато баща му се прибрал една вечер, то казало:

- Ох, татко, отведи ме някъде! Не мога повече да живея така. По-добре ме заведи при Нечистата Сила, отколкото да остана тук.

Бащата казал:

- Недей така, дъще моя, ако ти е толкова тежко, по-добре да си остана вкъщи да се грижа за тебе. Може би тогава нещата ще се оправят.

И така, на следващия ден той не отишъл на лов, а си останал у дома. Жена му, обаче, толкова се разсърдила, че започнала да тормози и двамата: и дъщеря му, и него. Даже започнала да бие заварената си дъщеря още по-ожесточено от преди. Старият човек се опитал да я възпре, но тя се нахвърлила и върху него. Тогава той казал:

- О, дъще! Ти беше права. Аз не мога да понеса да гледам твоята мъка, а нямам и сили да ти помогна. По-добре ще е, вместо да стоиш тук, да те отведа при Нечистата Сила. Тя поне ще те изяде наведнъж и това ще сложи край на твоите беди.

На сутринта той впрегнал кучетата в шейната и казал на дъщеря си:

- Приготви се! Отиваме при Нечистата Сила.

Жена му била много доволна и помогнала на завареницата си да се приготви за заминаването. Старият човек казал на момичето:

- Вземи от огнището малко пепел и няколко въглена и ги увий в кърпата си. Когато огладнееш, сложи на огъня котле с вода и пусни в него щипка пепел и два-три въглена. Това ще ти послужи за храна.

И така те тръгнали и вървели дълго време. Накрая стигнали до къщата на Нечистата Сила, но тя не си била у дома. Бащата казал:

- Е, дъще! Аз ще се връщам, а ти стой тук да чакаш стопанката на тази къща.

Той си заминал. Дъщерята останала там, тъжна и печална. Спуснала се вечерта и тя усетила глад. Взела котле и сложила в него малко от пепелта и въглените. Сложила котлето на огъня. Като погледнала след малко, то било пълно догоре с варена сланина и месо. Тя сипала храната в паница от брезово дърво, а на една полица намерила рогова лъжица и започнала да яде. Изведнъж една дъска от пода се повдигнала и от там наизлезли множество мишки, жаби, белки и всякакви други гадинки. Те записукали с жални гласчета:

- Ние сме деца на Нечистата Сила. Нашата майка не се е прибирала вкъщи вече няколко дни и ние сме много гладни. Дай и на нас малко да куснем с роговата лъжица от брезовата ти паница. Ние много добре знаем тази паница и лъжица - те са от нашата къща.

Тя нахранила цялото котило, като давала на едни пълна лъжица, на други по половин лъжица и накрая за нея не останало нищо. Гадинките се нахранили до насита и се скрили отново под пода, а момичето си легнало да спи гладно.

Рано на другата сутрин се зачул силен шум и тропот. Нечистата Сила долетяла с огромните си книжни криле, кацнала и влязла в къщата.

- Ох, ох, ох! Нищо не сме чули, нищо не сме видели, руско месце самo' при нас дошло.

В този миг една дъска на пода се повдигнала като предишния път и нейните деца, гадинките, плъзнали във всички посоки, като писукали:

- Майчице! Не й причинявай зло. Тя се държа мило с нас и ни нахрани. Ти трябва да я наградиш за това. Ако не беше тя, щяхме да умрем от глад.

- Ах! - казала Нечистата Сила. - тя не е глупава.

И тя донесла една дреха от самурена кожа и торба сребърни пари.

- Ето ти подарък от мен. Когато баща ти дойде пак, можеш да си вземеш подаръка и да си отидете вкъщи.

Нечистата Сила постояла малко и пак излязла. А през това време на бащата му дожаляло много за момичето и си рекъл:

- Ще ида до къщата на Нечистата Сила да видя какво е останало от скъпото ми дете.

Вдигнал се той и отишъл. Нечистата Сила не си била у дома. Влязъл вътре и що да види: там седи дъщеря му, напълно готова за път. Била пременена в дреха от самурена кожа, а в ръката си държала торба със сребърни пари. Тя казала:

- Татко! Да си вървим у дома!

Тръгнали. Мащехата чакала вкъщи. Нейното малко кученце също чакало пред прага и започнало да джавка:

- Бау-бау! Старецът си идва и води дъщеря си, а парите й подрънкват в торбата.

Жената ударила кучето с една пръчка и му наредила:

- Глупчо такъв! Трябва да кажеш: "Старецът си идва и носи дъщеря си, а костите й подрънкват в торбата."

Ала кучето си знаело своето. То млъквало за малко, но щом жената се отдалечела, отново залайвало по-силно отпреди:

- Бау-бау! Старецът си идва и води дъщеря си, а парите й подрънкват в торбата.

Най-после старецът пристигнал в къщата и жената видяла самуреното палто и парите на завареницата си. Силна завист я загризала и тя казала на стареца:

- Веднага да заведеш и моята дъщеря при Нечистата Сила. Нека и тя да получи такива подаръци.

Той взел дъщерята от втората си жена и я завел в къщата на Нечистата Сила. Оставил я там и се върнал у дома си. Станало време за вечеря. Тя усетила че е гладна. Сложила малко пепел и въглени в котлето и го поставила на огъня. Скоро котлето се напълнило догоре с варена сланина и месо. Тъкмо понечила да яде, една дъска от пода се повдигнала и започнали да излизат гадинките, децата на Нечистата Сила, по-многочислени от всякога. Тя се ядосала и ги заудряла безразборно. Даже счупила крачетата и гръбначетата на някои от тях. Те побегнали и се изпокрили, като пищели и плачели от болка. На сутринта Нечистата Сила си дошла вкъщи. Тя попитала зверчетата си:

- Е, кажете, дечица, как се отнесе тази към вас?

- Oй, тази ни преби безмилостно! Нашите крачета и гръбначета са изкълчени и изпотрошени! Всичките пострадахме!

Нечистата Сила се разгневила. Тя хванала момичето и го разкъсала на две. После погълнала и двете части, а костите изплюла в ъгъла.

Не след дълго майка й казала на стария човек:

- Хайде, иди сега да доведеш дъщеря ми. И внимавай да не забравиш да вземеш някой от нейните подаръци.

Старецът отишъл в къщата на Нечистата сила, която не си била у дома, когато пристигнал. Отворил си и влязъл, но момичето не се виждало никъде. Само някакви кости били натрупани в ъгъла. Той ги огледал и разпознал в тях останките на дъщеря си. Сложил ги в една торба и тръгнал към къщи. Майка й чакала с голямо нетърпение да се върнат. Не щеш ли, малкото кученце залаяло отново:

- Бау-бау! Старецът си идва, а костите на момичето потракват в торбата!

- Ах ти, глупчо! Кажи: "Парите на момичето потракват в торбата."

Старецът пристигнал. Тя се втурнала и грабнала торбата. Била пълна с кости.

- Ох-ох! Къде е дъщеря ми?

- Намерих само костите й и ето, нося ги.

Жената надала оглушителен писък, но било много късно.

 

 

БЕЛЕЖКИ

1. Колимска - тази приказка е записана според думите на порусена местна жителка от областта Колима и е вариант на известна руска приказка. Областта Колима (носи името си от р. Колима) е разположена в най-североизточната част на Русия, известна като Сибир, но всъщност това е част от руския Далечен Изток. Граничи с Източно Сибирско море, Северния Ледовит океан на север и Охотско море на юг. Днес районът се състои от Чукотски Автономен окръг и Магаданска област. [обратно]

 

 

© Анатолий Буковски, превод от английски и бележки
===========================
© Електронно издателство LiterNet, 12.01.2009
Вълшебният кладенец. Т. I. Приказки от Азия. Идея и съставителство: Лина Бакалова, Анатолий Буковски. Варна: LiterNet, 2008-2009

Приказката е преведена по: Waldemar Bogoras, tr. Tales of Yukaghir, Lamut, and Russianized Natives of Eastern Siberia. Anthropological Papers of the American Museum of Natural History. Vol. XX. Part I. New York, 1918.